Казусът „Братя Найденови” и българската версия на „Магнитски”

Публично не бяха обявени критериите, по които става вписването и изваждането от разширения у нас списък

Ключови думи: братя найденови, Магнитски, Асен Василев, Хамид Хамид, Йордан Цонев

Вероятно поне 100 компании и физически лица все още стоят в българския списък “Магнитски”. Преди два месеца финансовото министерство обяви първо 64 фирми, свързани с Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, пише 24chasa.bg

БОЯН НАЙДЕНОВ

Тогава от финансовото министерство уточниха, че списъкът е съставен по информация, която е налична и проверена до момента и може да бъде допълвана или коригирана при получаване на нови данни и факти.

Два месеца и половина по-късно обаче компании, които оспорват присъствието си в разширения български списък, все още са вътре.

Въпреки че до момента има над 50 жалби в съда срещу включването им. А още през юли т.г. Върховният административен съд даде определения, че подаването на жалбата има суспензивен ефект по отношение на изпълнението, т.е. че подаването автоматично спира действието на списъка.

От формирането си до момента обаче постоянната работна група към МС е извадила само едно име.

Не е прибавено и нито едно ново, въпреки че официалната информация от Търговския регистър показва поне 150 свързани лица, които липсват в българското приложение към американския списък “Магнитски”.

Липсват дори явно и пряко свързани лица с бизнесмена Васил Божков като например неговата съпруга. А единственият изваден от списъка, без публично да са обявени мотивите, е гръцката “Интралот” - компания - съдружник на бизнесмена Божков от близо 18 г. Де факто тя престоя в списъка само 6 дни.

Още по-необяснимо е защо едновременно с изваждането на гръцката компания в списъка влязоха Боян, Цветомир и Стефан Найденови, които са ключови свидетели срещу обвиняемия Божков.

Според обяснения на самите Найденови още през месец юни те са направили неуспешен опит да установят причините да попаднат в българското издание на “Магнитски”, а “Интралот” - да отпадне. Тогава на среща директорът на Националната агенция по приходите Румен Спецов е мотивирал това с факта, че става дума за чуждестранна фирма.

Но Найденови не приемат аргумента, тъй като и до днес 15 чуждестранни фирми остават в публикувания български списък.

Проверка на “24 часа” на компаниите, които са изредени на сайта на Министерството на финансите, потвърждава този факт. Само и единствено “Интралот” е отпаднала от българския вариант на “Магнитски”.

По тази тема от Найденови са провели работна среща и с шефа на ДАНС Пламен Тончев, чиято позиция е била, че тази гръцка компания неоснователно е отпаднала и би трябвало да бъде върната обратно в него. Все още обаче в списъка са останали 15-те чуждестранни компании.

Търсейки истината за необяснимата за тях ситуация, семейство Найденови се позовават и на финансовия министър Асен Василев. Според негово изявление изваждането на “Интралот” е заради допусната фактическа грешка при вписването в Търговския регистър. Божков неправилно е фигурирал като краен действителен собственик, но според министър Василев грешката е била поправена.

“Все още липсва промяна по партидите в Търговския регистър на свързаните с Божков дружества “Лотери Дистрибюшънс” ООД, “Нешънъл Лотери” ООД и “Нумерикъл Геймс” ООД, в които гръцката “Интралот” АД продължава да фигурира освен като действащ и активен съдружник, притежаващ 49% от капитала им, и като действителен краен собственик и до днес, без да е налице никаква поправка”, категорични са Боян и Цветомир Найденови.

Проверка на “24 часа” в партидите от Търговския регистър на трите свързани с Божков дружества действително потвърждава, че промени до момента няма.

Найденови възразяват, че и те също неправилно са посочени като действителни собственици на трите български фирми, “след като към датата на декларирането нито един от тях не е притежавал достатъчен процент от дяловете, а от 25 март 2020 г. насам нямат участие в посочените дружества.

“Заради това още на 15 юни 2021 г. представихме на постоянната работна група в Министерския съвет категорични писмени доказателства, но до днес няма отговор на възраженията ни”, обясняват Цветомир и Боян Найденови.

