Ползата от дълбоката мозъчна стимулация при Паркинсон трае поне 15 години

Ключови думи: паркинсон, мозъчна стимулация, симптоми на заболяването, развитие на заболяването

Ново изследване потвърждава, че лечението с електрически импулси при болестта на Паркинсон, което се прилага в болниците по цял свят, носи изключително дългосрочни ползи за пациентите. Ако сте попаднали на тази статия, защото ваш близък страда от Паркинсон, то в Bridgehealth ще откриете информация за клиники в Турция, които прилагат лечения за болестта. Както може би знаете, няма едно единствено лечение за Паркинсон, а спрямо пациента се прилагат разнообразни подходи, като един от тях е и мозъчната стимулация, за която ще ви разкажем по-долу.

Според новото проучване, терапията с дълбока мозъчна стимулация е ефективна за осигуряване на дълготрайно облекчение на симптомите на болестта. Освен това помага и срещу страничните ефекти, появяващи се в резултат на някои често използвани лекарства. Участниците в проучването са имали непрекъснато подобряване на качеството си на живот в продължение на 15 години. Какво са показали тези изследвания? Нека да видим по-долу.

Двустранната стимулация се прилага на дълбокото мозъчно субталамично ядро. Това лечение е одобрено за болестта Паркинсон преди около 20 години. Хората, които получават тази терапия, трябва да се подложат на операция, за да им се поставят електроди, както и батерия генератор, която да предизвиква импулсите. Представете си устройството на пейсмейкъра, тези електроди много напомнят на него. Когато импулс достигне до мозъка, двигателната функция е подобрена. Устройството се контролира от пациента. Той може да го включва и изключва, когато пожелае.

Механизмът на действие на дълбоката мозъчна стимулация все още е област на изследване. Загубата на допаминови клетки заради болестта води до интерференция между различните области на мозъка, които контролират движенията. Дълбоката мозъчна стимулация добавя монотонен и непрекъснат сигнал, който помага за намаляването на шума, като по този начин прави движението по-гладко.

Резултатите от дългосрочното изследване показват, че дълбоката мозъчна стимулация е ефективна за намаляване на двигателните усложнения от болестта на Паркинсон за повече от 15 години. Освен това пациентите показват намалени странични ефекти след употребата на леводопа, лекарство за Паркинсон, което предизвиква неволни движения на тялото.

Силата и ограниченията на мозъчната стимулация

Въпреки че участниците все още са имали прогресия на болестта на Паркинсон по време на проучването, качеството им на живот е продължавало да се покачва средно с 14% от времето на тяхната операция. Това откритие илюстрира както силните страни, така и ограниченията, стоящи пред дълбоката мозъчна стимулация.

Проучването разкрива, че дълбоката мозъчна стимулация е симптоматично лечение, което означава, че много характеристики на болестта на Паркинсон ще продължат да прогресират, включително проблемите с ходенето, говоренето и мисленето. Това проучване отговаря на два критични въпроса, които често се задават. Първият е „Колко дълго ще продължат ефектите от дълбоката мозъчна стимулация?“, а вторият „Дали дълбоката мозъчна стимулация губи ефекта си с течение на времето?“. Важно е да се отбележи, че това проучване се фокусира изключително върху дълбока мозъчна стимулация, насочена към субталамичното ядро. Терапията може да бъде насочена и към други части от мозъка, но тя има различен ефект, дългосрочност и ползи.

Подходяща ли е дълбоката мозъчна стимулация за вашия случай?

Рисковете включват риск от инфекция, черепно кървене или инсулт. Освен това дълбоката мозъчна стимулация може да работи по-добре за някои хора, отколкото за други. Може да е вариант, който си струва да обмислите, ако сте имали симптоми на Паркинсон в продължение на поне пет години, борите се със страничните ефекти от лекарствата, както и вашите симптоми затрудняват извършването на ежедневни дейности.

Решението за или против дълбоката мозъчна стимулация трябва да се вземе, като потенциалният кандидат бъде оценен от екип от професионалисти, които да изградят профил риск-полза. Екипът обикновено се състои от невролог, неврохирург, невропсихолог, психиатър и специалисти по рехабилитация. Тоест решението не се взема само от пациента и включва оценка на състоянието му, напредване на болестта, вероятност за бързо възстановяване след операцията и др. Най-добрите специалисти, които прилагат това лечение са позиционирани в клиниките в Истанбул, които разполагат с най-модерна техника. Благодарение на техниката се преценява как точно и къде да бъдат позиционирани електродите, така че скенерът и качеството на визуализациите никак не е маловажно.

Предвид това, че болестта на Паркинсон е сложно заболяване, то все още няма едно единствено лечение, което да работи за всички пациенти по един и същи начин. Благодарение на различните видове терапии и лекарства, днес спрямо преди се постигат много по-добри резултати, но въпреки това все още има какво да се желае.

Източник: https://bridgehealth.bg/