Модерен апарат за хемокултури скъсява времето за получаване на резултат в „ЛИНА"

Изследването е златен стандарт като средство на първи избор за диагноза на инфекциите на кръвта

Ключови думи: Доц. Сашка Михайлова, инфекции на кръвта, хемокултури, лаборатория в Бургас

„ЛИНА“ инсталира нов апарат за хемокултури в микробиологичната си лаборатория, с който доказването на микроорганизми в кръвта е по-бързо. Инфекциите на кръвта са свързани с висока заболеваемост и смъртност, като забавянето на диагнозата и неподходящата антимикробна терапия са основни предпоставки за техния неблагоприятен изход.

„Поради тези причини, през последните десетилетия се търсят начини за автоматизиране на процеса, с цел ускоряване на диагнозата и подобряване на качеството. Медицинска лаборатория „ЛИНА“, подобно на лабораториите в университетските болници в България, внедри съвременен апарат за хемокултури от ново поколение“, обясни специалистът по микробиология доц. д-р Сашка Михайлова, д.м. Тя и колегите ѝ вече работят със системата DL-Biotech 32 и имат добър опит с нея.

Какво представлява хемокултурата като изследване?

Тя е златен стандарт като средство на първи избор за диагноза на инфекциите на кръвта. Това е тест, предназначен да установи наличие на микроорганизми (бактерии или гъбички) в кръвта. За целта се взема кръвна проба, поставя се в хранителна среда и се инкубира за определен период от време. При наличие на микробен растеж, диагностичният процес продължава с идентификация на бактериите или гъбичките и изпитване на чувствителността им към различни антимикробни средства, с цел правилно лечение на инфекцията. Хемокултурата е сред най-значимите видове проби, които микробиологичната лаборатория обработва. При стандартната мануална работа са необходими 8 дни за окончателен отрицателен резултат и обикновено 2-3 дни за установяване на микробен растеж.

Кои са най-важните предимства на автоматизираната система пред мануалната работа?

- Скъсява се срокът за получаване на окончателен резултат в случай, че е негативен, от 8 на 5 дни.

- Скъсява се срокът за установяване на микробен растеж. До 90% от позитивните хемокултури дават индикация за микробен растеж в рамките на 24 часа, а до 99% – до 48 часа.

- Редуцира се броят на фалшиво-отрицателните хемокултури, свързан с предшестваща антимикробна терапия на пациента. Този ефект се постига чрез включване в бутилките за хемокултури на специални смоли, които неутрализират антибиотиците.

- Редуцира се рискът за замърсяване поради намаления брой мануални дейности с бутилката и нейното съдържимо.

- Изисква се по-малък обем кръв при новородени и кърмачета.

- Съществува възможност за проследяване в реално време на микробен растеж и в други първично стерилни течности: ликвор, плеврален пунктат, асцитна течност и т.н.

- Непрекъснато мониториране на хемокултурите. На всеки 10 минути апаратът проверява за наличие на микробен растеж и отчита продължителността на култивиране. Така винаги е ясен статусът на дадена бутилка: положителна, отрицателна, в период на инкубация, със завършена инкубация.

- Подобрена безопасност при работа с бутилките. Конвенционалните бутилки са изработени от стълко (чупливо), а при автоматизираните системи се предлага алтернатива – от полимерни фибри (нечупливи).

Кога е необходимо да се назначи хемокултура?

Хемокултура трябва да се изисква винаги, когато се подозира инфекция на кръвта. Клиничните симптоми при пациент, които могат да доведат до съмнение за такова състояние, са: висока (над 38 °C) или ниска (под 36 °C) температура; шок, втрисане; тежки локални инфекции (менингит, ендокардит, пневмония, пиелонефрит и т.н.); необичайно ускорен сърдечен ритъм; ниско или високо кръвно налягане; увеличена дихателна честота.

Кои са рисковите групи, застрашени от сепсис?

Темата за инфекциите на кръвта винаги е актуална. Тя обединява усилията на лекари, учени, пациенти, политици и неправителствени организации за подобряване на превенцията, диагностиката и лечението им. На 21-22 април 2021 г. се проведе Световният конгрес по сепсис. В рамките на два дни 102 лектора от 26 страни изнесоха презентации по всички аспекти на проблема. Доц. Сашка Михайлова, микробиолог в лаборатория „ЛИНА“ и участник в конгреса, сподели: „В световен мащаб сепсисът отнема 11 милиона човешки жертви всяка година, като непропорционално засяга уязвими групи от населението - новородени, хора в напреднала възраст, пациенти с увредена имунна система. Конгресът ни напомни, че сепсисът е един от най-големите убийци в света и, че тежките инфекции са постоянна заплаха за човечеството, а не такава, ограничена до конкретна пандемия. Здравните заведения, които са подготвени да реагират адекватно при сепсис и тежки инфекции извън пандемиите, ще бъдат устойчиви и на бъдещи пандемии.“