Азис мислел да се откаже от музиката
Кралят на попфолка не издаде в какъв момент точно е размишлявал за тази възможност
Азис мислел да се откаже от музиката. Това сподели самият той в предаването „Карай направо” по Нова тв. Кралят на попфолка не издаде в какъв момент точно е размишлявал за тази възможност, нито какви са били обстоятелствата, но пък с усмивка изтъкна, че може да се занимава с много неща. Трудолюбив е и има доста умения, така че няма да стои без работа.
„Отдават ми се много неща, а и не съм мързелив. Мога да работя на строеж, както съм работил, мога да продавам картините си, защото аз мога и да рисувам, мога да ти правя косата, да готвя, мога да гледам деца. Хора като мен гладни няма да останат – винаги мога нещо да върша”, сподели Азис пред водещата Диана Найденова.
Хитовият певец вярва, че човек е създаден, за да може да влиза в състояние на мимикрия и да оцелява. „Аз мимикрирам перфектно”, каза Азис. Може да се превърне в съвсем друг човек и да започне да живее по този начин много бързо. „Мога и с 2, мога и с 200, мога и с 2000”, сподели изпълнителят на „Точно в три”.
Азис, който на 7 март ще празнува 44-тия си рожден ден, се преборил с не малко трудности в професионалния си път и никак не му било лесно. Затова пък винаги е знаел, че ще успее. Още от малък бил убеден, че ще стане звезда. Сигурността му се дължала на преценката, че звучи различно, тъжно и умее да разчувства хората. От малък пеел индийски песни, много се доближавал до оригиналното звучене, и разплаквал тези, които го слушали. „Много иска повече толерантност. Аз пък имах нещастието да се родя и гей, и циганин, и бях и дебел... Имах нещастието да бъда всичко, което българинът мрази, и се преборих, по дяволите. Някак си успях. Стана чудо!”, каза Азис.
Като дете той често споделял убедеността, че ще стане известен с майка си, но тя не отдавала голямо значение на думите му. Казвал й го, когато тя го пращала до магазина. Отвръщал й, че като стане известен, няма да може да го прати, защото ще й неудобно, знаейки че всички ще го разпознават и ще искат да се снимат с него. Казал й го и, когато живеели в Германия. Тогава Васил, както е рожденото му име, сменил няколко работни места. Помагал и на майка си, когато била бременна със сестра му, да чистят летен театър в тамошно селце. В летния театър имало фризер, който Азис отварял без затруднения, но си взимал тайно не от скъпия сладолед, а замразено сокче. „Казвах й, че един ден ще имам мой си фризер със сладолед вкъщи. Тя не ми вярваше. Дойде време, в което мога да имам, но не смея зарази пустите калории. Животът е въртележка. Фризер не ми трябва, сладолед не смея да ям. Имам възможност да ходя до различни места, но не го правя, заради работата си. До Сърбия и Турция не мога да отида, защото на другия ден трябва да съм тук. Какво като можеш всичко, но нямаш време за нищо?”, каза Азис.
Певецът винаги е усмихнат и приветлив, но в личния си живот не допуска хора. Ако се случва някой нов човек да влезе в близкото му обкръжение, то ще е супер рядко, примерно един на годината. „Имам нечовешка интуиция”, каза той за това как е сигурен кого да допусне по-близо до себе си. Азис даже каза, че може да предсказва бъдещето, само като гледа някого. „Не забравяй коя беше баба ми!”, възкликна певеца с усмивка срещу водещата Диана Найденова. За себе си певецът също усеща нещата.
Кралят на попфолка обича да се усамотява. Всеки ден става към 6-7 сутринта, независимо дали е бил на участие до 4. Затова пък спи следобед - всеки ден, без да пропуска. Всички негови близки знаят, че той спи между 13 и 17 ч. „Мога цял ден да стоя по слипове и широка тениска, манджа къкри на печката, телевизорът се чува тихичко”, споделя Азис за идеалния си почивен ден. Можел да го изкара на дивана, да спи и да си готви. Няма необходимост да контактува в такъв ден. И как иначе, след като на участие се вижда с 400-800 човека.
Противно на очакванията, Азис не е суетен. Не му пука как изглежда. Даже никога не му е пукало. „Дори когато бях най-нелеп – 115 кила, с токчета и перука, изобщо не ми пукаше. В смисъл аз се харесвах... Гледай ги пък тези хора. Какво не ми харесват? Вие сте луди. Дори да не го харесваш, не ти ли е смешно, не ти ли е забавно. Забавлявай се. Какво си седнал тук да ме „хапеш”?!”, сподели Азис размишленията си тогава. Според него няма чак такова значение как изглежда, защото работата му не е да е красив и фин, а да накара с гласа си хората да пият, плачат, да се смеят, да гушнат близък, да си спомнят добро или лошо. „Да ти напомня да чувстваш”, каза Азис.
Каратеките на „Аригато“ – гордостта на Приморско! Кметът посрещна европейските и републиканските шампиони
745 глоби за неправилно паркиране и 13 случая на шофиране след наркотици – Айтос под засилен полицейски контрол
Принц Андрю губи титлите си и дома си заради аферата "Епстийн"
Бойко Рашков лъсна на снимка с Мухарем – Мухата и Пеевски нарече скандала с изборите пърформанс
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.