Премиерът Петков: Напълно подкрепям политиците да бъдат тествани за наркотици
"Случват се грешки. Факт е, че Атанас Атанасов е вкарал сърцето и душата си да работи за културата", подчерта още премиерът
Кирил Петков обяви, че е напълно съгласен министрите и депутатите от опозицията и управляващите да бъдат тествани за наркотици. Предложението направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след появата на прословутото видео от кабинета на културния министър.
Премиерът изцяло защити Атанас Атанасов и даде да се разбере, че не планира смяната му. "Може да е неопитен, но има голямо желание", подчерта Петков.,
"Случват се грешки. Факт е, че Атанас Атанасов е вкарал сърцето и душата си да работи за културата. Опитаха да го изкарат, че е употребявал алкохол и не знам какво друго. Това абсолютно не е вярно", твърди министър-председателят. Той говори пред журналисти в Пловдив, където официално бе учредена партия "Продължаваме промяната".
Както Флагман.бг писа съпредседатели са Кирил Петков и Асен Василев. Решено бе партията да няма зам.-председатели, а Изпълнителен съвет, Национален съвет и Общо събрание на членовете. Партията ще живее основно онлайн, няма да има много структури и физически офиси, подчерта съпредседателят Асен Василев.
Кирил Петков коментира и изказването на външния министър, която по-рано каза, че има сериозни разминавания между политиката на МВнР и премиерските съветници по темата за РС Македония.
"Всяко едно решение по темата задължително ще бъде взето от Народното събрание. Трябва да питате сами Генчовска какво точно е имала предвид, но има само една политика по темата и тя е политиката на България", допълни министър-председателят. Той изрази надежда, че когато настъпи момента за вземане на решение, то ще бъде подкрепено не само от управляващите, но и от опозицията.
"Вътрешните напрежения в коалицията няма да предизвикат промени в правителството. Дори да има различия във вижданията, въпреки че има коалиционно споразумение, което ни дава ясна рамка, има рамкова позиция. Какъвто и подход да има, накрая трябва да бъде одобрен от парламента, надявам се даже не само от коалиционните партньори, а и от опозицията", допълни Кирил Петков.
"Никой няма да може да прокара каквато и да е позиция, която не минава през българския парламент", категоричен бе той. Петков също така призова коалиционните и си партньори да направят крачка назад и да издигнат обща кандидатура за управител на БНБ.
"Смятам, че арестът на Бойко Борисов беше в рамките на закона и ние ще обжалваме решението. Видях, че МВР трябва да плати малко над 300 лв. за това нещо. Затова ще обжалваме и ще отидем на втора инстанция по темата", заяви още премиерът.
Петков се обърна и към пътния бранш с важно съобщение. „Ние, като „Продължаваме Промяната”, БСП и „Демократична България” искаме да платим максимално бързо тези 655 млн. Те не могат да бъдат заложници на някакви политически интриги. От друга страна, на българските данъкоплатци искаме да кажем, че няма начин ние да харчим едни пари непрозрачно”, посочи Петков.
Премиерът добави, че от негова гледна точка в кабинета няма да има рокади.
Това е перфектната рецепта за бухтички – без мая, но се надуват двойно в тигана и не попиват олио!
Терзиев дарява заплата за пострадали от наводненията
Задържаха близо 400 г наркотици в Софийско
Канадецът ни дава усещането за предстояща колективна инфантилизация в политическия живот. Неприятно е усещането, че всичко е договорено предварително и сега очакваме да видим как точно ще ни бъде поднесена отровата, за да я преглътнем без съпротива. Така може да се обобщи усещането на повечето българи. Да, българският политически живот и българската политическа класа, която живее този политически живот, те са изхабени окончателно. И това се усеща особено ясно на всичките досегашните последни три избори, които съм гледал. За съжаление, политическата теория не отговаря на въпроса, как това се оправя. Още едни избори ще изберат още някаква политическа екзотика, която ще става за всичко друго, но не и за управление на страната. България от друга странна е вече до голяма степен на външно управление, но ние не можем да чакаме непрекъснато едно посолство да управлява всичко. САЩ вече не са хегемон, а са само лидер. Хегемонът управлява света, а лидерът по-скоро посочва посоките без да се занимава с управление на отделни страни.
