Защитниците на Мариупол отказват да се предадат, но искат гаранции за сигурност

Ключови думи: мариупол, украйна, война

Последните защитници на Украйна в опустошения Мариупол отказват да се предадат, но призовават за гаранции за сигурност, тъй като руските сили са на ръба да поемат пълен контрол над стратегически важния град.

Мариупол е под обсада почти от самото начало на инвазията, като широкомащабният обстрел опустоши обширни части от пристанищния град и принуди повечето от 450 000 души да избягат.

В сряда Москва отправи нов призив към защитниците на града да се предадат.

Но този ултиматум отмина и украинските сили се държат твърдо, като се крият в обширния стоманодобивен завод "Азовстал" - убежище на до 2000 цивилни, според съветник на кмета на града.

Те описват "ужасната ситуация" в обкръжения комплекс, като съобщават, че хванатите в капан цивилни - предимно жени и деца, са без питейна вода, храна и чист въздух.

Украински командир в завода отправи отчаян призив за помощ в сряда, обвинявайки руснаците, че не изпълняват обещанията си да позволят на цивилните безопасно напускане на града.

"Искам да призова целия цивилизован свят да се присъедини към гаранциите за сигурност", каза в изявление заместник-командирът на крайнодесния полк "Азов" капитан Святослав Паламар и добави, че цивилните в завода са "изплашени от постоянния обстрел".

"Молим да можем да приберем телата на загиналите и цивилните граждани да могат спокойно да излязат от "Азовстал".

Мариупол се превърна в символ на неочаквано ожесточената съпротива на Украйна, откакто на 24 февруари руските войски нахлуха в бившата съветска република.

Превземането му би дало на Русия сухопътен мост между Кримския полуостров, който тя анексира през 2014 г., и двете подкрепяни от Москва сепаратистки държавици в източната част на Украйна.

"Ние сме с вас"

Докато в източната и южната част на Украйна бушуват сражения, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел посети Киев и обеща, че ЕС ще направи "всичко възможно", за да помогне на страната да спечели войната.

"Вие не сте сами. Ние сме с вас", заяви Мишел по време на съвместна пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски.

Зеленски заяви, че страната му все още не разполага с достатъчно оръжия, за да се противопостави на инвазията, въпреки милиардите военна помощ от западните съюзници - макар че във видеопослание той добави, че партньорите му "разбират по-добре нашите нужди".

Преди пристигането на Мишел Пентагонът съобщи, че Украйна е получила изтребители за подсилване на военновъздушните си сили, но по-късно коригира това изявление, като заяви, че са доставени само части за самолети.

Вашингтон неведнъж е обещавал да направи всичко възможно, за да помогне на Киев, без да разпалва пряк конфликт с ядрената сила Русия.
В сряда президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че е "изумен" от украинската съпротива.

"Те са по-издръжливи и горди, отколкото си мислех", каза той и добави, че западните "оръжия и боеприпаси постъпват ежедневно". Според Байдън, НАТО остава "единна, съсредоточена и енергична" и добави: "Не мисля, че Путин е разчитал на това."

Няма път към дома

Повече от пет милиона украинци са избягали от страната си след руската инвазия, съобщи ООН в сряда, като това е най-бързо разрастващата се бежанска криза в Европа след Втората световна война.

Тези, които се завръщат у дома, често трябва да поемат огромни рискове.

В опустошеното украинско село Мошчун местните жители, които се връщат, буквално рискуват живота си, за да могат да влязат и да посетят опожарените си, бомбардирани и разграбени къщи.

"Те казват, че са направили някакво разминиране. В градината ни намерихме капан с взривни устройства. Изглежда, че е обезвредена, не знаем", разказва Елена Клименко, чийто дом е разрушен.

Мнозина са избягали в съседна Русия, където Международният комитет на Червения кръст миналия месец заяви, че планира да открие клон в южната Ростовска област.
Но в сряда Киев обвини МКЧК, че работи "в съгласие" с Москва, за да помогне на бежанците, които, според него, са били насилствено депортирани в Русия.
Позовавайки се на данни от ООН, омбудсманът Людмила Денисова заяви, че около 550 000 украинци, включително 121 000 деца, са били отведени в Русия в хода на войната, но Киев не разполага с информация кои са тези хора и къде се намират.

"Къде са те? В лагери за филтриране? Във временни съоръжения?" попита Денисова.

"Международният Червен кръст не изпълнява мандата си." МКЧК категорично отхвърли обвиненията на Киев.

Нищо добро

В сряда Русия съобщи, че нейните сили са нанесли 73 въздушни удара в Украйна, като са поразили десетки места, където са съсредоточени украински войски.

В източноукраинския Краматорск, голям град в Донецка област, жителите се подготвяха за най-лошото.

"Ще бъде пълна бъркотия", каза Александър на 53 г. "Нищо добро не може да се очаква."

По-далеч от фронтовата линия, жителите все още не са се съвзели седмици след изтеглянето на руските сили от района край Киев.

В моргата в Буча семействата внимателно претърсваха чувалите с трупове в търсене на изчезнали близки. След изтеглянето на руските войски на 31 март там са открити 400 тела, заяви за АФП началникът на местната полиция Виталий Лобас. Около една четвърт от тях все още не са идентифицирани.

Украинските власти съобщиха, че досега в района на Киев са открити повече от 1200 тела.

Путин заяви, че е започнал т.нар. военна операция в Украйна, за да спаси рускоговорящите от "геноцида", извършван от "неонацистки" режим.

Силите му обаче се сблъскват с обвинения във военни престъпления - последно от страна на Шарл Мишел, който в сряда обиколи опустошения град Бородянка.

"Историята няма да забрави военните престъпления, които са били извършени тук", написа Мишел в Twitter.

Източник: БГНЕС