Бургас има нужда от създаване на нови традиции, популяризиране на културните дейци и запазване на младите кадри
Хората, които влизат в парламента, трябва да са с ясната мисъл, че отиват да работят за народа и да взимат важни решения, от които ще зависи бъдещето на нашите деца
Мария Маркова е възпитаничка на Националното училище за танцово изкуство в София. Завършва руска филология, а след това и режисура в Пловдивската академия. През 2011 година се завръща в родния Бургас и пет години работи в Държавната опера . Две години е преподавател в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. Създава и управлява Частен театър Маркова. Хореограф и режисьор -създава множество постановки, организатор на масови мероприятия и водеща на различни събития. Две години управлява Културен дом НХК в качеството си на директор. Към настоящия момент е общински съветник към община Бургас и председател на комисията по туризъм към Общински съвет Бургас.
-Г-жо Маркова, отскоро сте общински съветник и смея да твърдя се справяте много добре, но какво Ви провокира да се впуснете и в националната политика и да станете част от листата на „Изправи се.бг! Ние идваме!“?
- Причина е, че всички много добре видяхме ситуацията в 45-то и 46-то Народно събрание, макар и най-малка парламентарна група - „Изправи се.бг” беше най активна, и най-бореща се за целите, които си беше поставила. Няма как това да не ме мотивира да бъда част от тази група. Не е важно какво ще изприказваме, а какви ще са действията след това. Предпочитам да говоря с факти, в случая фактите относно представянето на парламентарната ни група, бяха точни и прозрачни. Също така вижданията на партията, както и програмата, по която върви, изцяло съответства с личните ми виждания за развитие. Бих искала и смятам, че мога да бъда част от тази програма .
-Ще се чувствате ли комфортно в парламент на яростно противопоставяне, не смятате ли, че експертността отстъпи за сметка на по-кресливите крила от всички политически сили?
-Не мисля, че който и да било трябва да се чувства комфортно. Хората, които влизат в парламента, трябва да влизат с ясната мисъл, че отиват да работят за народа и да взимат важни решения, от които ще зависи бъдещето на нашите деца. Така, че не мисля, че аз или който и да е трябва да се чувства комфортно, а по-скоро на мястото си, за да заяви своите позиции и да работи за тяхната реализация. Това го правя и в Бургаският общински съвет всеки ден.
-Вие участвате активно в кампанията. Какви са основните проблеми, с които Ви запознават гражданите?
-Основният проблем с който се сблъсквам, са работните места и реализацията. През 2019 година с колегите от ДБГ разработихме план за Бургас. Още тогава заявих, че ще работя за културата в Бургас. И тогава, и сега имаме нужда от създаване на нови традиции, популяризиране на местните културни дейци и привличане, и запазване на младите кадри в Бургас.
-Очакваме да сте силна в сферата на културата, но какви са личните ангажименти, които бихте поели? В този сектор има много проблеми за решаване.
- За мен лична кауза е всичко, което ще направи по-добър и по-достоен живота на българските граждани. Ще вървим стриктно по програмата ни от 31 точки. Специално в сферата на културата за нас е важно да бъдат реализирани следните политики:
1. Изготвяне на Национална стратегия за развитие на културата и творческите индустрии
2. Ежегодно увеличаване размера на бюджетните средства за подкрепа на културата с 20 %. Финансирането трябва да се раздели по два канала – единият да бъде инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал - финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).
3. Разработване на механизъм за публично – частното партньорство, защото това е най-перспективната форма за инвестиция.
4. Утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата като престижна форма на финансиране.
5. Преодоляване на огромните дисбаланси на културни дейности в различните общини с целенасочена интегрирана програма.
6. Балансирана политика на разпределяне на средствата в сектора – както за функциониране на държавните културни институти, така и за проекти на пазарен принцип за свободните артисти.
7. Ревизия и оптимизация на Национален фонд „Култура“ и свързаните със сектора институции.
8. Стимулиране на общините да създават общински фондове „Култура“.
9. Осигуряване на банково кредитиране в сектора не само в условията на COVID-кризата, но и след нея, заради това, че повечето предприятия в сферата на културата са малки и средни, с ниски обороти, а създаването на културния продукт понякога отнема дълъг период от време.
10. Осигуряване на гаранционни инструменти от страна на държавата за кредитни линии в сектора на културата и изкуството.
11. Целенасочена държавна политика за стимулиране, вкл. чрез данъчни облекчения, на меценатството и алтернативните източници на финансиране на културата, изкуствата и творческите индустрии.
12. Осъвременяване на съществуващата законова рамка с цел подкрепа и стимули за създаване на културни продукти.
13. Въвеждане на данъчни преференции по ДДС за изкуствата.
14. Непрекъсната подкрепа на художественото образование, цел на което е формирането и развитието на естетическите потребности на обществото
15. Специална програма за закрила на традиционната народна култура, обичаи, традиции, фолклор и народно творчество. Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите занаятчии.
16. Специална програма за подкрепа и защита на народните читалища, като най-достъпните културно-просветни средища. Промени в Закона за читалищата с цел да бъдат защитени икономически и като културни средища.
17. Осъвременяване на нормативната база, свързана със защита на културното наследство, изкупуване на произведения на изкуството, закрила на киното, подкрепа на свободните творци.
18. Създаване на национална програма за инвестиции в техническо модернизиране на базите, сградите и оборудването в театрите, оперите и филхармониите, концертните зали, галериите, музеите и другите културни институции.
19. Целенасочено финансиране на изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.
20. Създаване на Национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното компютъризиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по-лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност
21. Повишаване на заплащането на труда на работещите в културната сфера и тяхната социална защита.
