Тончо Русев работил като шлосер във вагонен завод

Ключови думи: Тончо Русев, биография на Тончо Русев

Като шлосер във вагонния завод „Червено знаме“ в Бургас е работил най-популярният ни композитор Тончо Русев, който на 20 април щеше да навърши 90 г. Той е изкарал цяла година там, тъй като по онова време било на мода след завършване на гимназията да се отиде в производството, пише вестник Телеграф.

 „От главата до петите бях омазан в масло, но това ми помогна и да не загубя трезвата си преценка за живота. Когато не бях на смяна, свирех по клубове и вечеринки, а консерваторията за мен беше нещо като химера“, разказваше приживе маестрото. Свързан е с музиката от дете – баща му Роси Тончев е локомотивен машинист, но свирел прекрасно на акордеон и мандолина. Брат му пък е бил брилянтен майстор на валдхорната. Като ученик бъдещият ваятел на шлагерите се записал в училищната духова музика, където свирел на няколко инструмента. „В гимназията надувах баритон, но с тромпета можех да свиря навсякъде. Бях лидер в бенда. Татко видя, че съм музикален, и замени скъпия си часовник, с който следеше разписанието на влака, за тромпет. Никога няма да забравя дара му“, казваше Тончо.

Балкантон

По това време Русев взима уроци по тромпет от солиста на бургаската филхармония Димитър Ганев. Става един от най-добрите тромпетисти и кандидатства в Музикалната академия, която завършва в класа на проф. Кърпаров през 1955 г. и започва да работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера. На приемния изпит младият музикант впечатлява комисията с виртуозното си изпълнение на пиеса от Хари Джеймс. През 1957 г. под ръководството на Бенцион Елиезер той, Сашо Сладура, Вили Казасян, Тодор Стойков и Любомир Оджаков създават оркестъра към новообразувания Сатиричен театър. Следващата среща е с Морис Аладжем. Тя ще се окаже съдбоносна в изпълнителското и композиторското израстване на Тончо Русев, защото по онова време Морис Аладжем, който вече се е наложил като изключителен саксофонист, автор и аранжор на забавна и танцова музика в България, кани за оркестрант тромпетист своя млад колега в най-модерния тогава ресторант в София – „Копитото”. После става част от първия състав на Биг бенда на БНР, съосновател е на оркестрите „Балкантон“ и „Спектър“, ръководи отдел „Естрада“ към Концертна дирекция, в края на 80-те е директор на дирекция „Българска естрада“, а през 90-те години е дори музикален продуцент на фирма „Мега музика“.

Звезди

Композиторът написва първата си песен през 1965 г. – „Звезди“, в изпълнение на Георги Кордов. Текстът е на Дамян Дамянов, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент е Димитър Ганев. Оттогава Тончо Русев не спира да твори. В продължение на повече от пет десетилетия неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, а също са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни. Той е автор на над 1000 обичани от публиката мелодии, изпълнявани до ден днешен от артисти като Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Веселин Маринов, Силвия Кацарова, Ваня Костова, Панайот Панайотов и много други. Но композиторът е също известен с детските си песни, музиката към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филми.

Ти сън ли си

Тончо Русев признава, че пише само когато в душата му звучи някаква музика. „Не се случва да стана сутринта, да пия едно кафе и да кажа: „Сега ще напиша една песен“. Не сядам без причина на пианото да пиша песен. Така че, когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша“, казва мелодикът. Най-бързо написаната му песен е „Ти сън ли си“ по стихове на Павел Матев, позната от изпълнението на Лили Иванова. „Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути!“, спомня си след години композиторът. Той разказва и за най-дълго композираната мелодия: „Песента „Господи, колко си хубава“ я мъчих 20 години и все не успявах. Накрая дойде денят, в който я написах на един дъх. С голяма доза трудност направих и песните по Дора Габе и Багряна. При тях словоредът и стиховете са конструирани по друг начин“. Разкрива, че е имал периоди от по цели месеци, в които не е могъл да напише нищо – сядал на пианото, удрял два акорда и нищо. „Обичам да творя надвечер, в тъмната част на деня. Писането на песни при мен много често става спонтанно. Имал съм случаи дори на трамваен билет или на кутия от цигари да напиша първите ноти от дадена мелодия“, издава още от творческия процес Тончо Русев. За раждането на една песен споделя: „Това е сякаш трансформация на един вид енергия в друг. Раждането на една песен е превръщането на физическа в духовна енергия. Мелодиите идват спонтанно, без подготовка. Те ме настигат по улицата, в трамвая, в сънищата ми. Ставам през нощта и ги записвам, защото както се забравят сънищата, така се забравят и мелодиите. Големите неща стават, ако имаш дарба, но и без труд не може. Дарбата е като маята, която се забърква в прясното мляко, за да стане то кисело“.

