Може ли ядрената енергия да реши въпроса с нарастващото търсене на енергия?

Ключови думи: ядрена енергетика, енергийна криза, решение, цена на тока

Между 2009 г. и 2019 г. световното потребление на възобновяема енергия нараства годишно със среден темп от 13,4%. През това време потреблението на енергия от възобновяеми източници нарасна от 8,2 екджаула (EJ) в световен мащаб до 28,8 EJ.

Междувременно, глобалните емисии на въглероден диоксид нараснаха с повече от 4 милиарда метрични тона годишно, достигайки исторически високи обеми през 2019 г., пише Oilprice.

Причината за това е, че общото световно потребление на енергия — докато нараства със среден годишен темп от само 1,9% — се е повишило с 92 EJ от 2009 до 2019 г. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) растат с много по-бързи темпове, но ще отнеме десетилетия при сегашния темп преди чистата енергия да успее сериозно да повлияят на глобалните емисии на въглероден диоксид, предава investor.bg.

Ето защо ядрената енергетика може да играе важна поддържаща роля в ограничаването на тези емисии. И все пак ядрената енергия е съсредоточена в шепа страни и много малко от тях увеличават своите мощности.

Франция наскоро обяви, че ще построи до 14 нови ядрени реактора до 2050 г. Това бележи обрат в политиката ѝ, тъй като преди четири години президентът Еманюел Макрон обеща да загърби ядрената енергетика и да затвори 12 реактора. Но последвалата енергийна криза от началото на последната зима подчерта важността на ядрената енергетика, докато Париж се обръщаше към въглищата и вноса, за да спасява положението.

Сега Франция планира да построи шест нови ядрени реактора и ще проучи възможността за изграждането на още осем. „В дългосрочен план ядрената енергия и ВЕИ ще осигурят по-евтина енергия, защитена от турбуленциите на пазарите“, заяви френският държавен глава Еманюел Макрон по време на визита в Белфор, Източна Франция, където се намира обект на General Electric, производител на турбини за атомни електроцентрали за съоръженията на Electricite de France SA (EDF).

И все пак голяма част от планираните нови ядрени мощности по света е съсредоточено в Азиатско-Тихоокеанския регион. И това не е случайно – страните в този регион отчитат най-бърз растеж на въглеродните емисии през последните години.

Китай, който вече разполага със завидно количество ядрени мощности, планира да изгради около 20 нови ядрени реактора през следващите пет години. Индия, която е един от най-големите и най-бързо развиващи се консуматори на енергия в света, все още не е основен производител на ядрена енергия. Въпреки това, с осем нови ядрени реактора, които страната ще започне да стори до 2027 г., тя поема твърд ангажимент да последва пътя на Китай.

Тази тенденция сред развиващите се големи икономики може да помогне за покриването на нарастващите енергийни нужди без продължаваща експлозия на емисиите на въглероден диоксид в региона. Всъщност това може да е единственото решение, с което да е постигне тази цел.

В САЩ - страната, която разполага с най-големите ядрени мощности - производството на ядрена енергия остава стабилно през последните две десетилетия. Но това трябва да се промени тази година с пускането в експлоатация на два нови реактора. Това ще бъдат първите нови ядрени блокове, построени в САЩ от повече от три десетилетия насам.

Разбира се, все още има много пречки пред индустрията на фона на широкоразпространения скептицизъм сред политиците и обществеността заради авариите в Чернобил и Фукушима.

Въпреки това, на фона на обявените планове от редица страни за изграждане на нови мощности, има надежда, че ядрената енергия може да осигури жизненоважна подкрепа в битката на света срещу глобалното затопляне.