7 ястия за късмет на Бъдни вечер, коледари благославят стопаните

От рано сутринта бабите от село Замфирово започнаха да месят хлябове и да готвят вкусни гозби за празничната трапеза за Бъдни вечер. Съветите им са безценни

Ключови думи: Бъдни вечер, празник, читалище Замфирово, коледари, празнична трапеза

Днес е Бъдни вечер! Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември, съобщава Нова телевизия. 

Всичко, което се ражда от земята, трябва да го има на празничната трапезата тази вечер, каза в „Здравей, България“ жени от групата за автентичен фолклор от народното читалище в монтанското село Замфирово. 

„Прави се содена питка, която се замесва само с брашно, вода, сол и сода. Когато се омеси, се слага паричката. Вечерта погачата се разчупва от най-стария човек в дома. Първото парче се оставя за Богородица, а второто – за дома“, обясни една от бабите, станали рано сутринта, за да приготвят празничната трапеза. 

„Слага се слама под масата и се нареждат столчетата, като едно се оставя за тези, които отгоре ни пазят. Не бива никой да ставя по време на вечерята. Ако се наложи да стане, трябва да върви приведен, за да са отрупани житните класове със зрънца“, добавя тя.

Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.

На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.

Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. 

В някои краища на страната коледарите тръгват от рано сутринта още на 24 декември и с песни и наричания благославят за здраве и плодородие домовете, съобщава бТВ.

Обичаят се изпълнява всяка година във врачанското с. Зверино.

Колкото повече са коледарите, толкова повече берекет ще има в дома. С песните си те гонят злото от домовете.

Стопаните ги черпят с питка и постни ястия, даряват ги и с колачета.