Ето го 25-годишния Димо, който размаха пистолет срещу ученик край мол "Плаза" в Бургас
Димо Денев забил едно кроше в лицето осмокласника, откраднал и Айфона му
Ето го 25-годишния Димо Денев, който размаха пистолет срещу 15-годишен ученик и отмъкна Айфона му. Както Флагман.бг писа, екшънът се разиграл на 1 март вечерта в района на Mall „Бургас Плаза“ (ВИЖТЕ ТУК).
В късните часове на деня осмокласникът бил спрян от непознат мъж, който му поискал пари. Ученикът твърди, че отказал да му съдейства и това предизвикало агресията му. В този момент бил ударен в лицето от нападателя, който откраднал и мобилния му телефон „Айфон 6 S“.
Изплашеното от случилото се момчето побягнало в посока Mall „Бургас Плаза“, където потърсило помощ. Пред служителите на търговския център посочило, че нападателят му държал в лявата си ръка пистолет.
В резултат на незабавните полицейски действия на служители от отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Бургас, „Специализираните полицейски сили“ и Второ Районно управление – Бургас 25-годишният Димо Денев е издирен и арестуван.
От него са иззети ограбеният мобилен телефон и газов пистолет. Малко след това станало ясно, че след разигралия се екшън край мола, Денев поел в посока блок 120 в к-с „Изгрев“, където счупил задното панорамно стъкло на лек автомобил „Тойота“, с бургаска регистрация, собственост на 57-годишен бургазлия.
Пак отписват Джокович в Мелбърн
Ледената кралица Линдзи Вон влезе в болница
Джокович със смайващи думи към Синер
Римляните използвали човешки изпражнения като лекарство?
Цената на цигарите скача
Друго си е да знаеш български - ето какво се случи с най-добрата дружка на Мони Николов в Новосибирск
Полезни храни против остеопороза
Младите мъже "полудяха" по пластичните операции
Тези 3 храни поскъпнаха най-много след приемането на еврото
Манчестър Юнайтед не забрави за Димитър Бербатов
Февруари носи пари и успех на три зодии
Лудогорец даде 4 милиона, но си струваше
Едно време бръмчеше зимата с къси гащи и кожено яке!
Явно още му държи влага на Димчо и е решил че е време да си избие комплексите. Все пак всички ще го знаем като момчето със забучената четка за зъби.
Диктатурата обаче няма да се нарича така, а ще се нарича режим на ред, твърда ръка на закона и творческо спокойствие в политически и икономически план. ... Когато диктатурата е отвътре - откъм обществото - тя не се възприема като непрекъснато пребиване с бухалки, а като спокойствие и ситуация, при която тъмните сили имат възможност да се развиват.
Светът става все по-жесток, все по-суров и все по-авторитарен.
Свободата предстои все повече да бъде ограничавана. И според мен проблемът не е толкова в икономическата проблемност, която се изостря, колкото от глобалния тренд, който се задава от функционерите на глобализацията.
С други думи, светът навлиза в последната фаза на своята глобализация. И тук има големи разлики във визиите.
Едната е за глобализиран свят, в който са разделени ролите между глобалните и регионалните племена. Свят, в който има глобални хора и регионални хора, които почти не се срещат. Мрежоцентричен свят, в който действат нови зависимости и нови закономерности и който е реален резултат от днешното развитие на света. Това е свят на сайбърпънк, киберпънк. В хоризонта на този свят вече се вижда трансхуманитарното бъдеще на човечеството.
Това ще бъде преломна година, в която ще приключат стари тенденции и ще станат очевидни нови тенденции. Този исторически процес на преход от епоха в епоха не може да става без турбуленция.
Само думата "промяна" обаче не значи нищо. За да се случат нещата, трябват по-радикална нагласа и действия, целенасочени усилия по път, който да е в синхрон с истинските ви потребности. Само тогава промяната ще е нещо, което ще вкара живец в душата и ентусиазъм в живота. Какво значи да живееш чужд живот?
Да живееш живота, който ти описват светът, близките, обществото, но който е в пълен разрез с твоята същност. Ако изобщо знаеш коя е твоята същност. Да живееш чужд живот е да вървиш по матричния шаблон. Това е коловоз, жп линия, която води съдбата ти по предсказуема траектория. Ще минеш покрай много познати гари, по които са минали родителите ти, познатите ти, всички останали, и ще завършиш в глуха линия – смъртта. А дотогава живеенето ще е заменено от страха – от промяната, от непознатото, от “риска” да си разЛичност.
Да упражняват интересни, перспективни и отлично заплатени професии. Да имат сполучливи бракове и прекрасни дечица. Да живеят в хубав и подреден дом. Да опознават не само своята, но и други страни. Да бъдат щастливи.
Но в наше време всичко това не е толкова лесно да се постигне, за разлика от показваното в телевизионните сериали и по рекламите, които ги накъсват. Съвсем не са малко тези, които се разминават с мечтите си. А още по-точно казано те са твърде много. Мили деца се превръщат в закоравели лентяй, оцеляващи благодарение на родителски пенсии. Други стават непоносими мрънкалници, с които никой не иска да си има работа. Някога даващи надежди образи едва свързват двата края. Има и такива, които успешно провалят и четвъртия си брак. А се срещат и хора, които попадат в лапите на закона.
Защо се случва това? Кое е онова, което се превръща в бариера пред реализацията на родителските желания да видят децата си успели в живота? Безброй философи, психолози, социолози, писатели и прочее умни и не толкова умни хора търсят техни отговори. Повечето от тях се надяват да ги намерят в истории на реализирали се личности и така да създадат и своите рецепти за успеха на всеки, който е склонен да плати за тях.
Аз ви предлагам друг път – да потърсим някои предпоставки, които ще гарантират провала на детето утре в живота.
Бог да пази света