Боли ни, когато друг е предпочитан - има ли полза от ревността

Ключови думи: ревност, отношения, флагман

Чувството на ревност никога не е само добро или лошо. Както всяко друго чувство, то ни изпраща сигнал за някаква спешна нужда, която не бива да се пренебрегва. Каква е тази нужда? Защо ревнуваме и какво да направим?

Ревност
Ние изпитваме ревността като неприятно, парещо чувство, което се поражда от усещането, че много значим, скъп за нас човек избира не нас. Това е смесица от гняв, страх от загуба и болка от отхвърляне.

Последните изследвания показват, че отхвърлянете засяга същите мозъчни структури, които се активират при изпитване на физическа болка. Тоест ревността е болезнено преживяване, не само по отношение на душата. Защо?

Тя се основава на страха да загубим някой важен за нас човек. Този страх има еволюционна основа. Условията за оцеляване в дивата природа са такива, че родителят поддържа само най-силните малки в своето потомство.

Загубата на внимание на родителите, отказът им да подкрепят, означава смърт за отхвърлените. Следователно опитът на „неизбраността“ е бил закрепен в предците ни като свръхзначителен - и именно болката няма да ни позволи да го пропуснем.

Енергията на защита
Какво се случва с човек, който болезнено се чувства отхвърлен, ограбен от вниманието и любовта на важно за него същество? Разбира агресията, тоест енергията се появява, за да предотврати някак загубата, да защити онова, което му принадлежи.

Ако първоначално механизмът на ревността възниква като реакция на отхвърляне в отношенията родител-дете, то по-късно той се разпространява във всички наши връзки: в отношенията на братя и сестри, приятели, партньори.

Може да ревнуваме от нашия приятел, който се сближава с някой друг. Можете да ревнувате шефа, който предпочита ваш колега. Майката или бащата може да ревнуват дете, което не обича него, а другия родител или баба например.

Ревността се превръща в радар, който се включва с различна степен на интензивност, когато има заплаха от загуба на някой значим. А енергията на агресията може да се използва по много различни начини, в зависимост от културата на дадена страна, личностното развитие или личните ценности и поведенческите умения.

Някой ще бъде подтикнат от ревност да започне кавга, друг ще положи усилия за изясняване на ситуацията и подобряване или прекратяване на връзката.

Нестабилна връзка
За всеки от нас ревността се проявява по различен начин - някои почти не познават това чувство, докато други са патологично подозрителни. Каква е причината за това?

Всеки, който в детството е бил „изпълнен“ с любовта на родителите, получил стабилна връзка от тях и никога не се е съмнявал в доброто им отношение, избирайки някого за партньор, се доверява на този човек. Неговият „алармен радар“ се включва само по убедителна причина, например, когато партньорът му открито го провокира.

Все пак трябва да се съгласим - нормално е да изпитвате ревност, когато видите, че съпруг (съпруга) се целува с друг. Спокойната, безразлична реакция на случващото се би била неадекватна. В крайна сметка се случва нещо, което поставя под съмнение избора ви.

И в този момент ревността ни подсказва, че е време да изясним връзката, да преразгледаме правилата, да попитаме партньора си за случващото се. В нас се издига здравословна агресия, която дава сила по някакъв начин да разрешим болезнен проблем. Тук ревността е полезна.

Ако ревността на партньора е свързана с физическа агресия, тогава връзката трябва да бъде прекратена
Но понякога родителите изграждат отношения с децата по такъв начин, че да предпочитат едно от тях. Тогава другото дете не чувства собствената си важност, не чувства, че има място в семейството си, което никой не може да отнеме.

Това може да запали пламъка на патологичната ревност. Подобна е ситуацията и за децата, които растат сами далеч от любовта на родителите или когато непрекъснато са поставяни в положение да се сравняват с други.

Детето пораства, но продължава постоянно да „сканира”, да контролира пространството около себе си. Щом някой значим излезе (според него) извън неговия контрол, той незабавно е обхванат от безпокойство и ярост.

Би било прекалено опростяване да се говори в този случай за несигурност или ниско самочувствие. Може да е така, но хората, които са доста уверени в себе си, също могат да ревнуват. Израснали в състезателен режим за сравнение, те получават мощна мотивация за постигане на целите си и като правило са успешни в бизнеса си.

Но те не вярват във връзката. Те не вярват, че някой друг може последователно да ги обича и приема - независимо от техните слабости, грешки и неуспехи. Те възприемат партньорството като нещо прагматично, като форма на взаимно използване за личните си цели.

При най-екстремната, патологична проява на ревност, този „радар“ не може да се успокои дори за секунда, тъй като човек не вижда никаква стабилност за себе си в отношенията с партньора. И той дори не се нуждае от намесата на трети, достатъчно е да си представи предполагаемото предателство (отхвърляне) и това е достатъчно.

Подлагайте на съмнение ревността си
Веднъж имах такава двойка по време на сеанс - един много интересен, успешен мъж и красивата му съпруга, която не просто носеше хиджаб - роклята й бе до краката й, цялата в безформени дрехи, не вдигаше очи, разказва социалният психолог Елена Павлюченко пред psychologies. Съпругът й беше възмутен: „Жена ми се държи като проститутка. Не мога да отида никъде с нея".

В хода на разговора се оказа, че съпругата, по време на светски събития, понякога вдигала очи и се усмихвала в отговор на тези, които я поздравяват. И двамата се обичат. Тя е изтощена, той е изтощен. В резултат на работата признанието от съпруга ми дойде: „Да, всъщност диво ревнувам“.

Това е най-важното, да признаете проблема пред себе си. Защото, само като признаеш ревността си, може да престанете да считате партньора си за единствения виновник за чувствата ви. След това може да се премине към критично мислене и да си зададете въпроса - партньорът прави ли нещо нередно или сам се прецаквам?

Тогава има шанс човек да работи над този проблем. Няма да е лесно, но може да се стигне до успешен край. Добра помощ могат да окажат хората, на които имате доверие - близки приятели, познати. Тези, които могат да ви кажат истината.

Ако няколко приятели казват едно и също - „слушай, партньорът ти те обича със сигурност, той не флиртува с никого“, - това е добра причина да поставите под въпрос вашите страхове.

Партньорът ви ревнува
На етапа на влюбване ревността може да се възприеме като прекалена загриженост. Можем да объркаме контрола и ухажването, те имат много общи неща. Но след това тази линия става по-осезаема.

Ревнивият партньор започва да влиза в коловоз, светът му се стеснява. Започва да контролира - не носете това, не се срещайте с тези хора, защо закъсняваш с 15 минути? Губи енергия, все по-малко е доволен от живота. Какво може да се направи в този случай?

Ако ревнивият прави скандали, но не става агресивен, не е физически опасен, тогава можете да опитате да говорите, да предложите да обсъдите ситуацията с доверени лица, да отидете на терапия, да поискате да работите индивидуално с психолог.

Ако ревността на партньора е свързана с физическа агресия, тогава връзката трябва да бъде прекратена - те са опасни.

Източник: Tialoto.bg