БАН брои рапаните в Черно море

Ключови думи: рапани, черно море, популация, преброяване

Предстои ново изследване за състоянието на популацията на рапаните, съобщи за БТА директорът на Института по рибни ресурси – Варна към Селскостопанската академия Елица Петрова. Тя уточни, че то ще продължи 10 дни.

Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова допълни още, че докато при другите черноморски страни този тип изследвания се правят на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина, предава lupa.bg.

Проучванията на екипа на Института са в рамките на голяма научно-изследователска програма за рапаните, която се финансира по проект BlackSea4Fish, към Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM). Петрова припомни, че по този проект вече се работи от две години. Той се реализира в партньорство между България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна.

Изследванията за състоянието на рапаните се правят по едно и също време – пролет и есен, обясни Петрова. По думите ѝ всички държави-участнички в проекта използват идентичен уред и прилагат унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за при улова, включително морски боклук.

Събраната информация периодично се дискутира на срещи между държавите, допълни Петрова. По думите ѝ данните се обединяват, за да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за управлението на запаса от рапани в Черно море.

Генералната комисия приема, че те са икономически ресурс, въпреки че са инвазивен вид за акваторията, допълни Петрова. По думите ѝ позицията е, че след като се добиват в големи количества, за рапаните трябва да има единен подход за управлението на вида, който ще бъде максимално внимателен, като се вземат предвид интересите на различните заинтересовани страни.

Тя не изключи напълно възможността за улова на рапани също да бъдат определени квоти за отделните страни, особено като се има предвид, че през последните години те са намалели, както като количество, така и като размер.

В момента единствено Румъния е определила квота за улова на този вид охлюви, но тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия, посочи Петрова.

Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тема на среща, която Институтът организира на 28 април. Срещата е част от мащабния "Форум за дребномащабния риболов в Черно море" на GFCM, за обсъждане на проблемите по управление на запасите на рапана.

Петрова уточни, че дискусията ще бъде на национално ниво и ще бъдат поканени представители на рибарския бранш, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Ще се включат и представители на научно-изследователската програма, включително координаторът й Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планирана международна среща на страните-участнички в проекта, на която ще бъдат обобщени събраните до сега данни.

На въпрос дали ще остане в сила правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде забранен, Петрова посочи, че такава е предложена и определена през 2017 г.  в района Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат предложени нови, за да се постигне редуване на зоните.

"Съхранената природа и възстановено биоразнообразие: българското и европейското измерение" е тема на дискусията, която ще се проведе на 29 април в Националния пресклуб на БТА в Русе. Срещата е в рамките на инициативата на Агенцията „Български гласове за Европа“.