Университетите у нас подобряват научната си дейност

Ключови думи: университети, научна дейност, подобряване

Редица български висши училища подобряват научната си дейност. По научни изследвания Техническият университет - София и Медицинският университет - Пловдив се нареждат до големите центрове като Българската академия на науките (БАН), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинския университет - София. Към тях се присъединява и Селскостопанската академия. Напредък се забелязва също в научната дейност на Аграрния университет - Пловдив, Лесотехническия университет - София, Университета по хранителни технологии - Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия - София, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Икономическия университет – Варна. Положително развитие има и при медицинските университети във Варна и Плевен, Тракийския университет - Стара Загора, Университета „Проф. Асен Златаров“ - Бургас и Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Тези резултати отчита в доклад за 2020 г. Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации, посочват в съобщение от Образователното министерство.

Наблюдава се стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера.

Експертите проследяват също ефекта от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания спрямо броя изследователи в институциите.

Отчетливи лидери в тази класация са Медицинският университет – София, Университет „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, Българската академия на науките, Химикотехнологичният и металургичен университет и Софийският университет.

През 2020 г. повече организации и университети повишават научната си ефективност. Това са Медицинският университет – Пловдив, Русенският университет, Университетът по хранителни технологии – Пловдив,, Тракийският университет – Стара Загора, Лесотехническият университет – София, Аграрният университет – Пловдив, Медицинският университет – Плевен, Селскостопанската академия, Техническият университет – Варна и др.

Напредък по този показател е налице и при Техническия университет – Габрово, Югозападния университет „Неофит Рилски“, УАСГ – София, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски “, Шуменския университет „Епископ К. Преславски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и др.

БАН и Селскостопанската академия запазват лидерските си места в патентната дейност, но според специалистите резултатите им все още са далеч под потенциалните възможности. Като цяло патентната дейност в научните организации и университетите остава на ниско ниво.

България продължава да изостава и в други показатели. Като процент от общото активно население в страната учените са над два пъти и половина по-малко спрямо държави от Европейския съюз. Младите изследователи все още са недостатъчни, за да заместят тези, които излизат в пенсия. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области.

Експертите отчитат и по-ниска публикационна активност от научните организации и университети. Изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни.

До голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка, но въпреки това броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.