Възраженията на семейство Найденови не са единствени. Майката на бившия депутат Делян Пеевски - Ирена Кръстева, също атакува в съда решението на служебното правителство за присъствието си в българската версия на “Магнитски”. Засега нейната жалба е оставена без движение, защото не било приложено пълномощно от адвоката.

На 4 август съдът е поискал от Кръстева да представи пълномощно, иначе жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено.

Тримата посочени от OFAC и вписани в американската версия на списъка - Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, също атакуваха пред ВАС решението на правителството за списъка. Делата, заведени от тях, все още не са насрочени.

Други засегнати от българския списък по закона “Магнитски” дружества са завели дела, но се очаква процесите срещу санкциите да тръгнат по същество през ноември.

От името на фамилията Найденови има и жалба до специалната парламентарна комисия, която бе съставена през юли и чието първо заседание във вторник бе отложено, а това в сряда бе засекретено заради обсъждане на конфиденциална информация. Собствениците на “Ефбет” молят депутатите да установят какви са основанията за присъствието им в българския списък, след като те са прекратили всякаква свързаност с Божков.

“24 часа” зададе писмено въпроси на Министерството на финансите, за да научи какви са критериите, по които в списъка влизат или отпадат имена и компании, какви и колко жалби е разгледала комисията по българския вариант на списъка. До първото заседание на комисията не получихме отговори.

Заради неяснотите около българския списък депутатите от ДПС Хамид Хамид и Йордан Цонев също зададоха 7 въпроса на финансовия министър:

1. Има ли закон, който да предвижда създаването на “черни списъци”? Ако няма (както се посочва и в официалното прессъобщение на Министерски съвет от 4.06.2021г.), както и ако не са представени доказателства относно основанията за включване на българските граждани и търговски дружества в санкционния списък на OFAC, защо и на какво основание служебният кабинет и лично вие, който наблюдавате дейността на работната група и отговаряте за резултатите от нейната работа пред правителството, ограничихте конституционно закрепените права на българските граждани, попаднали в списъка – правото им на защита от държавата, правото на труд, правото на здравно и социално осигуряване, правото всеки да се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, правото на уважително отношение и други?

2. Означава ли за лицата от списъка, при положение че им е забранен всякакъв контакт с държавната администрация, ведомствата и държавните предприятия, че нямат право на медицинско обслужване в държавни болници, че нямат правото да получат пенсиите си, както и че са лишени от всякакво административно обслужване – например не могат да платят своите данъци към НАП, не могат да платят вноските си по здравното и социалното осигуряване, не могат да подадат данъчната си декларация, не могат да потребяват и заплащат битови и комунални услуги към държавни предприятия?

3. Нормално ли е в една европейска държава на български граждани, които не са осъдени с влязла в сила присъда, да им се отказва извършването на административни услуги, да им се блокират банковите сметки и да им се отказват плащания, включително такива по елементарни битови и комунални услуги?

4. Поискала ли е работната група методически указания от OFAC към Министерството на финансите на САЩ относно лицата, които трябва да попаднат в българския “черен списък”, и получени ли са такива?

5. Какви са критериите на работната група по Решение № 441/4.06.2021 г. и на какво основание като “асоциирани лица” са определени всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC, както и всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на тези юридически лица към момента и за последните 5 години (при положение че дори санкциите на OFAC засягат моментното състояние на санкционираните лица, а не предишно такова)?

6. Как и по какви критерии се установява “степен на свързаност” на други лица с лица от списъка, при положение че в българското законодателство няма подобно определение в нито един нормативен акт?

7. Предвид че в някои медии предварително се тиражираха имената на потенциалните санкционирани в “черните списъци”, при определянето на лицата, които ще попаднат в списъците, имали ли сте отношения с частни икономически структури и/или лица, съветвали ли сте се с такива или имало ли е въздействие от страна на такива структури и/или лица при формирането на решенията на работната група, от кои конкретно и по какъв начин?

