Шампионки от Украйна тренират в Созопол и вече мечтаят не за медали, а за мир

Виктория Липницкая и приятелките й от отбора тренират край Созопол. Шампионката споделя, че се надява войната в Украйна да свърши скоро, за да се върне при близките си

Ключови думи: война Украйна, Созопол, бежанци Украйна, гимнастички Украйна, Каваци

Вече не мечтая за медали, а за мир и за това да се върнем у дома, сподели пред Нова телевизия шампионката на Украйна Виктория Липницкая.

Тя е една от златните момичета от националния отбор, дошли в Созопол в търсене на спасение от войната. 

Гимнастичките са от област Виница. Шест от тях са дошли без родителите си, поясни репортерът Елена Танева. 

Виктория Липницкая каза, че в родния й град са останали родителите й, нейните баба й и брат й. „Сама дойдох. Въобще нямам думи. Толкова е зле. Много е хубаво тук, но се надявам да не останем за дълго“, добавя тя. 

Момичето се усмихва, но говори малко и казва, че доскорошните й мечти за медал от световно първенство и участие на олимпиада вече ги няма. Тя и съотборничките й са настанени в хотел в Созопол и тренират край къмпинг Каваци. 

Сред 20-те грации на Украйна има национални състезателки, момичета от разширения състав, както и шампионки при жени, девойки старша и младша възраст. Всички са с една мечта.

„Мечтаем за мир и преоценихме всички ценности и това колко сме ценили живота, който имахме доскоро. Искаме да се върнем към миналия живот, но всеки от нас разбира че никога няма да бъде същото”, споделя треньорът Аня Миргаротская.

За нея работата вече е не просто президент на федерация в една от украинските области, а треньор, психолог и втора майка за момичетата. Разказва, че най-малките трудно понасят откъсването от дома.

„Децата преживяват тежко случващото се в Украйна. Опитваме се да им отвличаме вниманието“, добавя тя. 

„Момичета се опитват да се държат. Питат ни все кога ще свърши войната и кога ще се приберем вкъщи. Опитваме се да ги занимаваме най-вече с тренировки. Играем развлекателни игри, защото те спряха да се усмихват. Идва обаче момента на истината, когато им става тежко“, разказва Миргаротская.

„Имаме дори момиче, което спря да общува с майка си. Тя реши, че майка й е предала, защото не може да напусне Украйна. Жената си има причини – работи във военна база като лекар“, добавя тя. 

В помощ на треньорите е и майката на многократната шампионка Оляна Черновска, която тръгва с отбора за България. 

Никога не си е представяла, че ще посети Созопол заради война у дома, казва жената. 

„Децата тъгуват, плачат. Искат да се приберат у дома и да няма вече война“, добавя тя.