Независимо от настоящата политическа нестабилност на днешния български политически живот, нищо по същество не се е променило в политическата формула на България. Тази формула гласи: цялата политическа власт в България принадлежи единствено и само, изцяло и завинаги, необратимо и непоклатимо на цялата българска политическа класа, която няма никакво намерение да я изпуска и да я отстъпва на когото и да е било.
Колективният политически субект на Българи т.е. колективният български Луканов (който използва като персонификатор личността Б.Борисов) се чувства съвсем комфортно и през последните седмици успешно подготвя своето възпроизводство във властта чрез очакваните нови избори. Може да се прогнозира, че предстоящите избори ще променят персонификатора на българската власт. Но дори и това да стане (а то съвсем не е сигурно), няма да се промени природата на колективния политически субект в страната.
Със сигурност ще бъдат възпроизведени олигархизма и компрадорщината на досегашните управленски формули. Най-вероятно е - тъй като последните български правителства бяха par exellаnce комитети (своеобразни изпълнителни бюра) на българското нео-феодално властно съсловие за уреждане на вътрешно-съсловни въпроси, очакваното правителство да бъде от същия тип. И тъй като властта в България доста отдавна има своята цена (която впрочем непрекъснато пада), някоя по-влиятелна съсловна групировка може да плати между 10 и 30 милиона евро, за да си купи следващото българско правителство, като необходим инструмент за решаване на разни насъщни задачи.
A “насъщните задачи” на всяка българска изпълнителна власт днес не могат по никакъв начин да бъдат други освен икономически. Проблемите на социалната защита в широк смисъл са табуирани в българското общество твърде отдавна, като всеки опит да се постави някакъв социален проблем е априорно заклеймен като рецидив на комунизма. Официалната идеология на почти всички български политически власти през последните десетилетия утвърждаваше две прости истини - че в едно демократическо общество, каквото без съмнение е българското - всеки получава заслуженото (т.е. Jedem das Seine), и че социалната структура в този смисъл е оптимална, и второ, същата истина, но изказана още по-просто във формулировка, удобна за масова пропаганда: “Драстичното разделение на бедни и богати е първо условие за успешно икономическо развитие на всяко общество”.
Затова насъщните задачи на всяко българско правителство през последните години могат да бъдат описани главно в три групи:
- първо, уреждане на икономическите отношения между отделни олигархични групировки и спасяване от дългове на някои по-изтъкнати българи от рода на Иво Прокопиев, Васил Божков и др. национални първенци и нотабили,
- втората група задачи включва оптималното управление на финансовите потоци, които постъпват в България по линия на ЕС. Така например, в последно време в България се очаква да постъпят твърде значителни суми по линия на образователните програми на ЕС, което е и скритата причина за един истински драматизъм в предстоящите избори. Правилното разполагане на свои хора на такива държавни постове, които имат стратегическо значение за управлението на тези потоци е въпрос с ключово значение за стабилността на българската изпълнителна власт. Обратно, един конфликт между български олигархични структури по повод подялбата на тези твърде значителни европейски суми може да има твърде силен дестабилизиращ ефект върху българската изпълнителна власт. Казано накратко, всички тайнства на българската политика днес имат преобладаващо икономическа природа и касаят явно и скрито разпределяне и преразпределяне на икономически блага - това е характерно за всеки колониален режим.но има и трета група задачи, които стоят пред всяко бъдещо българско правителство. Техния смисъл е в системното възпрепятстване до степен на открито саботиране на всички икономически програми с руско присъствие на територията на Балканите. Да се пречи на Русия на всяка цена и с всички средства - това е Веруюто на българския политически елит. В средите на този елит е прието като очевидно вярно, че американската подкрепа за статуквото днес в България и съответната американска благословия за властта на днешната политическа българска класа могат да бъдат придобити единствено чрез непрекъснато демонстриране на готовност да се изпълнят всички американски пожелания. Съвсем точно тази позиция на целия български политически елит беше формулирана от един български влиятелен икономически и политически функционер - “Евразийство - да, но само след разрешение от американския посланик”, заяви той.