Птицата

Тончо Русев е писал песни за най-големите имена в българската музика, включително и за непрежалимата Паша Христова, която обаче така и не успява да запише „Птицата“. „Разговарях с Паша дни преди трагедията. Бях решил да се явя с нея на „Златният Орфей“, но катастрофата осуети всичко. Написах за нея песента „Птицата“ и успях да й го кажа, преди да замине. Стиховете бяха на Дамян Дамянов, а песента имаше и автобиографичен характер, защото се споменава за птиците с пречупени криле. А Паша действително беше разкошна птица в забавната ни музика, чиито криле се прекършиха още на младини... Впоследствие „Птицата“ изпя Лили Иванова“, споделя маестрото.

Пролет

Друга емблематична негова песен е „Пролет“, в която за първи път събира в дует двама от най-ярките млади изпълнители на 80-те – Георги Христов и Петя Буюклиева. Стиховете са на Петя Дубарова, по чиято поезия прави цял албум - „Радостта като сълза“. „С него ме запозна дъщеря му Албена, с която бяхме състудентки в консерваторията. Беше ме поканила един следобед заедно да се готвим за изпит по солфеж и в един миг в техния хол влезе Тончо. Толкова се развълнувах, че станах на крака. Почувствах, че не е случайна тази среща. И не беше“, връща лентата назад Петя Буюклиева. В деня на записа тя трябвало да лети за снимки с Хачо Бояджиев във Варна, затова го насрочили много рано сутринта въпреки големия диапазон, който песента изисква. “В 9 ч. бяхме в радиото и за 1 час записахме песента. А Тончо ни каза: “Браво бе, Петя, като славеи пяхте и двамата с Георги рано сутринта, такива високи тонове изпяхте”, разказва певицата. През годините приятелството между Буюклиева и Тончо Русев прераства в семейна дружба. Композиторът ходел в родната къща в Асеновград, където майка му правела асеновградски сармички за него.

„Няма да забравя последната песен, която записвахме - “Бургаска Мадона” по текст на Евтим Евтимов. Спомняте си случая от 2008 г., в който потъна кораб и 7 моряци от Бургас не се върнаха - посветихме тази песен на тях. Тончо каза: “Искам ти да изпееш тази песен, моето момиче, защото ти пееш много чувствено”. След като я изпях, в очите му имаше сълзи“, добавя Петя.

Личният му Топ 5

1 – Незабрава – стихове Калин Донков, изпълнява Катя Филипова

2 – Ти сън ли си – стихове Павел Матев, изпълнява Лили Иванова

3 – Нощ над града – стихове Петя Дубарова, изпълнява група „Домино“

4 – Горчиво вино – стихове Евтим Евтимов, изпълнява Веселин Маринов

5 – Рожден ден – стихове Петър Караангов, изпълнява Веселин Маринов

Пианото му е в казино

След загубата на големия ни композитор през 2018 г. неговите наследници решиха да дарят пианото, на което е създал десетките си знакови шлагери, на морското казино в родния му Бургас. Културният дом на нефтохимика в Бургас е преобразен в истинско многофункционално пространство, в което жителите и гостите на града ще имат достъп до изкуство, култура и спорт. Духът на Тончо Русев продължава да вдъхновява бургазлии, които отново почетоха своя обичан съгражданин, като кръстиха на негово име и зрителната зала в новото културно средище на града. През 2017 г. Тончо Русев е и първият носител и кавалер на „Сребърния кръст на свети Николай“ на община Бургас. Приживе Тончо Русев разказваше любопитна история за пианото си и това на съседа си Вили Казасян: „Неговото пиано беше точно над моето. И като свирим едновременно, аз знам какво свири той и той чува какво творя аз. По едно време се опитвахме да правим някакви изолации на тавана, стената, обаче така и нищо не излезе. За сметка на това сега щерка му в съседния апартамент често репетира с ударни инструменти, те са достатъчно силни, за да се чуват в цялата кооперация”.

Улица до дома му носи името му

Улица в София вече носи името на Патриарха на българската музика - композитора Тончо Русев. Това обяви във фейсбука си кметът на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев. Улицата се намира в непосредствена близост до дома на маестрото, в който е създал голяма част от творчеството си. Малката уличка до парк-хотел „Москва“ досега е била безименна, но вече е кръстена на големия ни композитор и жител на квартала. “Това е малък жест на благодарност към твореца, дал ни едни от най-хубавите и запомнящи се мелодии, незабравими песни и аранжименти. Съвсем естествено е Тончо Русев да има кръстена улица на свое име в района, в който живя и твори. Като нация ние, българите, трябва да ценим, уважаваме и отдаваме дължимото на хората, оставили ярка следа в обществения живот. Само така ще бъдем достоен и уважаващ себе си народ, народ с бъдеще”, заяви д-р Георгиев.