Политизирането на COVID кризата от самото ѝ начало

Голяма част от нещата, които се отричаха като „анти-наука“ в последните 2 години, започнаха постепенно да си прокарват път в информационния поток от около месец насам, но защо?

Ключови думи: политика, коронавирус, коментар, политизиране на кризата

Още от самото начало на COVID кризата в последните дни на 2019 г. бе неизбежно проблемът да се политизира. Най-малкото, защото още тогава се говореше, че вирусът е „изтекъл“ от лаборатория в Ухан. Бързото разпространение на патогена в първите месеци на 2020 г. пък започна да се превръща в заплаха за Китай, тъй като всички погледи бяха насочени на там и пръстът на вината вече беше изправен. В същото време политическият елит на запад пък се уплаши за своите сериозни инвестиции в Азия и действа подобаващо в защита на Пекин.

И така в ранните месеци на пандемията, ако си спомняте добре, се говореше за това как е невъзможно вирусът да е произлязал от лаборатория, че това е конспирация и че всичко е въпрос на едно лошо и случайно стечение на обстоятелствата. В този период, още преди обявяването на пандемията, станахме свидетели на първите действия от страна на китайското правителство и западните им колеги в борбата с вируса. А някои от мерките от тогава и до днес продължават да са в ефект.

За тези, които все още помнят, от самото начало на проблема Световната здравна огранизация изпращаше смесени сигнали към обществата по света – маските са безсмислени, няма причина да спираме полетите към Китай, след което и двете бързо се обърнаха на 180 градуса. В САЩ например политическите опоненти на Доналд Тръмп заявяваха открито, че няма смисъл американците да правят драстични промени в ежедневието си, докато не се забеляза ръст в новите случаи, когато подобаващо вината бе насочена именно към администрацията на президента.

По отношение на ваксините, отново в САЩ, кандидат-президента тогава Джо Байдън и вицето му Камала Харис не спираха да критикуват операция „Светлинна скорост“ на Тръмп, с която той искаше да ваксинира възможно най-много хора за най-кратък период. Конкретно те задаваха въпроси за сигурността на имунизациите. Веднъж встъпили във власт обаче и те промениха рязко мнението си по темата, като към момента техният наратив е същото – масовата ваксинация е нужна. Нещо повече – настоящата администрация дори си приписа заслугите на предходната в това отношение.

Всъщност подкрепяните изцяло от демократите локдауни в страната, а всъщност и по света от подобномислещи политици, се оказаха клина в добре сработения двигател на икономиката на Тръмп. Здравният проблем и мнението на експерти бързо бе заменено с абсолютното отричане на ранна терапия, термини като „натурален имунитет“ и фактът, че младите почти не боледуват. Всичко това бе наричано „анти наука“ в удобния тогава за политиците момент. Днес всички тези неща започват отново да си проправят път дори и в най-либералните от медиите.

А наратива в последните месеци рязко започна да се обръща, което е изключително интересен феномен. Откакто настъпи омикрон вълната по света, а дори и в България, все по-често в последните няколко седмици чуваме, че „пандемията ще приключи през 2022 г.“. Някои дори си позволиха да дадат и крайна дата някъде през март или април. А други пък все още не могат да се откъснат от всичко това, което са говорели в последните 2 години и продължават да твърдят, че ще има огромен ръст в заболеваемостта – без значение, че всички данни в света сочат, че независимо от ваксинационния статус на съответната страна, омикрон преминава през цялото население и води до значително по-малко хоспитализации – всъщност това е най-важният показател за сериозността на пандемията.

И докато всичко това се случва пред очите ни в редица страни по света политиците продължават да настояват, че т.нар. „зелени сертификати“, които в различните държави имат различни имена, но на практика предствляват един и същ документ, са необходими, докато реалността показва друго. А те реално представляват нищо повече от политическо измиване на ръцете, крещящо: „Вижте! Правим нещо!“.