С други думи, българският политически и стопански елит разглежда своите клиентелни отношения със САЩ като гаранция за своето политическо и икономическо благосъстояние.
Затова формулата на новата българска власт, която се очаква да се появи след предстоящите избори е проста. Тъй като нито една от няколкото български олигархични групировки няма доминиращи позиции в българската икономика, и тъй като, от друга страна, проамериканския консенсус между тях е безпроблемен, може да се очаква правителството, което ще се появи да има следните белези: да бъде откровено проамериканско, както всички досегашни правителства в България през последните 20 години. На практика това означава, че ще бъдат анулирани - и то в близко бъдеще - всички реални възможности за участие на България в някакъв мащабен проект с руско участие.
- скоро след изборите, на българските гласоподаватели ще бъде обяснено в достъпна за тях форма, че Развития Европеизъм в България (а това е идеологическото клише, което безпроблемно беше завинтено на мястото на Развития Социализъм) е невъзможен без мащабен добив на шистов газ на българска територия. За утвърждаването на тази нова за България перспектива следващия български парламент се очаква да гласува с конституционно мнозинство. Каквито и да бъдат резултатите на предстоящите избори, те със сигурност няма да променят политическата картина в страната. Днес българското общество има нужда не от пренареждането на столовете около масата, а от решителна подмяна на самия национален политически елит. Единствено изпълнението на тази задача ще даде възможност да започне решаването (макар и трудно) на еднакво наболелите два основни въпроса - национално-държавния въпрос, който касае стабилизирането на българската държавност и отвоюването на националния суверенитет като базово условие за всяко обществено развитие. И едновременно с това решаването на другия нетърпящ отлагане въпрос - социалния въпрос на България, който буквално заплашва страната с истински демографски колапс.
Въпрос на въпросите днес за Българи е не процентното съотношение на силите в следващия парламент, а радикална подмяна на националния елит. Единствено нова национално отговорна политическа класа - със своите съответни леви и десни формации - може да постави и да реши задачите от национално-демократичен тип, които стоят днес пред българското общество.
Съвсем не е сигурно, обаче, че абсолютно необходимата подмяна на днешния български елит е задача, която може да се реши по парламентарен път.
В този смисъл, от политическа гледна точка българският политически елит пребивава в сладка колониална дрямка - всички жизненоважни проблеми, които касаят националната политика, са извадени от компетенцията на българския политически елит и са доброволно прехвърлени в компетенцията на съответните западни учреждения (Държавен Департамент на САЩ, Департамент по Отбраната на САЩ, а също и съответните западноевропейски - предимно американски и британски - тайни служби).
Със сигурност ще бъдат възпроизведени олигархизма и компрадорщината на досегашните управленски формули. Най-вероятно е - тъй като последните български правителства бяха par exellаnce комитети (своеобразни изпълнителни бюра) на българското нео-феодално властно съсловие за уреждане на вътрешно-съсловни въпроси, очакваното правителство да бъде от същия тип. И тъй като властта в България доста отдавна има своята цена (която впрочем непрекъснато пада), някоя по-влиятелна съсловна групировка може да плати между 10 и 30 милиона евро, за да си купи следващото българско правителство, като необходим инструмент за решаване на разни насъщни задачи.
A “насъщните задачи” на всяка българска изпълнителна власт днес не могат по никакъв начин да бъдат други освен икономически. Проблемите на социалната защита в широк смисъл са табуирани в българското общество твърде отдавна, като всеки опит да се постави някакъв социален проблем е априорно заклеймен като рецидив на комунизма. Официалната идеология на почти всички български политически власти през последните десетилетия утвърждаваше две прости истини - че в едно демократическо общество, каквото без съмнение е българското - всеки получава заслуженото (т.е. Jedem das Seine), и че социалната структура в този смисъл е оптимална, и второ, същата истина, но изказана още по-просто във формулировка, удобна за масова пропаганда: “Драстичното разделение на бедни и богати е първо условие за успешно икономическо развитие на всяко общество”. Поради това днес в България не е прието изпълнителната власт да поема и да решава никакви социални проблеми, с някои малки изключения.
