Франция изпрати Жан-Пол Белмондо с Марсилезата, президентът го определи за "национално съкровище"

Ключови думи: Жан-Пол Белмондо, погребение, новини, Макрон

Цял ден и цяла нощ продължи поклонението пред тленните останки на великия Жан-Пол Белмондо в мемориалния комплекс Дом на инвалидите в Париж, а в петък, 10 септември, актьорът бе погребан в тесен семеен кръг. Франция го изпрати със сълзи и аплодисменти, с „Марсилезата“ и музиката на Енио Мориконе от филма „Професионалистът“, а президентът на страната Еманюел Макрон го нарече „национално съкровище“. „Ние обичаме Белмондо, защото приличаше на нас. Сбогом, Бебел“, бяха последните думи на Макрон в прощалното му слово, пише вестник Труд.

Актьорът издъхна на 6 септември на 88 г. в дома си в Париж. „Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно“, съобщи неговият адвокат Мишел Годест. Напоследък здравето на актьора бе влошено. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика той получава масиран кръвоизлив в мозъка, в резултат на който се парализира дясната половина на тялото му и той губи говора си. 

Шест години по-рано, когато е на 62, актьорът претърпява по-лек инсулт, от който успява да се възстанови. Затова публиката не е чак толкова изненадана, когато шест години след значително по-тежкия втори мозъчен удар Белмондо отново се появява на големия екран – във филма на режисьора Франсис Юстер „Мъж и куче“. „Исках да докажа на всички, които ме смятаха за мъртъв, че още съм тук... Искам да бъда пример на младите и на тези, които не са толкова млади, които имат слабост да се затварят в себе си в труден момент. Искам да им кажа, че трябва да се борим, да не се отпускаме и винаги трябва да се гледа напред… И едва ли филмът, който току-що завърших, ще бъде моята лебедова песен“, казва актьорът по повод „възкръсването“ си. Уви, „Мъж и куче“, където играе самотен и изхвърлен на улицата старец, наистина се оказва лебедовата му песен…

Над 80 филма и 40 роли в театъра

Целият живот на Белмондо е борба – за място под слънцето, за себеутвърждаване и доказване, за налагане на високия професионализъм, за сърцата на най-красивите жени. 

Роденият на 9 април 1933 г. в едно от парижките предградия Жан-Пол от малък „наказва“ разведените си родители и пренебрегва училището за сметка на бокса и футбола. Става дори шампион на Париж по бокс в средна категория. Редовно участва в момчешки сбивания, заради което три пъти го изключват от училище. Бяга от къщи с пътуваща трупа и накрая, решил, че ще става актьор, постъпва да следва драматично изкуство в Парижката консерватория.

В края на 50-те години на миналия век се снима в няколко филма, в един от които – „Бъди красива и мълчи“ (1958) - за първи път играе заедно с Ален Делон. Истинската звезда на актьора изгрява под режисурата на Жан-Люк Годар, който му поверява главна роля във филма „До последен дъх“ (1960). Белмондо е едва на 27 години, а вече се превръща в един от символите на „Новата вълна“ във френското кино, заляла големите екрани през 60-те години. 

Дългата половин век творческа кариера на актьора включва над 80 филма и над 40 роли в театъра. Всъщност в последните си две десетилетия, претърпял два инсулта и отказал се от киното поради невъзможността сам да изпълнява каскадите във филмите си, той се връща към сцената, но не само като актьор, а и като собственик на парижкия театър „Вариете“. 

Най-значимите му роли в киното са на бунтар, симпатичен престъпник, благороден лъжец, професионален мошеник, ченге, но никога на зализан романтик или колеблив интелектуалец. За това допринася не само мъжественият му вид – той самият се нарича „грозен красавец“, а и характерът му на борец, съперник, победител. Запомнящи се роли прави във филмите „Борсалино“ (1970), „Великолепният“ (1973), „Професионалистът“ (1981). В „Борсалино“ и “Бащи трепачи“ (1998) играе с вечния си съперник за сърцето на публиката Ален Делон.

