Д-р Стилияна Томова: Детските линейки би следвало да са приоритет на държавата
Чисто нова неонатологична линейка струва между 120 и 180 000 лева
Д-р Стилияна Томова е завеждащ на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас и един от най-обичаните местни лекари. Носител на наградата „Личност на годината“ на „Флагман“, организатор на множество благотворителни кампании и дарителски инициативи в полза на отделението. Специалист-неонатолог.
- Д-р Томова, преди няколко дни в Бургас се проведе събитие на „Капачки за бъдеще“, чиято цел е чрез рециклиране на капачки да се закупи детска линейка. Вие стартирахте такава кауза още преди две години, докъде стигна тя?
- „Капачки за бъдеще“ са авторитетна национална кауза, която подкрепя много болници. Предадените от цялата страна капачки се насочват към нуждаещи се по преценка на организаторите. Нашите възможности са по-скромни. Хората, които предават капачки при нас в болницата знаят, че те остават при нас и ще бъдат за нашата кауза – линейка, която ще остане в Бургас. Винаги, когато се повдига тази тема, изпитвам смесени чувства. Срам ме е и ми е неудобно, че живеем в държава, в която хората трябва да събират капачки, за да спасяват детски животи, а в същото време виждаме, че държавата намира пари за други дейности. Но съм благодарна, че има толкова много добри хора и организации, които активно се занимават с благотворителна дейност.
Когато ние започнахме да събираме капачки, улеснихме бургазлии, но усложнихме нашата работа. Всеки може да ги донесе в болницата в удобно за него време, да не ги съхранява вкъщи и да чака ден за предаване. Всеки ден на входовете на болницата има капачки, които трябва да се съберат, да се занесат в склада и когато дойде камион за предаване, отново да се изнесат от склада. Те не са тежки, но са обемисти и това отнема страшно много време. Искам специално да благодаря на всички мои колеги от болницата, които вече почти три години всеки ден пренасят тези капачки. В този смисъл акцията на „Капачки за бъдеще“ за еднократно предаване е добър пример, защото спестява време и усилия в пренасяне и съхранение. Вероятно така ще процедираме и ние занапред, ще преустановим събирането на капачки в болницата и ще обявяваме дати, на които всеки може да ги носи. Вече имаме подобен опит със събития с подкрепата на „Флората“ и Строителния техникум. Много пъти ни питат какво се случва със сърцата за капачки, поставени в различни градове. И всеки път обясняваме, че тези сърца не са наша инициатива, ние не предоставяме сърца и не ги обслужваме. Би следвало всеки, който постави такава конструкция, да оповести кой я е поставил и с каква цел. Най-лесното нещо е да поставиш конструкция, трудното идва после, когато започне да се пълни – някой трябва да я изпразва, да съхранява и пренася капачките. От Сърцето на Бургас сме получавали капачки, както и от сърца от други населени места в Бургас.
- Колко капачки сте предали досега?
- Нашата кампания „Дари капачка, спаси живот“, както озаглавихме и фейсбук страницата, стартира преди три години по инициатива на учениците от Строителния техникум. Те дойдоха в отделението и пожелаха заедно да събираме капачки, за да купим кувьоз. Написахме писма до всички детски градини и училища в Бургас и ги поканихме активно да събират капачки, за да се включат в инициативата. Те се включиха и това беше много възпитателно, много удовлетворяващо за децата. Купихме кувьоза за по-малко от година, благодарение на едно семейство от чужбина, което пожела да дари средствата, които не ни достигат и всъщност плати половината от него. Кувьозът е изключително висок клас, с множество функции и струваше близо 14 000 лв. Както всяка техника, те имат различни опции, функционалност, безопасност, което определя и цената. Нивото на нашето отделение изисква да работим с най-добрата и доказала се във времето техника. При нас се отглеждат бебета с екстремно ниско тегло, спасявали сме деца, които тежат 600 грама, родени три месеца преди термин. Като стремежът е не само да оцелеят, а да не получат увреждания от дългия си престой в кувьоза. Използваме същата апаратура, с която работят реномираните неонатологични клиники в Германия, Австрия, Швейцария и цяла Европа. Обновихме почти цялата си апаратура, за съжаление най-вече със средства на дарители.
От старта на инициативата, до този момент - включвам покупката на кувьоза, сме събрали и предали близо сто тона капачки.
- На какъв етап сте в покупката на детската линейка?
- Признавам, че обявихме тази кауза малко прибързано. Беше след един емоционален момент, в който се наложи да транспортирам недоносено бебе за сърдечна операция в специализирана болница. Август, 40 градуса жега, в линейката нямаше климатик. Освен, че трябваше да поддържам живота му в колата, то трябваше да има температурен комфорт, да не му е топло или студено. Настройвах показателите в кувьоза с едната ръка, с другата веех, за да го разхлаждам.
