Тайни договорки, страх и корупция или защо армията на Афганистан предаде страната без бой

Афганистан се разпадна пред 75 хиляди бойци, повечето от които вчерашни селяни, не помирисвали военно обучение

Ключови думи: афганистан, талибани

От 2001 година досега САЩ и техните съюзници са инвестирали за създаването на способни афганистански въоръжени сили 153 милиарда долара. Тази колосална сума е еквивалентна на разходите за отбрана на Израел за седем години. На практика обаче Афганистанската национална армия (ANA) не е показала дори частица от ефективността, която израелските отбранителни сили (IDF) демонстрират по време на конфликтите в Близкия изток. Причините за такова неблагоприятно сравнение се крият във факторите, предхождащи създаването на афганистанската армия, както и в принципите на нейното комплектоване и обучение.

През 1992 г., след завземането на Кабул от моджахедините, беше унищожена не само социалистическата република Афганистан, но и нейните въоръжени сили. Страната загуби редовната си армия за девет години. След американската инвазия през 2001 г. Вашингтон беше принуден да създаде въоръжените сили на републиката от нулата.

До 2019 г. бе създадена гигантска военна машина от седем корпуса, разделени на 14 бригади и 76 батальона, наброяващи 350 хиляди бойци. В действителност обаче афганистанското правителство, въпреки всички финансови инжекции от чужбина, не можа да установи нормалното функциониране на този военен организъм.

Още през 2009 г. американски военни експерти говореха за проблемите, свързани с експлозивния растеж на въоръжените сили на страната. Администрацията на Барак Обама и афганистанските власти, в стремежа си да изградят многобройна армия, намалиха времето за обучение на войниците и офицерите, като същевременно увеличиха броя на новобранците и кадетите.

Бойната ефективност на войските се повлия негативно и от ниското ниво на грамотност на войниците. В някои периоди до 90 % от афганистанските военнослужещи са били неграмотни, а останалите 10 % - малограмотни. Сред неграмотните е имало дори офицери. В Афганистан проблемът с масовото училищно образование не е решен през цялото време на американското присъствие. Към 2018 г. процентът на грамотност в страната е едва 43,2.

Ситуацията с образованието се влошава и заради масовата наркомания сред афганистанските войници. В някои части, базирани в южната част на страната, до 25 процента от военните са употребявали наркотици. Тези фактори водят до ниска ефективност на експлоатацията на американски оръжия и оборудване, изискващи сериозна техническа грамотност.

Корупцията на отделни офицери също допринася за подкопаване на дисциплината и бойната ефективност: те продават американски оръжия на талибаните, а в същото време записват в частите си „мъртви души“ и прибират заплатите им. Корупцията достига фантастични размери не само сред афганистанците, но и сред американците. През 2015 г. медиите широко отразиха скандален случай, в който американската армия обяви, че е изхарчила 43 милиона долара за строителство на бензиностанция, докато нормалната пазарна цена е 500 000 долара.

И този случай не е изолиран. Доклад за 2020 г. на Фондацията за икономическо образование (FEE) оповести, че само между 2009 и 2019 г. са откраднати или присвоени 19 милиарда долара - 30 процента от всички средства за афганистанската армия.

Дори когато парите са изразходвани целево, това не винаги носи желания резултат. За изграждането на комплекс от пречиствателни съоръжения в база на афганистанска армия са изхарчени почти 2 милиона долара. Два месеца след пускането й в експлоатация, системата се разваля непоправимо и никога повече не е използвана.

Случаите на корупция и разхищения на средства не свършват дотук. През 2010 година в провинция Хелманд е изграден команден център за 36 милиона долара. Според Daily Mail сградата никога не е била въведена в експлоатация поради негодна електрическа инсталация.

Военните униформи за афганистанската армия, разработени от американци, струват 28 милиона долара. Но поради изключително неподходящите цветове, предназначени за използване в гористи райони, се оказват изцяло непригодни, тъй като горите в Афганистан заемат само два процента от територията на страната.

Въпреки всички проблеми на афганистанските въоръжени сили, САЩ бяха уверени в способността им да удържат атаките на талибаните за дълго време. На 1 май, когато САЩ пристъпиха към изтегляне на войските си от Афганистан, обаче започна бърз процес на превземане на територии от екстремистите. Никой не би могъл да си представи, че за три месеца талибаните напълно ще превземат Афганистан. Това, което на пръв поглед изглеждаше като отделни споразумения между талибаните и местните старейшини, бързо прерасна в бягството на управители от големи градове като Херат и Кандахар и завърши с капитулацията на Кабул. В повечето провинции, веднага щом наближаваха отряди на талибаните, афганистанските сили за сигурност просто изчезнаха.

