Несправедливите присъди на журналисти водят до цензура

Автор: Лъчезар Лисицов
Източник: в. Десант


Александър Кашъмов е юрист, адвокат, ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация“. Завършил е право и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1997 г. работи в областта на защитата на човешките права и на правото на достъп до информация. Носител на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г. на списание „Правен свят“. Спечелил е ключови дела в защита на свободното слово, между които и това на журналиста от „Десант“ Лъчезар Лисицов срещу Президента на РБ.

Последният успех на адвокат Кашъмов е от миналата седмица, когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди българската държава по жалби на журналистите Катя Касабова и Божидар Божков. В предния брой на „Десант“ подробно ви информирахме за уникалния случай на репресия от страна на бургаските съдилища към двамата колеги. В резултат на това ЕСПЧ реши България да изплати обезщетение от 10 хиляди лева на Касабова и 27 хиляди лева на Божков. Разговаряме с Александър Кашъмов за въпросното дело и за състоянието на българската съдебна система.

- Г-н Кашъмов, спечелихте дело на двама журналисти в Страсбург, това обаче не е ли твърде закъсняла справедливост - минаха десет години и всички бяхме забравили за тази съдебна сага?

- Нека да уточня, че аз бях адвокат на Катя Касабова, а на Божидар Божков защитник му беше Йонко Грозев. За съжаление, справедливостта, която се установява от съда в Страсбург, е малко закъсняла, тъй като по принцип този съд е прекалено претрупан с дела.
Причината е, че в 47-те членки от Съвета на Европа (СЕ) продължават да се нарушават основни човешки права и съдът буквално е залят с жалби. Смисълът на решенията в Страсбург е да се накарат националните съдилища да погледнат практиката, да вземат предвид Европейската конвенция по правата на човека, която и България е подписала и ратифицирала, и да дават предимство на свободата на словото, особено в случаи, в които се разгласява информация за нередности и за корупция. А случаят без съмнение е такъв.

- Четиримата инспектори от системата на образованието, които станаха причина за тази съдебна сага обаче, си прибраха парите от осъдените в България колеги. След решението на Европейския съд не трябва ли сега да ги върнат?

- Нещата стоят по различен начин за всеки от двамата. При Божидар Божков съдът в Страсбург постановява да му бъдат възстановени и тези пари, които са взели експертите от МОН. В случая на Катя Касабова съдът е осъдил България да плати една обща сума в размер на 5000 евро като компенсация за нейните морални вреди вследствие нарушение на правото й за свободно изразяване.
Нещата са сложни, защото всички тези пари трябва да ги дава държавата, т.е. българският данъкоплатец. По начало смятам, че би било добре да бъдат връщани пари, които някой е получил по един недължим начин. Само че в момента липсва механизъм това да се случва, което не е много добре.
В новия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК), който беше приет преди няколко години, няма такова основание – за отмяна на влязло в сила решение. Аз лично обаче смятам, че българската държава няма пречка да заведе дела срещу инспекторите, за да си вземе обратно парите.

- Държавата да заведе дела срещу инспекторите?
 
- Точно така, защото жалбоподателите (Касабова и Божков – б.а.) ще си получат парите от държавата, а държавата ще обеднее с тези пари, които в крайна сметка трябва да се вземат от хората, които са ги получили без основание (инспекторите – б.а.).
След като осъждането на журналистите вече няма да бъде валидно, това означава, че няма и основание, на което тези хора да държат парите. Става въпрос конкретно, пак уточнявам, за случая „Божков“, защото за случая „Касабова“ е по-сложно.

- Всъщност, коя точно държавна институция трябва да заведе делото срещу инспекторите и от чий бюджет ще се платят глобите на журналистите?

- Глобите ще се изплатят от бюджета на Министерството на правосъдието. А за точната институция, която трябва да заведе делата, трябва да се погледне какво казва ГПК. Според него - заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на Конвенцията.
В дадения случай, тъй като българската държава ще трябва да плати тези пари, според мен тя следва да си ги поиска като недължимо платено - с иск към инспекторите. Честно казано, не съм мислил досега как трябва да стане, но това е работа на държавата да го мисли и тя трябва да започне най-после да разсъждава по тези въпроси.
Защото хайде, аз не искам да поставям въпроса за отговорността на съдилищата – те може и да бъркат, в крайна сметка те всеки ден се занимават с решаване на казуси, но не може правовият ред да позволява някой да се обогатява, за сметка на държавата, с пари, които са му присъдени с едно отменено от Страсбург решение.

