Да си грамотен е секси

Остарявам – вече не мога да правя секс с жени, които са неграмотни. Трябва поне малко да са чели

Ключови думи: да си грамотен е секси, коментар, грамотност

Една дама ми предложи да се видим. Да вечеряме и да се уединим някъде. Не я познавам добре, но не ми е и съвсем непозната…

Дамата отправи предложението си към мен в писмен вид – изпрати ми съобщение. Сега, нали знаете, че ако не си пишем, си говорим зад гърба...?!

За да кажеш на някого нещо в очите се изисква дар слово. Мда...

Та, за дамата! В писмен вид предложението ѝ не изглеждаше точно така, както ви го поднесох по-горе. По-скоро беше нещо такова: „докато вечеряме искаш ли да се видим правейки секс…“. Нямаше главна буква, препинателен знак, мисъл на нов ред или пък нещо, с което да раздели трите отделни действия. Вероятно в главата ѝ действието е било само едно, затова и не е имало смисъл от нов ред…

Остарявам – вече не мога да правя секс с жени, които са неграмотни. Предварително се извинявам! Давам пример с жена, защото съм хетеросексуален. Скоро ми писа познат от мъжки пол. Задаваше ми въпрос, който накрая завършваше с удивителна. Сигурно се е удивил на въпроса си повече, отколкото на вероятния отговор от моя страна...

Та, за дамата. Тя има много свободно време и редовно ходи на фитнес и други жизнено важни за плътта и външния ѝ вид мероприятия.

Не ме разбирайте погрешно! Похвално е човек да се стреми да изглежда добре и хигиенично. Така показваш уважение към себе си и околните. Какво обаче правим с интелектуалната хигиена?

Правилно подредените думи са мелодия, която гали и привлича симпатиите на околните. Много е секси да си богат, красив и грамотен. Грамотността обаче не е приоритет само на по-ограничените финансово. Направило ли ви е впечатление, че по-силните нации са и по-грамотни, и с повече културни постижения?

За да имаш що-годе прилична мелодичност в изказа, трябва поне малко да си чел. Не пресата, а художествена литература! Но не и субтитрите на филма в киносалона….

Не се правя на много грамотен, просто си споделям с вас, за да не ви говоря зад гърба…

Относно дамата! Преди време я видях да се тагва от някакво културно мероприятие. Фейсбук е като детектор на лъжата – ако си неграмотен, веднага лъсва…

Културното мероприятие, което дамата, която ми предложи да вечеряме секс срещайки се, беше много интересна театрална постановка с участието на популярни лица.

Просто едно тагване, че е била на театър! Кому е нужно?! За кого е било предназначено?

Вероятно ѝ е станало драго от нещо, за да се отбележи социално. По камарата харесвания под отбелязването ѝ си представих колко много неграмотници са възхитени, че тя се е облякла и е поела на културен шопинг. Всъщност вече можеш да се тагнеш където си поискаш и гол от банята…

Нямаше нито дума над поста ѝ. Представяте ли си над него дамата да беше написала нещо простичко като:

„Отдавна чаках тази постановка! Изпитах неимоверна емоционална наслада от първата до последна минута на представлението, в което феноменалните актьори така се превъплъщаваха в ролите си, че не оставиха у нас, зрителите в залата, и грам съмнение, че се намираме в един наелектризиран от чувственост свят, пресъздаден от тях и невероятната режисура върху феноменалната драматургия на неподражаемото произведение на забележителния автор. Възхитена съм и излизам от салона преобразена и вдъхновена. Вечерта ми беше пълноценна. Благодарна съм за този рядък шанс!“

Не, не си го представям. Гледам имплантите по тялото ѝ, почесвам татуировката на дясната си ръка и пак не си го представям.

Между другото сънувах, че имплантите ни завладяват. Че хората без импланти ставаме роби на тези с импланти.

Не ме разбирайте погрешно! Не може всички да са поети, писатели, художници, музиканти, изобретатели…, но може да са грамотни. Плътта остарява, имплантите се разместват, но грамотността остава до края. Не се тагваме до изкуството, а го попиваме. Не е нужно да го разберем, а да откраднем от него лъч добронамереност и позитивна тръпка за живота.