В същото време не може да се говори за някакво превъзходство на талибаните над афганистанската армия. Въпреки проблемите, това все пак беше редовната армия, превъзхождаща отрядите на екстремистите във всяко отношение, което се потвърждава от битките за Херат, които се разгърнаха в края на юли и началото на август. Тогава ислямистите се опитваха безуспешно да щурмуват града в продължение на седмица и в крайна сметка бяха принудени да се оттеглят.

Западните експерти обясняват краха на афганистанската армия с разочарованието на хората от политиката на президента Ашраф Гани, която се характеризира с непоследователност и корупция. Източници, близки до бившия афганистански президент, го описват като арогантен параноик, неспособен да намери общ език с правителството на страната.

В последните месеци на своето управление Гани се опита да подчини максимално афганистанското правителство, но постигна крах. Той уволни министрите на отбраната и вътрешните работи и хаотично отстрани губернаторите и началниците на местната полиция. Всичко това се случи на фона на настъплението на талибаните.

На мястото на уволнените бяха назначени хора без никаква връзка с местните, което внесе допълнителен хаос в управленския апарат. Афганистанците казваха, че страната се управлява от „бандитска тройка“: Гани, неговият съветник по национална сигурност Хамидула Мохиб и ръководителят на президентския кабинет Махмуд Фазил. Всички те са живели дълго в чужбина, имаха паспорти на чужди граждани, което също не допринесе за тяхната популярност.

В допълнение, пропагандата на талибаните ефективно удари легитимността на афганистанския лидер, като посочи множество случаи на корупция и измами по време на президентските избори през 2019 г.

Заради корупцията, забавянето на заплатите и хаоса в ръководството, много войници напуснаха армията, а други преминаха на страната на "талибаните" срещу скромни суми. Униформени започнаха масово да напускат силовите структури.

„Губихме по 5000 души всеки месец, а на тяхно място идваха между 300-500“ , казва офицер от афганистанските въоръжени сили пред Foreign Policy. Дори онези части от афганистанската армия, които искаха да се противопоставят на талибаните, на фона на масовото оголване на други военни отряди и липсата на боеприпаси, причинени от срива на централизираното снабдяване, бяха принудени да сложат оръжие.

В същото време добре обучените афганистански специални части бяха хаотично прехвърлени от една провинция в друга, докато напълно изчерпаха силите си и бяха принудени да се предадат в Кандахар. Впоследствие много войници и офицери, оказали реална съпротива на терористите, бяха екзекутирани. Афганистанската армия и правителството бяха шокирани от намаляването на американската военно-техническа помощ, както и от пълното прекратяване на всякаква въздушна подкрепа в последния етап от настъплението на талибаните.

Според Андрей Серенко , ръководител на Центъра за изследване на афганистанската политика (TsIAP), основните причините за поражението на афганистанската армия обаче са политически. Той припомня, че доскоро афганистанската армия успешно е отблъсквала атаките на талибаните. Битките за провинциите Херат и Кандахар продължили няколко месеца и били жестоки. И въпреки че талибаните концентрирали колосални ресурси, за да завладеят тези провинции, дълго време те не успели да постигнат значителен успех.

Според експерта рязката промяна в ситуацията, започнала в началото на август, е свързана с постигането на задкулисни споразумения между правителството на САЩ и основния спонсор на талибаните - Пакистан. Всъщност, в замяна на запазването на американското влияние, страната е прехвърлена под „протектората на Исламабад “ в лицето на талибаните. Само висшето военно-политическо ръководство на страната може да принуди афганистанската армия да изостави позициите си и да предаде успешно защитените преди това провинции и градове.

Според експертни оценки реалната численост на афганистанската армия в началото на лятната офанзива на талибаните е била 53 000 души. Поради тази причина, а също и поради отказа на САЩ да предоставят въздушна подкрепа, ислямистите успяха да си осигурят числено предимство в ключови области.

Въпреки изявленията на Байдън, че е нелепо да се правят паралели между Виетнам и Афганистан, те се налагат сами. И двете държави имаха, ако не идеална, то поне мощна армия според стандартите на своя регион, обучена и въоръжена от САЩ. И двете армии страдаха от некомпетентно политическо ръководство, драстични съкращения в логистичната помощ от Вашингтон и липса на мощна въздушна подкрепа. И двете армии се сринаха за рекордно кратко време след началото на мащабна вражеска офанзива. И ако през пролетта на 1975 г. Южен Виетнам падна под ударите на танковите на северняците, обучени от Съветския съюз и Китай, то през лятото на 2021 г. Ислямска република Афганистан се разпадна пред 75 хиляди бойци, повечето от които вчерашни селяни, не помирисвали обучение в лагерите в Пешавар.

Джо Байдън, който през 1975 г. като сенатор гласува за отказ да се предостави помощ на агонизиращия Южен Виетнам, сега е отговорен за изчезването на друг американски съюзник от картата на света.

Превод от руски от Лента.ру