Колко зависим е ЕС от руска енергия и как санкциите срещу Москва могат да имат обратен ефект

Политиците в Съюза сега говорят за търсене на алтернативи, но по-важният въпрос е защо бе допуснато страните членки да изпаднат в такова положение

Ключови думи: европейски съюз, енергийна зависимост, европа, русия, руски газ, петрол, въглища, алтернативи, политика

Колко зависими са европейските държави от руския газ и какви ще са следствията от тежките санкции към РФ, продиктувани от продължаващата военна операция в Украйна? На този въпрос дава нагледен отговор Маркъс Лу от сайта VisualCapitalist. 

Той предлага изработена от Евростат инфографика, придружена с данни от 20 години назад, която демонстрира ясно каква е реалната обстановка в Европа.

Русия не само е един от най-големите износители на енергия в света, но и най-големият доставчик на горива към Стария континент. Към октомври 2021 г. РФ е била отговорна за 25% от целия внос на петрол към ЕС. 

Това е три пъти повече от втория най-голям вносител. И разбираемо, въпросът с това как е било допуснато това да се случи, сега, в контекста на войната, е най-обсъжданата тема в Съюза.

Енергийна зависимост по държави

За начало е важно да се сравни енергийната зависимост към Русия на всички държави членки на ЕС от 2000 до 2020 г. Таблицата долу показва точно това. 

Впечатление правят няколко страни. България например е намалила зависимостта си – от 46.4% до 37.9%. За сравнение, промяната в съседна Румъния е с обратен показател – от 21.9 през 2000 г. до 28.2% 20 години по-късно.

Интересен е случаят на Полша, която за 2 десетилетия е станала 4 пъти по-зависима от руски газ. Едни от най-големите критици на Русия пък – Латвия, парадоксално са увеличили вноса на „синьото гориво“ за 20 години от 57.8% до 74.9%. Това обаче не е най-шокиращият пример. Малките страни като Люксембург, Кипър и Малта са на практика изцяло зависими в енергийно отношение от РФ. Дания пък за 20 години от единствен износител на енергия (данните за 2000 г. не са объркани и процентът е минусов, защото държавата е произвеждала повече енергия, отколкото ѝ е било нужно), сега се е превърнала в една от сериозно зависимите. Ръстът там е с над 80% - от -36% до 45%.

Какви са алтернативите на руския газ за Европа

Средно за ЕС обаче ръстът не е драстичен за 20-годишният период, макар че това не е особено важно, тъй като дали 56.3% от всички доставки на газ средно за Европа ще са от Русия или 57.5% ще са от там – резултатът остава един и същ.
Съюзът внася най-много суров петрол от Русия – 26.9%, което е повече от доставките от следващите 3 страни взети заедно – Ирак (9%), Нигерия (7.9%) и Саудитска Арабия (7.7%). Това не бива да е изненадващо обаче, тъй като Русия през 2020 г. е била третия най-голям производител на тази суровина в света.

Въпреки че в ЕС има планове всички електроцентрали, които работят на въглища, да бъдат премахнати до 2030 г., този период ще дойде след почти десетилетие. Дотогава Русия остава най-големия вносител на въглища за Съюза с 46.7%. И това не е изненадващо – на територията на РФ се намират вторите най-големи залежи на въглища в света, а само през 2020 г. там са произведени 328 млн. метрични тона, превръщайки страната в шестия най-голям прозиводители на тази суровина.

Аналогична е и ситуацията с вноса на газ, използван за отопление. Огромна част от него идва именно от Русия – 41.1%, през Северен поток. Този проект е най-големият подводен тръбопровод в света и бе завършен през 2011 г.  „Северен поток 2“ пък, който получи „червен картон“ от Германия директно след 24 февруари т.г., при старта на специалната военна операция на Русия в Украйна, се очакваше да увеличи двойно дебита на газ към ЕС. 

Какво се случва сега?

В отговор на санкциите, въведени от Запада, Русия обяви, че спира износа на определени стоки и сурови материали. Преди дни рублата видя почти двоен ръст директно след като Путин заяви, че ще продава газ на „недружески страни“ (в т.ч. и България) само за рубли. Така цените на газа в Европа скочиха веднага до невиждани ниво. В началото на март т.г. Европейската комисия и Международната агенция по енергетика обявиха своите предложения за това как Европа да намали зависимостта си от Русия, но много късно. „Трябва да станем независими от руския петрол, въглища и газ. Вече просто не можем да разчитаме на вносител, който ни заплашва“, каза Урсула фон дер Лaйен – председател на ЕК. 

Теория: Русия спонсорирала природозащитни НПО-та, за да държи Европа зависима от газ

Но не е толкова просто, защото, искат или не, политици в ЕС, в момента се оказват с вързани ръце заради зависимостта си от руска енергия. „Отрязването“ на най-големия вносител ще доведе до сериозни проблеми, особено когато става въпрос за нещо толкова важно, колкото енергетиката. Малко са страните в Сюза, които имат капацитета (и още по-важно – желанието), да заменят веднага руския внос с друг.

А по една или друга причина в предложението на ЕК никъде не се споменава нищо за атомната енергетика, като алтернатива на сегашното положение.