- Казусът е много интересен, защото излиза, че в случая съдиите са виновни, като отсъдили едно несправедливо решение. Не трябва ли и те да плащат вместо държавата, която на практика са подвели?
 
- Така е, само че въпросът е, че съдиите имат имунитет за своята правораздавателна дейност, те не носят отговорност и това е нормално. Те могат да носят отговорност само при някакво злоумишлено решение – когато съвсем съзнателно и целенасочено са решили във вреда на някого.
Но по правило те се ползват с имунитет, за да могат все пак свободно и независимо да решават случаите. Това, обаче, което със сигурност трябва да се има предвид, е първо, че макар и инспекторите да не са виновни, че така е отсъдил съдът, в крайна сметка в ден днешен, когато вече има решение на ЕСПЧ, не може да се позволи на някакви хора без основание да притежават някакви пари.
В случая това, което виждам, е, че и в ГПК, и в Наказателно-процесуалния кодекс съществуват основания за искане за отмяна на решенията на бургаските съдилища, и евентуално като се пристъпи към тези процедури и като си поиска парите като недължимо платено, българската държава би могла да си ги възстанови от четиримата експерти, осъдили журналиста Божидар Божков.

- А каква е гаранцията, че това решение на Европейския съд е действително най-обективното и най-справедливото?

- Гаранцията е, че тези седем съдии, които са избрани там, са от седем отделни независими държави от Съвета на Европа. Между другото, в състава на съда по това дело е и българката Здравка Калайджиева. Разбира се, съществува хипотетична възможност някои от страните, да речем българската държава, да иска да обжалва пред т. нар. Голяма камара на ЕСПЧ.

- А в какъв срок?

- Мисля, че е двумесечен.

- Седемчленният състав единодушно ли е взел решението?
 
- Да, решението е единодушно, няма особени мнения.

- Има ли други несправедливо осъдени журналисти, на които сте бил адвокат в Страсбург преди или в момента?

- Да, бил съм преди, но до момента нямаше случай, в който да е допуснато подобно дело на български журналисти. Сега подготвяме още едно дело, което ще изпратим другата седмица, на журналистка от Враца, която е осъдена от Гражданския съд да плати 11 хиляди лева обезщетение, затова, че си е позволила да коментира работата на една лекарка, в резултат на която пациент е бил сериозно стресиран, че е болен от рак.
Засега не мога да кажа по-конкретни неща, но ми се струва, че това е доста лош и неприятен случай за цялата свобода на изразяване в България. Трябва да имаме предвид, че случаите на осъдени журналисти са като скачени съдове. Когато един журналист е осъден по жесток и несправедлив начин, това цензурира бъдещото му писане и това всъщност е шамар и цензура за всички други негови колеги в България.
Аз затова и се старая да се явявам по дела на журналисти още пред националните съдилища, които смятам, че в последно време се развиха много в правилната посока. Независимо от това, обаче, продължава да има такива доста фрапиращи за мен прецеденти, в които не се отдава право на свободата на словото.

- Американският и немският посланици казаха, че у нас има две съдебни системи – за бедни и за богати. Съгласен ли сте с тези мнения?

- От моя опит не мога да преценя дали това е точно така, но смятам, че има големи проблеми в съдебната система. И за разлика от много други хора мисля, че тези проблеми се създават от другите две власти – от изпълнителната и законодателната власт, защото в България съдебната система не може да диша.
На нея не й се дават необходимите ресурси, натовареността например, особено в съдилищата в София, е огромна, което е голяма пречка за бързото, навременно и справедливо решаване на делата. Според мен съдебната система нарочно се поддържа в състояние на цайтнот, при което тя е пренатоварена.
И да иска, тя не може да се движи добре. Няма правилно оразмерено разпределение на делата в отделните съдилища. Това е абсурдна ситуация и тя в най-голяма степен допринася за това да има корупция, несправедливост и лошо качество на работата на съдебната система. Към това трябва да добавим, че някои съдилища продължават да не публикуват актовете си и протоколите от съдебните заседания.
Тази публичност трябва да бъде доведена до край. Но най-важно е съдебната система да се освободи от политически влияния. Тя се е превърнала в черната овца, на която се прехвърлят всички проблеми на държавата.