Най-голямото групово престъпление в най-новата ни история са фалшивите сертификати
Ако няма дълбоко осъзнато чувство за грях, никой наказателен кодекс не може да възпрепятства престъплението
Мисля, че най-голямото групово престъпление, извършвано в най-новата ни история, са фалшивите сертификати. Виждам ги като най-ниската точка, до която може да падне съвременният човек, като израз на тотална социопатия, липса на базисна морална рамка, на елементарна норма за функциониране в общност. На този фон е напълно безпредметно да се говори за върховенство на закона, за съдебна реформа, за конституционни промени, защото (и тук вече идва лошата новина!) рибата смърди от опашката до главата и колкото и да променяме рамката, пълнежът ще си смърди. Няма смисъл изобщо да споменаваме гражданското общество, защото то се основава на солидарността и общата цел, а не на нуждите на индивидуалните стомашно-чревни трактове. Винаги, когато се е мяркал дебатът за вероучение в училище, съм подскачала и съм била против, но вече виждам, че имаме вопиюща нужда от завръщане към същината на християнството. Някой трябва да учи децата ни, защото ние очевидно не можем, на любов към ближния, на милосърдие и състрадание, на жертвоготовност, на понятията добро и зло. Защото, ако няма дълбоко осъзнато чувство за грях, никой наказателен кодекс не може да възпрепятства престъплението, а може само да го измери постфактум. Отвратена съм!
Мнение от Фейсбук на Диляна Денчева, университетски преподавател и преводач.
Хвана си 2 пъти по-млада жена и разкри, че...
А не е ли престъпление да бъде ограничавана свободата чрез условия за притежание на същите сертификати?
Хубаво е гражданското общество да се основава на солидарност и да има обща цел, но целта трябва да е негова (на самото общество), а не цел спусната от няколко фармацевтични печалбари.
Ако не изискваха задължително притежание на сертификат никой нямаше да прави фалшиви такива!!!
Очевидно дойдоха времена в които трябва сами да учим децата си да преценят на кого да раздават своето доверие, любов, милосърдие, състрадание, на това за какво си струва да покажеш жертвоготовност и за чии идеи не си струва да се бориш. Защото, ако имаше дълбоко осъзнато чувство за грях, нямаше да има наредби, които да се противопоставят на конституция и закони в държавата.
С разни наредби и забрани погазват много от законите, например закона за забрана на покритото лице или закона за правото на свободно придвижване, или закона за дискриминация, или дори конституцията и правото труд.
Тъпотията и простотията не може да се скрият!
...but the people are retarded.