Тихата сила на Кейт Мидълтън: как херцогинята тръгва по стъпките на принцеса Даяна
Принцесата на Уелс е известна с това, че е била дружелюбна и приветлива с всички, каквато е и снаха ѝ
Макар че Кейт Мидълтън никога не се е срещала с майката на съпруга си, покойната принцеса Даяна, тя грациозно е тръгнала по нейните стъпки в повече от едно отношение.
Принцесата на Уелс е известна с това, че е била дружелюбна и приветлива с всички, каквато е и снаха ѝ. Знаменитости като Били Ейлиш и Ема Уотсън определено смятат така.
„Тя е търпелива и умее да изслушва“, казва пред The Mirror кралският експерт Ингрид Сюард за херцогинята на Кеймбридж. „И тя е открила, че има тази способност с хората, дори с много млади и много стари. Такава беше и Даяна.“
Въпреки това публичното общуване с толкова много хора невинаги е било естествено за херцогинята.
„Днес определено има увереност и уравновесеност. Тя се е научила да преодолява срамежливостта си“, обяснява Сюард.
За експерта, Мидълтън не е бързала да навлезе в ролята си на висш кралски служител. "Тя го прие внимателно, не се впусна във всичко с главата напред.
„По съвета на принц Чарлз, не е нужно да бързаш да се заемеш със стотици благотворителни организации, можеш да не бързаш и да се наслаждаваш на семейството си. Вярвам, че това, че има семейство, ѝ е помогнало да придобие увереност.“
Имайки предвид това, херцогинята (типичен представител на зодия Козирог) винаги се е стремяла към високи постижения. „Но въпреки че не е в природата на Кейт да се бута напред, тя винаги е била много дисциплинирана, още от ученическите си години, когато е играела в отборите по нетбол и лакрос“, продължава Сюард.
„От ранна възраст Кейт е всестранно развита. Кейт е рожба на майка си, тя е възпитана да прави всичко до съвършенство. Като момиченце се е научила да плава с яхта, да се катери и да кара ски. Обичала е да готви, да се облича и да шие дрехи. Научила се е да свири на пиано, а баща ѝ я научила да играе тенис на високо ниво.Всички тези умения се появиха, защото амбициозната ѝ майка я насърчаваше да ги усвои. Няма нещо, което тя да не може да направи.“
Многостранно надарената херцогиня навърши 40 години на 9 януари и се твърди, че „влязла в собствената си сила“.
Въпреки че понякога е предпазлива и срамежлива, тя е останала непоколебима в това, което е искала да постигне чрез кралската си служба. И именно този стремеж я накара да създаде нова фондация, свързана с интереса ѝ към развитието в ранното детство. След едногодишно проучване на това какво родителите, настойниците и учителите искат да се случи с децата на възраст от 0 до 5 години (включително новаторско национално проучване), тя създава клон на Кралската фондация, посветен на детското развитие.
Кейт също така е силно заинтересована от преодоляване на стигмата, свързана с психичното здраве на младите хора и семействата. Това е кауза, за която тя се бори още от първите месеци на брачния си живот преди десет години, когато прие благотворителната организация „Действие срещу зависимостите“. През октомври миналата година тя говори авторитетно на специална конференция, организирана от свързаната с нея благотворителна организация Forward Trust, като подчерта, че предизвикателствата на настоящето често се коренят в детството и миналото.
Пристрастяването „твърде рядко се обсъжда като сериозно състояние на психичното здраве“ казва Кейт. „И рядко отделяме време, за да разкрием и разберем напълно основните причини за него. Пътят към пристрастяването често е многопластов и сложен.“
Джилиан Еделщайн, която разговаря с Кейт, когато тя се срещна с оцелели от Холокоста в Имперския военен музей през ноември миналата година (Еделщайн заснема един от участниците, както и Кейт), се е срещала с кралската особа няколко пъти през последното десетилетие. За пръв път я срещна, когато Еделщайн снима хората, възвестяващи Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.
„Изминаха десет години, когато я срещнах за първи път. Ако си спомняте, тя почти даде старт на игрите с цялата реклама, която направи тогава“, казва Еделщайн.„Публичната ѝ дейност е „интегрирана в ежедневието ѝ“ и тя я върши, дори да се заема с трудни теми, които все още трябва да бъдат разказвани, като Холокоста, с позитивизъм“, добавя тя. „Има такива трудни истории и те трябва да се разказват постоянно, за да не ги забравяме“.
„Може би това, че имаш деца, е онова усещане, знанието за това как животът може да се обърне в един миг и именно това са историите, които могат да разкажат толкова силно. Тя е израснала в ролята си. Не се възприема като тегоба, или като задължение, а като неразделна част, приета и с радост и почтеност.“
Източник: edna.bg