Истината за днешното българско държавно управление и за самата същност на днешната българска политическа система, разбира се, не е тайна за общоевропейската “супервласт” в Брюксел, и затова са така смехотворни всички опити „да се оплачем в Брюксел”.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт. Колективен и ексклузивен субект на политическата власт в Българие е българската политическа класа. В противоречие с името си, това е една твърда, затворена корпорация, която има своята трудно подвижна периферия и почти напълно неподвижно ядро. В институционален план тази политическа класа има своето най-добре защитено ядро в т.нар. българска съдебна власт, подстъпите към която (социалните лифтове) работят само по роднинско-кланов метод. Относително по-динамична в институционален план е структурата “правителство”, където промени все пак са възможни, макар и изключително трудно. Най-волатилната част на българската политическа класа е т.нар. “парламент”, който има простата функция да придава формата на закон на непрекъснато променящата се воля на българската политическа класа. Това е весела, шумна и безотговорна дейност, която се извършва под непрестанния контрол на реалните центрове на политическата власт в страната (кланове и родове, фамилии, агентури, тайни общества от непрозрачен тип и отделни посолства). Безмислеността на т.нар. парламентарна дейност (която произтича от простия факт, че българския парламентарист не е нищо друго, освен икономически посредник), не пречи българския парламентаризъм да изпълнява своите фасадно-протоколни функции. Днес в България като висша форма на политическа успешност, като лелеяно встъпване в мистичното Царство на Властта се смята т.нар “влизане в Парламента”. Политическите институции на България днес съществуват без всякаква връзка със своята провъзгласена и обещана същност. Така цялата политическа механика на България може да се разглежда като един голям съвкупен комитет за уреждане на вътрешно-съсловни, предимно икономически отношения, в условие на защитеност от всякакви външни, публични обществени въздействия. Подстъпите към днешната политическа власт в България са надеждно барикадирани, тъй като са от реално съсловно-феодален тип. Целият претенциозен и шумен „български европеизъм” е прикритие на новата българска феодалност.
Духът на новите времена беше изгонен от България в края на 80-те и началото на 90-те години. Българското общество посрещна третото хилядолетие “на обратен ход” - носено от динамиката на една успешна демодернизационна вълна, която донесе неизчислими щети на огромното мнозинство от българите, но заедно с това и произведе златната управленска цитадела на 10-те хиляди избрани, които получиха правото да говорят не само от името на българската държавност, но и да управляват българската национална Съдба.
Но методологически невярно е също така и българското общество да бъде отнасяно в изкуствено конструирания тип “източни или азиатски общества”.
Съдържателни аналогии не бива да се търсят нито на Запад, нито на Изток от България, а само в историята. Съдържателни аналози на днешното българско държавно управление, основаващо се – да повторим - на системно нарушаване от страна на българската политическа класа на своите собствени закони, може да се търси в такива екзотични исторически моменти и места като пиратската република на остров Тортуга през 17 - 18 век, в пиратската свободно управляваща се зона на северната покрайнина на полуостров Ютланд (това е днешна Дания). От подобен тип са били и криминално-политическите зони в Бахрейн в арабското Средновековие, а също и някои свободни политически зони в далечния изток и тихоокеанския регион в първата половина на 19-ти век. Важното тук е да се разбира, че т.нар българска корупция е не грешка в системата – напротив, това е самата Система, не е патология – а тържествуваща Норма, „закон на живота”.
В този смисъл днес България живее (ако се съгласим да наричаме живот това, което се случва на българите) в победилата утопия на българската номенклатура - защото наистина е прав класикът, който твърдеше, че утопиите имат едно ужасно свойство - да се сбъдват.
Буквално в песента се пее:
„Да те е*а и теб, и майка ти, и сестра ти, и работата ти,
и строшената ти кола и тези л*йна, които наричаш изкуство.
Да те е*а и теб, и приятелите ти, които повече няма да видя.
Всички, освен кучето ти. Всичките можете да ходите на м*айната си“
Ако си фантазираш, че след нощните ти оргии в МС, няма да ти се отрази на теста, значи си по-прост, от колкото изглеждаш :)))
Когато си Прост е за цял живот!
Оставка и затвор, това е решинието за цялата Коалиция на бандитите!
Искаме да си ходиш у Канадо час по скоро, щото ще те погнем със сопите (Шопско) и винкело (Перник)!