Как да убиеш съсед по бургаски

Автор: Никола ЕСЕНОВ

Отказът на една пенсионерка да си плаща три месеца таксата за асансьор и чистачка на входа едва ли би учудил средностатистическия бургазлия, ако случаят не беше толкова трогателно-поучителен, че да се разнася от уста на уста  из целия жилищен блок, да стигне до чиновниците в кметство „Изгрев“, та дори и до омбудсмана Таньо Атанасов. Всъщност, това което ще ви разкажем можеше да си остане в графата на типичната махленска злоба, ако заговорът за смачкването на една самотна, болна, но достойна и принципна жена, не беше толкоз омерзителен.

 Сигналът за това, което се разиграва втора година във вх.8 на бл.55 в жк „Изгрев“ получихме от анонимен свидетел, който ни помоли да я огласим. Публикуваме това, на което се натъкнахме на място.

 Предисторията: в края на 2007 г. 71-годишната тогава Денка Костова е избрана за касиер-домоуправител от общото събрание на входа. Жената е инвалид, ходи с две патерици, защото има скъсяване на единия крак, но поема с хъс да сложи ред в пълния безпорядък – срещу гласувано месечно възнаграждение от 20 лв! Денка е с висше икономическо образование, завършила е навремето вътрешна търговия и стокознание, пенсионирала се е в корабостроителния завод „Илия Бояджиев“. Входът е осеметажен, има 23 апартамента.

„Първото нещо, с което се заех, бе да разчистя етажите - от входните врати до тавана бяха заринати от саксии, стари  дивани, щайги, гуми, бидони, площадката между 5-я и 6-я етаж бе оградена с талашитени плоскости и превърната в склад за дърва, с които се грееха фамилия Василеви от шестия етаж. Да се мине по стълбите в случай на бедствие просто беше изключено. За съдействие извиках инспектор от пожарната, защото повечето от съседите не искаха да изпълнят молбата ми и да разчистят своите натурии. Още тогава

 Василеви станаха най-големият ми враг.

  Това не ме уплаши, защото  работех за общата полза и вярвах, че всички останали ще са доволни като видят скоро резултата. Външните стълби пред двете входни врати – северна и южна, бяха пропаднали с годините и плочките бяха на три бала вълнение. Повечето от жителите сме стари – кой куца, кой недовижда, имаме двама-трима в работоспособна възраст, това създаваше огромни неудобства, особено зимно време. Първо отидох при кмета Йоан Костадинов да го моля общинската фирма БКС да ни помогне да оправим тротоара и площадките, но оттам така и не склониха, защото било частна собственост. Започнах да разпитвам фирма по фирма колко може да струва подобна услуга, но никой не ми даде оферта под 1 600 лв. Понеже съм наблюдателна, веднъж забелязах една строителна бригада наблизо да прокарва кабели. Оказаха се турчета, разбрани работници. Уговорихме се в почивните два дни да ни оправят плочника от юг и север. Началникът им сметна колко материали ще са нужни, а аз се заех да организирам доставката от „Топливо“ – 6 торби цимент и един самосвал пясък. Правя уточнение, че самосвалът бе с вместимост до 1,2 т. Дойдоха 7 работници в един мразовит февруарски ден, на Трифон зарезан, срещу обещани от мен общо 350 лева за труда, т.е. на човек по 50 лева.  Още в 8 часа почнаха да къртят и да изнасят мръсотията. Пропаданията се оказаха по-големи, отколкото бяхме очаквали. Поискаха още един самосвал пясък и още 15 торби по 25 кг цимент. Аз хвърчах с двете патерици нагоре-надолу и доставях всичко. Съседите наблюдаваха сеира през перденцата на прозорците си, но никой не слезе да помогне. Само

 Димитър Гинчев – най-грижовният човек от входа,

който наближава 70 години, дойде да даде съвет, че е нужна и мрежа срещу нови пропадания на конструкцията, поръчах я веднага, както и още плочки. Наобед нахраних работниците с кюфтета, защото бе християнски празник, с безалкохолно и салам се включи и Димитър, който помогна на бригадата за разчистването на отпадъците. Турчетата продължиха и на следващия ден, свършиха качествена работа, но само аз си знам какво ми костваше тази акция – разболях се и лежах после една седмица, докато се оправя. Не допусках, че след свършеното върху мен ще се стоварят толкова много ругатни и обвинения. Междувременно, освен че облагородихме фасадата на входа, организирах двама съседи буквално да изкопаят наслаганата с години мръсотия в мазето – с мотики Ненко и синът му, който през 2008 г. бе само на 12 години, изгребаха наслагванията и разчистиха вехториите между двете входни врати. Там поставихме малка масичка и столчета за събрания на входа. Беше станало чисто и приятно за всеки, който прекрачи прага ни. През 2009 г. Василеви струпаха 5-6 кубика дърва откъм южната страна на блока, за да ги вкарат в мазето. Тежестта им повреди старата мръсна канализация, която върви почти на повърхността, бликна и заля мазетата наоколо. За отстраняването на аварията  пак хукнах да търся фирми, докато издиря най-изгодното, смених и водосточните тръби с пластмасови. Не мога да си изкривя душата – момчето на Василеви помагаше при смяната на тръбите.

