Ямболия спи между тарантули и скорпиони, изследва любовния им живот

Автор: Галя ИЛИЕВА, Снимки автора

Страх, ужас или поне отвращение изпитва по-голямата част от човечеството при вида на паяци, хвърчащи насекоми и огромни скорпиони. Арахнофобията (страх от паяци) е сред десетте най-разпространени фобии в света. От симптомите й страдат петдесет процента от всички жени на земята и десет процента от мъжете. 41-годишния Петко Петков със сигурност не попада в тази статистика. Той е по-скоро арахнофил, отколкото арахнофоб. Пада си и по змии, гущери и няма нищо против гигантските хлебарки, бръмбари и други отвратителни насекоми.

Петко Петков, зооинженер по професия, дипломиран в Тракийския университет в Стара Загора, отглежда над 300 тарантули и повече от 50 скорпиона. Затова не е странно, че с удоволствие прекарва по-голямата част от времето си сред терариумите, събрани в спалнята му в дома му в Ямбол. Петко използва спалнята като работна база, в която отглежда и развъжда всевъзможни гадинки. До преди няколко месеца в стопанството на Петко се разхождал и двуметров смок. Но тънкоопашатото влечуго се споминало.

Петко се запалва по паяците в тийнейджърските си години. „Първото ми екзотично животно беше тарантула, купих го от Словакия , разказва Петко. После, на следващата година, дойде и първият ми скорпион, после още една гадинка, накрая станаха много тарантули, скорпиони, гущери и какво ли още не...", спомня си зооинженерът.

Шарени тарантули трополят в терариуми и стъклени буркани, паяци-бебета се спотайват в кутийки от филми за фотоапарат. Зад едно стъкло те гледат страшно огромни скорпиони, зад друго-гущери, които биха докарали до истерия почти всяка госпожица. Петко обаче безстрашно вади гадините от терариума, позволявайки им да се разхождат по ръцете му. В дома му има още няколко вида хлебарки, домашни щурци, прелетни скакалци, които се отглеждат за храна.

 Петко развъжда сам екзотичните си животни. Обяснява, че опитите си струват, а и процесът е доста любопитен. Скорпионите например танцуват, хванати за щипките, преди да се чифтосат. "Освен това се целуват с малките щипки в устата си", описва Петко страстната любовна игра на тези, които ние възприемаме за студенокръвни и жестоки. Женската ражда след много дълга бременност - 12-14 месеца. След раждането бебетата се качват на гърба на майката, която ги носи и ги пази, докато сменят първата си кожа, т.нар линеене. След това слизат на земята, но тя продължава да ги пази и да им убива плячка.

 При тарантулите чифтосването е като руска рулетка за мъжкия, ако не се измъкне навреме, може да бъде 

При чифтосване женската тарантула изяжда мъжкия, обяснява Петко

изяден от партньорката си. Той става полово зрял и има оплодителна способност само няколко месеца, след което умира от старост, за разлика от женската, която го надживява. След като се излюпят, малките паячета трябва да се отделят както от майка си, така и едно от друго. „В зависимост от вида една тарантула може да снесе от 50 до 2000 яйца. Което означава, че 2000 бебета трябва да се сложат в отделни кутийки", казва Петко. Това обяснява защо в спалнята му са пръснати толкова много кутии и бурканчета, в които живее само по един паяк.

Иначе тарантулата е лесен за гледане домашен любимец. Изисква се терариум, съобразен с размерите й, влажност, задължителната паничка с вода и подходяща храна - от време на време трябва да й се дават щурци, хлебарки. Насекомите обаче трябва да са култивирани, защото домашните хлебарки разнасят болести, а и може да са третирани с отрова.

Възрастните могат да изкарат повече от половин година без храна. Добре е обаче човек да се информира, преди да си вземе екзотичен домашен любимец. Макар че търгува с възпитаниците си, младият мъж уточнява - “Това, което правя, е повече хоби, а не бизнес!”.

Виж интервюто с инж. Петко Петков