Отказва наградата „Сезар“

През 1989 г. Белмондо е удостоен с награда “Сезар”, френския еквивалент на “Оскар”, за най-добър актьор за ролята му във филма на Клод Льолуш “Галеник на съдбата”. Той отказва да получи статуетката, защото нейният създател - скулпторът Сезар Балдачини, навремето се изказва отрицателно за творбите на баща му Пол Белмондо, също скулптор. Но актьорът не страда от липса на признание. Той е притежател на наградата “Златен лъв” за цялостно творчество от кинофестивала във Венеция и на почетна “Златна палма” от Кан. През 2019 г. е удостоен с високото френско отличие Орден на Почетния легион.

Две съпруги и много забежки

Личният живот на Жан-Пол Белмондо е не по-малко пъстър. Въпреки многобройните му забежки с колежки по време на снимки, той има само два официални брака. За първата си съпруга, танцьорката Елодия Константин, е женен от 1952 до 1968 г. От нея има три деца. Най-голямата дъщеря на актьора - Патрисия - загива при пожар през 1994 г. Синът му Пол става пилот във Формула 1. Изявява се и като актьор. Другата му дъщеря – Флоранса - е женена за американец и живее в Калифорния. 

Бракът на Белмондо с Елодия се разпада заради любовното му увлечение по актрисата Урсула Андрес, започнало през 1965-а и продължило до 1972 г. Връзката им се разпада заради безумната му ревност – случва се актьорът често да отлага ангажиментите си, за да присъства на снимките на половинката си. Когато тя е свободна, той настоява да го придружава, за да е сигурен във верността й. „Бях се превърнала в негов роб“, казва „момичето на Бонд“. 

След Урсула Белмондо има връзка с Лаура Антонели – актриса и модел от корицата на Playboy. Той живее в Париж, тя – в Рим, така че любовта им е повече „телефонна“, отколкото плътска. Тази авантюра продължава до 1980 г., когато Лаура е заменена с бразилската манекенка и певица Карлос Сото Майор. След като Белмондо я изоставя, Лаура се отдава на алкохола и наркотиците и загубва работата си. Умира през 2015 г. 

Бразилката след няколко години е изместена от Натали Тардиве, бивша манекенка на „Шанел“, която става втората официална съпруга на Белмондо. С нея актьорът се запознава през 1989 г. на Откритото първенство на Франция по тенис. Женят се на 31 декември 2001 г., но преди това имат 13-годишна връзка. Тя се грижи за него и след първия, и след втория му инсулт. На 13 август 2003 г., когато актьорът е на 70 години, се ражда дъщеря им Стела. Тя е четвърто дете за Жан-Пол Белмондо.

На 75 години, през 2008-а, актьорът иска развод от Натали, защото на Лазурния бряг, любимото му място, където е снимал осем от филмите си, е срещнал нова любов – Барбара Гандолфи. Тя е бивш модел на Playboy и финалистка на конкурса „Мис Белгия“. И е с 42 години по-млада от Белмондо! Плейбоят си е плейбой…

Барбара се оказва хитруша и измамница, която успява да измъкне от възрастния и болен актьор заем от 200 000 евро. Тя действа в комбина с мъжа си и двамата са осъдени за финансови машинации. Актьорът постъпва благородно и не търси парите си, просто се разделя с нея през 2012 г. и никога повече не говори за случая. 

През 2018 г. Жан-Пол Белмондо нарушава обичайната си дискретност и разказва любопитни случки от живота си в автобиографичната книга „Хиляда живота струват повече от един“. От нея разбираме, че „красивият грозник“ е държал в прегръдките си – пред камерата или извън полезрението й – едни от най-желаните жени на своето време. Урсула Андрес, Джина Лолобриджида, София Лорен, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале са малка част от екранните му партньорки. А в живота той е бил такъв, какъвто ще го запомним от филмите му – естествен, отнасящ се с лека насмешка към нещата, обичащ простите, естествени удоволствия, като провансалска кървавица с лук и ориз например, или сушена риба с доматен сос, сервирани в малка гостилничка.