 Същинският кошмар започна

 след като от Гърция се завърна учителката Атанаска Бакалова-Балацура. Тя и Мария Нончева от втория етаж се обединиха, за да ме смажат. Тръгнаха от врата на врата да събират подписи за ревизия на касата и за отстраняването ми, понеже не били доволни от отчета ми за 2008 г. Защото не съм била наела фирма, за да ми издаде фактури за плочника отпред, а съм платила на частни лица? Държа да се знае, че вече бях свършила и всичката работа по подготовка на пълната документация съгласно новия закон за етажната собственост. От притеснение и обида направих два кръвоизлива на очите, имам злокачествено заболяване, което се усложни. Как да понеса, че вкъщи дойдоха Бакалова и Нончева и ме накараха пред тях да запечатам документите, взеха ги и казаха, че ще правят ревизия, после оповестиха на всички, че липсват между 290 и 300 лв. Оттогава не съм на себе си – унижена, мразена и обвинена без вина. Направих всичко възможно да изчистя името си и настоявам истината да се знае“, казва Денка Костова, която заварихме със сълзи на очи у дома й.

С решение на входа, наемат външна счетоводителка, която след две седмици отчита липсата на 180 лв. Костова продължава да твърди, че това е невъзможно. Викат втори ревизор да  разгледа документите. Вторият установява дефицит едва от 3,70 лв. Причината за първоначалната грешка е в това, че Нончева и Бакалова са задали като краен срок края на февруари 2009 г., без да включат разход и приход от март.

„След като събрахме двете счетоводителки на едно място и се разбра, че всичко е наред, аз поисках да се отрази на последната страница резултата и да се обяви той долу на таблото – всички да видят, че съм честен човек. Казах също: Нека сълзите ми на сухо да не паднат! После избрахме за касиер г-жа Мария Стоянова, срещу по-висока заплата - от 30 лв.“, добавя болната пенсионерка, която към този момент вече напълно е сломена, но се надява да изчисти името си.

Минават няколко месеца, но съседките така и не публикуват на таблото резултата. Тогава Костова заявява на новата касиерка, че отказва да си плаща  месечната такса в знак на протест. След три поредни месеца я известяват, че срещу нея е пусната жалба в кметство „Изгрев“ - затова че не плаща своята част за чистачка, ток и асансьор.

 Костова е обявена от съседиете за нарушител

 на закона.

„Хукнах към кметството да обяснявам защо постъпвам така, а оттам уточняват, че жалбата е прехвърлена при омбудсмана Таньо Атанасов и че той ще се занимава с мен. Веднага се явих при г-н Атанасов и се представих коя съм, човекът отвърна: „Разбирам, че ако бяхте присвоили пари нямаше сама да дойдете – нямам намерение да се задълбочавам върху вашия случай. Донесете ми копие от последната страница на ревизията, а аз ще се погрижа да напиша обявата за вашето табло“. Връщам се обратно с двете патерици и настоявам да ми дадат тая прлословута страница, за да я копирам. Но вместо това – срещнах груб отпор. На следващия ден някой от враговете ми беше отишъл при Атанасов и бе изсипал кофи с помия срещу мен – че съм излъгала за тонажа на пясъка, за броя на торбите с цимента и че съм надписвала разходи. Така, до ден днешен аз продължавам да протестирам, а съседите отказват да обявят, че съм почтен човек. Не зная с тази злоба докъде ще я докараме“, заключва Костова.

Разговорът с нея е от края на ноември м.г.

При проверката ни в няколко произволно взети апартамента на същия вход, която направихме по-късно, установихме, че и има хора, които симпатизират на бившата касиерка, но категорично не желаят да го казват на глас.

„Моля ви, ако мъжът ми разбере, че съм се изказвала, ще ми се кара. Ние тук сме много лоши, неблагодарни, не ме снимайте, защото ще имам неприятности, истината е, че Денка направи само хубави неща“, каза г-жа Мария Гинчева.

Данева от 6-я етаж обаче отсече: „Денка открадна 140 лева – да ги връща, защото няма да й се размине!“

Новата касиерка Мария Стоянова: „Денка не можа да удостовери колко тона пясък и плочки отидоха за оправянето пред входа, сега вече четвърти месец не е плащала по 13,90 лв. , а парите трябват за оправянето на покрива“.

Димитър Балабанов: „Денка е мошеничка, открадна парите!“

Мария Нончева: „Това е пълен егоцентрик!“

 Малко преди да подготвим публикацията за печат, новата касиерка ни информира, че Костова е прекратила протеста си и е платила наведнъж дължимите суми за четири месеца. Стоянова не отрони и дума затова дали има намерение да изчисти името на съседката си, оповестявайки нейната невинност на таблото.