Поморие гарантира още една година мир за Несебър и Созопол

Панайот Рейзи, инж. Петър Златанов и Николай Димитров (отдясно наляво) си обещаха всички проблеми да се решават на маса

Ключови думи: Несебър, Созопол, Поморие, архонти, Аполония, Месемврия, Анхиало, Панайот Рейзи, Николай Димитров, инж. Петър Златанов

Краят на войната, започнала преди 22 века заради поморийските солници, беше сложен тържествено днес пред портите на стария Несебър.

Историята разказва, че 2 века преди Христа Месембрия (днешен Несебър) нападнала коварно Аполония, като преди това завзела „нейното дете”- Анхиало (днешно Поморие). Поводът за конфликта бил голямото богатство на Анхиало- солниците, но месембрийците не се спрели до там и продължили към Аполония. След обсадата, Аполония поискала помощ от Истрия и след обединяване на двата флота флотът на Месембрия бил разбит, а след десант в Анхиало Аполония отбелязала победа и над сухопътната армия. Както началото на войната не било официално обявено, така и краят и не бил оповестен. Мирът бил извоюван без да бъде подписан мирен договор и това поставило днешните градове във военни действия без война. В наши дни, за да запазят мирните си отношения, трите града всяка година подписват договор, с който гарантират, че няма да се нападат помежду си за срок от една година.

И тази година архонтите на Аполония, Месемврия и Анхиало си размениха богати дарове, за да гарантират желанието си за партньорство и добросъседски отношения. Кметът на Созопол Панайот Рейзи великодушно дари на кмета на Несебър Николай Димитров това, което месемврийци нямат- остров. Е, вярно, на картина и едва 0.010 кв. м, но пък с нотариален акт и със специалното разрешение от държавата, както потвърди и областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Гарантът за мирни отношения- кметът на Поморие Петър Златанов от своя страна дари двамата „агресори” с по три тигана сол, за да спрат разприте помежду им. Солта обаче може да бъде използвана единствено за осоляване на риба, която архонтите сами са си хванали. Щедростите от анхиалска страна не спряха до тук и Аполония и Месемврия се сдобиха с по две каруци черен пясък, за да не им липсват условия за балнеоложки процедури и отново да създадат проблеми на Анхиало. Месемврийският първенец от своя страна сподели закрилницата на града с доскорошните си врагове и дари на новите си партньори икони на Светата Богородица.

Без възражения градоначалниците одобриха и подписаха проекта за мирен договор, който гласи:

1. Градовете се задължават да не предприемат военни действия пряко или чрез подставени лица и никой никого да не напада, сякаш е вечна олимпиада.

2. Всички проблеми да се решават на маса и от масите народни.

3. Двете страни се задължават да действат съвместно и в комбина за по-голям общински бюджет пред държавната администрация.

4. Пред Европа и пред света с проекти съвместни славата си  да разнесе, просперитет и радост на градовете да донесе. Сигурно е, че ще има още старини безценни и свети мощи.

5 Управителите се задължават прозрачно и честно да управляват.

6. При изпадане на Поморие и Бургас в дълбок икономически колапс, двете страни се споразумяват предварително, чрез преговори, за владение и господство на териториите.

7. При организиране на еднодневни екскурзии туроператори от двата града да предлагат с предимтво дестинациите Созопол и Несебър.

8. Да празнуват заедно.

Тежка клетва ще застигне този, който наруши договора- съдба, по-черна от поморийските кални бани!