Турция вдига стени срещу мигранти от Афганистан
Към момента Турция строи две преградни стени - едната е на границата с Иран, откъдето минава основно нелегалният поток от Афганистан към Турция, а другата е на границата с Ирак
"Вдигаме по границите си защитни стени, за да предотвратим преминаването на нелегални мигранти, главно от Афганистан." Това заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган в коментар във връзка с политиката на Анкара по отношение на нелегалното преминаване на афганистански бежанци, чиито размери в последно време пораждат сериозна тревога в институциите и обществото.
По думите му към момента Турция строи две преградни стени. Едната е на границата с Иран, откъдето минава основно нелегалният поток от Афганистан към Турция, а другата е на границата с Ирак. Строежът и на двете стени е пред привършване.
Защитната стена на иранската граница е с дължина 156 км, от която 109 км участък е съоръжен с осветителни системи и камери за непрекъснато наблюдение. По дългите 740 км източни граници на Турция са инсталирани електронни кули и кули за комуникация с цел интегрирано управление на границите. Допълнително са изпратени войски от редовната армия и жандармерията на източните граници, посочват експерти по сигурността. По данни на миграционните власти през 2020 г. 505 375 чужденци са били заловени при опит да влязат нелегално в Турция.
От началото на тази година е предотвратено нелегалното влизане в Турция на 253 300 души, главно афганистански граждани. Заловените мигранти се екстрадират обратно, съобщават властите.
В същото време настъплението на талибаните в Афганистан поражда голяма тревога на два адреса. Единият е на опозиционните среди, които акцентират върху заплахата за светския характер на обществото. Вторият е на близките до управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ среди и коалиционния й партньор Партията на националистическото действие /ПНД/ на Девлет Бахчели, които изразяват безпокойство на религиозна основа. Тези акценти се съдържат в проучване на общественото мнение, извършено от авторитетната социологическа агенция "Метропол".
Над половината, 56,7 на сто от анкетираните от eлектората на управляващата ПСР посочват, че "Турция и талибаните имат различно разбиране за исляма". Още по-голям е процентът на тревогата от това положение сред националистическите среди, където 80 на сто изразяват позицията, че имат различни разбирания за исляма от тези на талибаните.
Безпокойството, което изразяват близо 57 на сто от анкетираните от близките до ПСР среди, е реакция на неодобрение на цитирано неотдавна мнение на Ердоган, че "Турция не вижда нищо лошо във вярата /религиозните разбирания на талибаните .бел. авт./", което се възприело като одобрение на религиозния фанатизъм на талибаните. Междувременно нарастват антимигрантските настроения в турското общество, при това сред електората на ПСР.
Преди няколко дни 18-годишен турски младеж бе намушкан с нож в улична свада с двама мигранти в квартал Алтъндаг в Анкара. Гневни жители на квартала в отговор хвърляха камъни по жилищата, където живеят сирийци и афганистанци, плячкосаха магазини, подпалиха коли. Полицията засега успя да спре акциите на отмъщение. Но напрежението остава.
Немаловажен факт в случая е, че районът Алтъндаг в Анкара се смята за крепост на електората на Ердоган. На всички досегашни избори, общи и местни, подкрепата за ПСР тук е надхвърляла 60 процента. Главният редактор на пропрезидентския вестник "Хюриет" Ахмет Хакан в коментар по повод конфликта писа следното: Инцидентът в квартал Алтъндаг трябва да бие камбаната за тревога.
Необходимо е да се преразгледа общият подход към мигрантската политика, да се заеме позиция, която да успокои хората и да се вземат мерки, за да се гарантира, че провокациите няма да продължат. И това трябва да се направи днес. Защото утре може да е твърде късно.
Животът не е механичен процес, той не може да бъде установен. Той е една непредвидима мистерия.
Никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Нито дори и Бог, дори и Той - ако съществува - не знае какво ще се случи!...
защото ако знаеше, тогава животът щеше да е просто фалшив, тогава всичко щеше да е написано предварително, предопределено. Как може да знае какво ще се случи в следващия момент,
ако бъдещето е неустановено? Ако Бог знаеше какво ще се случи в следващия момент,
тогава животът щеше да е просто един мъртъв, механичен процес.
Тогава нямаше да има свобода, а как може животът да съществува без свобода?
Нищо не може да бъде сигурно, защото сигурният живот би бил по-лош и от смърт. Нищо не е установено. Животът е пълен с неустановености, пълен с изненади - в това е неговата красота! Никога не можеш да дойдеш до този момент, когато да кажеш: „Сега съм установен". Когато кажеш, че си установен, ти само оповестяваш смъртта си; просто си се самоубил.
Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода.
Не я наричай несигурност.
Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация - и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „Направи това и ще се случи онова". Животът не е наука, той не представлява причинно-следствена верига. Като нагрееш водата до сто градуса, тя ще се изпари - това е установеност. Но в истинския живот нищо не е така установено.
Всеки индивид е свобода, една непозната свобода. Невъзможно е тя да се предскаже,
невъзможно е да се очаква. Човек трябва да живее в осъзнаване и в разбиране.
Ако имаш разбиране, несигурността се явява неотменна част от живота - и е добре, че е така, защото това превръща живота в свобода, в една непрестанна изненада.
Човек никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление.
Не го наричай неустановеност - наречи го чудо. Не го наричай несигурност - наречи го свобода.
Мога да разбера защо умът нарича свободата „несигурност"... Живели ли сте някога в затвор в продължение на няколко месеца или няколко години? Ако сте живели няколко години в затвор,
сте забелязали, че когато наближи денят на освобождаването, затворникът започва да се чувства несигурен по отношение на бъдещето. В затвора всичко е било сигурно, всичко е било един механично установен ред. Храната му е била осигурена, защитата му е била осигурена, не се е страхувал, че на другия ден ще е гладен и няма да има храна - нищо подобно, всичко е било установено. А сега изведнъж, след много години, идва тъмничарят и му казва: „Освобождават те." Той започва да трепери. Извън стените на затвора отново ще има неустановеност; той отново ще трябва да търси, да изследва; отново ще трябва да живее в свобода.
Свободата създава страх. Хората говорят за свободата, но се страхуват. А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата!
Не се привързвайте към никакви установености. Животът е неустановен - в самата му природа е такъв.