От писмения отговор на министър Асен Василев до депутатите са ясни следните факти: въпреки липсата на изричен закон или друг нормативен акт за съставянето на “разширени списъци”, “решението на МС е мотивирано от рисковете в глобален мащаб за България и българската икономика от санкции, в т.ч. замразяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни дружества и предприятия, опасност от предсрочна изискуемост на заеми, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане на участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и други”.

На въпрос на Цонев и Хамид какви са правата на лицата в списъка по отношение на техните взаимоотношения с административните органи и бюджетните организации, от отговора става ясно, че присъствието в него “не забранява контакт на лицата с държавната администрация, както и не ограничава инициирането от страна на тези лица на административни производства за обслужване на законовите им интереси, нито пък отменя техните законово въведени задължения за заплащане на данъчни и осигурителни вноски, нито заличава задълженията им за комунални и други услуги към държавни предприятия”.

От питането на Хамид Хамид и Йордан Цонев се разбира обаче, че на компании и лица, които са вътре, са блокирани банкови сметки, “отказва им се извършване на административни услуги, включително и плащания по тях”, както и са лишени от достъп до банкови услуги в България.

Отговорът на Асен Василев насочва отговорността за това към БНБ и банките. Според финансовия министър в правителственото решение не са предвидени изрични указания на банки да блокират сметки или да отказват извършването на платежни операции.

Указанията на БНБ са тези, които предвиждат блокиране на сметки, карти, наложени запори и закриване на сметки. В отговора, подписан от министър Василев, се допуска и че някои от тези мерки са предприети предварително на други основания преди публикуването на списъка, а като такова се сочат мерки срещу изпирането на пари.

В отговора си до двамата депутати Асен Василев обяснява също, че при изготвяне на списъка работната група не е изисквала методически указания нито от САЩ, нито от друга държава, която има опит с последствията от закона “Магнитски”.

По отношение на критериите финансовият министър припомня, че в него би трябвало да са: “а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC, и б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.

Няма отговор защо е приет точно този 5-годишен период назад, след като в САЩ под санкциите “Магнитски” попадат само свързани в момента лица, а не в близкото минало.

В заключение в отговора на финансовото министерство се опровергава информация, появила се в сайтове и зададена също като въпрос от Цонев и Хамид, за намеса под формата на съветване с частни юридически структури при изготвянето на българския разширен списък.

ХАМИД ХАМИД

Хамид Хамид: Решението за български списък е нищожно. Сравняват ни с Куба и Афганистан

Асен Василев: Предпазваме българската икономика. Няма случайно попаднали в списъка лица

В остър спор влязоха депутатът от ДПС Хамид Хамид и служебният финансов министър Асен Василев на първото заседание на парламентарната комисия “Магнитски”.

“Вие разширявате тези списъци, без да имате никакви права за това. Решението на МС няма никакво правно основание и е нищожно. Това не е само мое мнение, а на всички европейски институции, като на места ни сравняват с Куба и Афганистан. Всички тези едностранни действия на българската държава са в пряко нарушение на ЕС и като такива трябва да се считат за нищожни. Предполагам, знаете, че почти всички включени в тези списъци, обжалват пред български съдилища. Много смело налагате санкции, които се отразяват на стотици български граждани и техните семейства. В България нямаме такива закони и вашите санкции са наложени без никакво законово право. В тези списъци са попаднали доста случайни лица, които сега търпят без никакво основание лишения и не могат да си вадят хляба”, заяви Хамид Хамид.

“В двата списъка няма случайно попаднали лица. Всичките лица са сложили подписи под едни и същи документи с трите лица от американския списък. Физическите лица в двата списъка не са стотици, а са под 30. В никакъв случай не прилагаме американски закони на българска територия. Предпазваме българската икономика. Представили сме двата списъка пред нашите партньори и никой не е казал, че те са незаконни. Никъде в решението на МС не се накърняват правата на тези граждани да работят, да имат бизнес и да си имат банкови сметки. Всеки си преценява и може да прави частен бизнес с тези лица и фирми. Ние не замразяваме активите на тези лица - просто казваме, че държавните фирми не трябва да работят с тях, за да предпазим икономиката от заразата”, защити решението служебният финансов министър Асен Василев.