Ще хапнат ли съветниците на Бургас евтини банани

Ключови думи: логистичен парк, индустриална зона, Димитър Николов, общински съветници, индустрия, производство, работна ртка, Бургас, банани, картофи

Тема в развитие

Стойновски: Да си направим индустриалната зона сами Искаме зона в Бургас, но насила хубост не става Два гласа не стигнаха, за да излезем от блатото

Варна с втора индустриална зона? Бургаският кмет бесен! Бургас остана без Индустриална зона Ще хапнат ли съветниците на Бургас евтини банани Бургас пред риск да изгуби 5 млн.лв, нови работни места и инвеститори Учуден съм, че в Бургас гласувахте срещу индустриален парк В индустриалната зона на Бургас ще дойдат японци да хвърлят петролни отпадъци Палатата в Бургас подкрепя изграждането на индустриална зона Димитър Николов: Бургас пропуска своя шанс за индустриална зона Венци Чамурджиев: Който прави завод у нас го прибират Губи ли общината от нов апорт Димитър Николов прави дружество за новата индустриална зона

виж още

скрий

Утре ще бъде много важен ден за Бургас. Според мен – най-важния от 1989 година насам. Защото общинските ни съветници трябва да решат ще има ли града ни индустриална зона, или не. Макар преди година те да гласуваха специален меморандум за това, през март отхвърлиха докладната за логистичния парк. Разговарях с някои от съветниците, гласували против. Чух мотивите им, но не ги приемам. Мисля, че в тях има много повече политика, отколкото аргументи. Имаше даже сравнения с Колодрума. Извинявайте, но това е пълна глупост. За Колодрума имаме дружество, в което частна фирма притежава 50 процента от капитала. А тук говорим за ЕАД – еднолично акционерно дружество. И партньорство с държавата, а не с поредния мошеник. В Русе две чужди компании инвестираха 115 милиона евро броени месеци след създаването на зоната. Във Варна само ни чакат да се издъним и да вземат парите, отделени за Бургас.

Преди три месеца пуснах обява, че търся журналисти. Отговориха ми 148 човека – основно продавач-консултантки, сервитьорки, пазачи и сезонни работници по хотелите – бармани или носачи на куфари. Един пишеше, че е добър в аранжирането на витрини, друг – че правел красиви букети и бил вещ в отглеждането на декоративни рибки, трети – че е оператор на почистващи машини, каквото и да означава това. Имах и екзотични кандидатури – яви се една специалистка по класически лечебни масажи, един пиротехник, един производител на маркучи за капково напояване, един продавач на цедено мляко и маслини, един чейнчаджия, един бивш смешник от парти-агенция „Смехурко” и един продавач на матраци „Стела”. Аз трябваше да избирам кой от всички тези е най-близо до журналистиката.

Няма защо да се лъжем, господа общински съветници - това е днес работната сила на Бургас – нискоквалифицирана работна ръка в един град, където от години прииждат само търговци и нито един сериозен производител. А схемата е проста – откриването на модерни производства в зоната ще даде работа на много хора и добри заплати, ще привлече и работна сила от други градове. Бургас ще се разрасне, ще се съживи.

Утре съветниците трябва да вземат много важно решение – ще развиваме ли нова индустрия или ще чакаме откриването на поредния МОЛ – с балони, струпване на пенсионери и бой за евтини банани. А този път, ако слушаме много, може да ни намалят и картофите. Така ще има и за ядене, и за разнасяне из общинския съвет.