Голям празник е днес, почитаме светица мъстила жестоко

Княгиня Олга, която управлява Киевска Рус от 945 до 969 година, е внучка на княз Борис І

Ключови думи: празник, Киевска Рус, Княгиня Олга, Олга Киевска, княз Борис

Българската православна църква почита днес паметта на Св. равноапостолна княгиня Олга.

Имен ден празнуват всички, които носят имената: Олга, Олег, Оля, съобщава БЛИЦ.

Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор I. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав I.

Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие.

С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.

Света равноапостолна княгиня Олга (или Хелга; след кръщението си приема името Елена)  управлява между 945 г. и 969 г.

За произхода и мястото на раждане на Олга Киевска, има най-различни предположения, често версиите са напълно противоречиви.

Но за повечето историци произходът ѝ е определящ за делата ѝ – тази група застава зад предположението, че Олга Киевска е внучка на княз Борис І и дъщеря на най-малката му дъщеря Ана.

Друга версия я представя като дъщеря на самия цар Симеон I.

Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра:

“Аз опознах истинния Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата.

Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!”

Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: “Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това.”

Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение.

В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев.

Тя умряла на 11 юли 969 г.

Според някои изследователи Олга изградила глад Плисков.

Легендите разказват, че княгиня Олга отмъщава с голяма жестокост, заради убийството на съпруга й княз Игор.

Олга Киевска управлява Киевска Рус от 945 до 969 година. Във войната с Хазарския хаганат, Олга разбира че и трябва мощен съюзник и се обръща към Византийската империя.

Олга приема християнството, като лично отива в Константинопол. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина (съпруга на император Константин VII Багрянородни).

След завръщането си, християнката Олга полага първия камък на катедралния храм “Света София” в Киев през 960 г.

Св. Олга е сред първите руски светици и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав е езичник.

Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики.

Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.

Според мнението на някои историци света Олга – Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.