Безценна ли е „Критика на способността за познание на човека“
Стремежът към познание в различните аспекти на нашето развитие е в основата на решение, взето преди година и половина от бургаската тамплиерска командерия „Св.Димитър“ да финансира издаването на един продължителен във времето труд на Пеньо Костадинов, д-р по философия. И така, днес, неговите философско-епистемологични основания на хуманитарното и етическо познание са събрани в книжовния му труд „Критика на способността за познание на човека“, който вече е в Библиотеката на Великия Приорат България под пореден №14.
Защо тази именно книга трябваше да бъде издадена със съдействието на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим, Велик Приорат България?
„Събрахме
смелост да издадем този текст, който е
много труден за възприемане от
непросветения човек, но е необходим за тези, които търсят познанието в настоящия
ни живот, пропит от чалга и низши страсти,
за тези, които продължават да търсят
духовността в 21-ви век като комплекс от
мислене, самоусъвършенстване и отваряне
към другия свят - на развитие и усещане
за дълбока подреденост, където, давайки
и търсейки, усещаш трансцеденталното,
езотеричното и различното състояние
на Вселената като същност, състояща се
от по-висши от нас енергии, които трябва
да ни укрепват и да повдигат духа ни, за
да може всеки да намери мястото си в
универсума - ето такъв опит е книгата
на Пеньо Костадинов, която всеки от нас
трябва да прочете“, каза командерът на
командерия „Св.Димитър“ Климент Атанасов,
представяйки я пред отбрано духовно
общество в Бургас. Гост бе Негово
превъзходителство посланикът на
РБългария в Чехия Здравко Попов – д-р
по философия, съгражданин, съмишленик
и близък приятел на Пеньо Костадинов.
Анализът на д-р Здравко Попов за този
стойностен научен труд е, че профанската
глобална среда не е свързана само с
една държава или нация, а е проблем,
който ни налага да обсъждаме сериозни
въпроси като тези, които е обсъдил Пеньо
Костадинов в дългото време на разсъждения.
„Критика на способността за познание на човека“ е реалното отражение на преходния период в България, това е философстване във време на смяна на паридигми, ценности и ориентация. Написването й започва още преди промените, около 1985 г., когато България е под ръководството на Тодор Живков, а целия Източноевропейски блок се съобразява с Генералния секретар на ЦК на КПСС Константин Черненко. За начало служи наличният инвентар от факти, идеологизирани и неизчистени теоретически. Но това е само началото, защото Пеньо Костадинов стартира от това състояние на нашия философски живот и има невероятния шанс да я пише дълго във времето. Ако този труд бе публикуван набързо, в първите години на прехода, както постъпиха много от българските философи, след това и той като колегите си, би гледал с известен срам на собствените си книги, по причина, че те биха отразявали просто една специфична конюнктура от края на 80-е години на миналия век. Стойността й е в това, че е проектирана с продължително чувство за времето, което се оказва не най-същественият инградиент на нашето общество.
Този сложен философски труд трябва да стои в книжовното ни наследство и като лична еволюция на автора, защото е интелектуален отпечатък на едно преходно поколение, каквото сме ние и на един преходен период, в който живеем.
Тя ще бъде още по-ценна след 50 или 100 години, когато бъдещите поколения ще трябва да реконструират времето, в което сме живели, а то е кентавърско време, защото сме превърнати в сложи създания от труп на животно, глава на лъв или медуза горгона, какъвто се оказа нашият преходен период. Тази ситуация ще трябва да се предифинира вследствие на дистанция и разбиране на времето - ето затова е нужна книгата на Пеньо Костадинов – да послужи на изследователите като огледало на тези 25 години, които през индивидуалния капацитет на автора са сублимирани в книга.
Подкрепата за издаването й има голяма принадена стойност извън разбирането в икономическия смисъл на думата, тя ще има значение като свидетелство на времето, на поколението, което трябваше да пренесе от едно време в друго време значението за човешкото, моралното, културното и най-накрая - за достойнството.
От чисто познавателно любопитство към историята на тамплиерството, казва д-р Здравко Попов, смятам, че книгата отразява и характера на Вашата публична ангажираност, спонсорирайки философски книги да фокусирате вниманието към този артефакт на латинската култура, осъзнавайки, че Рицарите са приносители на особена мъдрост, която и до ден днешен не е напълно разшифрована и осветлена. В този смисъл може да се каже, че както арабската култура успява да спаси античната култура и да я даде на нова християнска Европа, така, без да сгрешим от историческа гледна точка, можем да твърдим, че благодарение на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим е пренесена изключително важна мъдрост от Изтока, станала достояние на Европа. Днес подобна мисия е изпълнена от бургаската командерия „Св.Димитър“.
Лацио на Гатузо изумява насред войната между феновете и Лотито
Защо се провали концертът на Лепа Брена в София
„Да гладуват или да мръзнат!“ Еврокомисар предупреди за тежка зима, близо 50 млн. европейци
Запор на сметките на Летище Пловдив заради огромни дългове? НАП погна аеропорта за близо 590 хил. евро
Исторически момент за България! Никола Цолов влиза във Формула 1 този петък
Мечка притича по улиците на Благоевград посред нощ
Тръмп обяви война на „изкуствения интелект“!
Шефът на Софийския затвор иска Кристиан Николов отново зад решетките: Не е доказал, че се е поправил!
Българското сирене по-евтино в Германия? Веригите посочиха причината
Политическа буря след атаката край Шабла: ГЕРБ обвини властта в опасно бездействие, поиска оставки, Мирчев - нота до Русия
Ивелин Михайлов даде рамо на Илияна Йотова за балотажа
Забравете за консервата риба тон! Скумрията крие повече омега-3 и по-малко живак