Чисто нова неонатологична линейка струва между 120 и 180 000 лева. На месец събираме и предаваме капачки за между 500 и 1000 лева. Една туба с капачки, която събираме вкъщи месеци, е стотинки – получаваме 35 стотинки за килограм предадени капачки. До момента сме събрали 35 000 лева, за над 2 години. Половината от тази сума не е от капачки, а от дарители. По време на ковид епидемията получавахме малко капачки, защото хората съвсем оправдано се притесняваха да идват в болницата. Покупката на нова линейка не ни е по силите. Включително и покупка на микробус, който да се трансформира – има такива специализирани фирми. Цената беше приблизително същата. Когато „Капачки за бъдеще“ обявиха, че се посвещават на същата кауза, решихме, че можем да обединим усилията си, да им преведем средствата, които сме събрали до момента, да призовем дарители да дадат още и заедно да купим нова линейка и тя да обслужва Бургаска област. Потърсихме контакт с тях, за да споделим идеята, писахме и на мейла на Лазар Радков, който беше търсил болницата за друга своя кауза, но така и не получихме отговор. Затова решихме да купим линейка втора употреба и в момента сме на финала, сумата я има, избираме подходящия автомобил.
- Много хора обаче казват – защо болницата не купи линейката със собствени пари, защо очаквате от държавата?
- Съгласна съм с хората, защото разсъждавам като тях. Но реалността е различна. Всички директори на болницата знаят колко настоятелна съм в исканията си за ремонти в отделението и нова апаратура. Водили сме не един и два разговора, признавам, че съм си изтървала и нервите понякога, но това е в името на децата и условията, в които работят колегите. Но има още 31 отделения. И всеки началник като мен стои пред директорския кабинет и настоява да се купи жизненоважна апаратура за неговото отделение. А по време на КОВИД-а приоритетите се смениха съвсем. Основните приходи на болницата са от Здравната каса, като 90% от тях отиват за заплати и осигуровки. С останалата сума трябва да се плащат ток, вода, парно, да се поддържа хигиена и стерилизация, да се купуват консумативи, текуща поддръжка на съществуващите апарати, да се плащат стари дългове и т.н. За последната година цените на някои консумативи – ръкавици например, скочиха в пъти. Медицинската апаратура е много, много скъпа. Разбирам, че парите не стигат за всичко и всички. Като държавна болница би следвало да бъдем приоритет за държавата. А за тези десет години, откакто съм началник на отделението, в него е идвал на посещение само един депутат, който вече няколко пъти отделя лични средства за дарение към нас.
- От коя политическа сила?
- Няма да упомена, защото отново сме в предизборна кампания и не искам да бъда разбрана погрешно. Ще го кажа така: за тези години нито един народен представител от управляващите не ни е посетил, за да се запознае с проблемите ни. Общински съветник също е идвал само един. А тези проблеми не са наши, те са на семействата и децата на цяла Бургаска област, а дори и на съседни области, защото тук отглеждаме недоносени бебета и от Сливен, и от Ямбол. В Ямбол закриха неонатологичното отделение. А един от скорошните случаи е родилка от Сливен, с КОВИД, за спешно раждане. Успяхме да помогнем и на нея, и на бебето. Често приемаме родилки и от Поморие, макар че и там има родилно отделение.
- Каква е причината за това?
- Това, което другите европейски държави въведоха с мисъл и стратегия, ние ще въведем от само себе си, но по трудния начин. В Европа няма неонатологични отделения в малки болници, а големи университетски фетални центрове. Всеки център „отговаря“ за няколко населени места. Там се грижат за бременността и раждането от началото, до края. Имат всички нужни специалисти, реанимация, апаратура, условия. И добър транспорт за спешни случаи. Медицината е напреднала, още в утробата може да се види дали плодът ще има увреждания, може да се прецени коя бременност е рискова и да се вземат мерки по-рано и щадящо за майката и бебето. А при нас е обратното. Да, хубаво е да купиш кувьоз за болницата в Пирдоп. Но по-важно е родилката с рискова бременност да бъде следена и транспортирана навреме с добър транспорт, за да роди в клиника, където ще се погрижат адекватно за нея и бебето. Неонатологията е тежка и трудна специалност. В малките болници няма такива специалисти, те не могат да се развиват там, затова са концентрирани в университетските болници. В малките болници няма дори анестезиолози за секцио, да не говорим за реанимации. Ако проследите колко са ражданията в тези болници и какъв е процентът на недоносените бебета, ще видите, че е нищожен – 1-2 годишно. И след раждането тези бебета веднага се транспортират в отделения като нашето, защото в малките болници те няма да оцелеят, дори и в най-добрия кувьоз. Бременните жени избират родилни отделения в големи градове, защото там се чувстват по-уверени и спокойни. Но не всички могат да си го позволят, има и спешни случаи, има родилки и от малки градчета. И пак стигаме до началото на нашия разговор – по-добре е да има повече линейки за спешен транспорт, отколкото кувьози в болници със затихващи функции. В София вече има частни болници, които по примера на Европа създават фетални центрове и се грижат за всичко – от асистираната репродукция, изследванията на плода, раждането, следенето на новородените. Колегите акушер-гинеколози в Бургас също работят в тази посока и вече имаме практика родилки с рискови бременности да се проследяват интензивно, да се консултират с неонатолог.
- Имахте много тежки случаи по време на КОВИД-пандемията. Как са бебетата-близнаци, които загубиха и двамата си родители, как е синът на Лора Янева – Борис?
- Със съвместни усилия между нас и семейството успяхме да се преборим за живота на близнаците, те напуснаха отделението. Борис е борбен и има воля за живот – надявам се съвсем скоро също да бъде изписан. Благодаря на баща му Мирослав Калудов за доверието и постоянната връзка, която държи с екипа ни. Използвам случая да благодаря на всички наши дарители и организации, които ни подкрепят, както и на ръководителите на детските градини и училища, които продължават да събират капачки за нашата кауза.
