78 години от спасяването на българските евреи

Ключови думи: спасяване на българските евреи, годишнина, 10 март

10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от малкото исторически събития, които са дело на целия народ - от властта, през видни обществени фигури, Църквата и обикновените хора.

В София годишнината ще бъде отбелязана с церемония пред Паметника на спасението. За БНР доцент Александър Оскар - председател на организация на евреите в България „Шалом“, заяви:

„Това не е само исторически спомен за драматичните събития от годините на Втората световна война. Това е един ден за равносметка, ден, в който всеки от нас трябва да осъзнае отговорността, която носи за света, в който живее. Аз се гордея с това, което направи българският народ и записа със златни букви името на България в човешката история“.

Церемония ще се състои днес и пред Паметника на благодарността в Пловдив.

Представители на еврейската общност ще посетят и Бачковския манастир, за да поднесат цветя на гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан. 

На 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които обитават българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към "Треблинка".

В края на 1940 година парламентът гласува, още преди България да се е присъединила към Тристранния пакт, Закона за защита на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е съгласуван като последствия с нацистката политика спрямо евреите, се налагат редица тежки ограничения за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се сключват брак с българи, налага им се полицейски час. Една от неизменните клаузи е депортацията към "трудовите" лагери.

Първи реагират редица общественици, сред които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в парламента започват дискусии. До 1943 г. на страната на евреите се обявява голяма част от обикновеното население, политици, интелектуалци. Междувременно е създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев. През 1943 г. 43–ма депутати, начело с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, отправят публично своето протестно писмо до министър-председателя.

На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той заявява, че ще тръгне с тях, ако се случи депортиране. Окуражава както евреите, така и българите, които се застъпват за тях.

До депортиране не се стига - на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи действия от страна на четиримата: адвокат Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския народен представител Петър Михалев със закрилата на Пешев, спират и последвалите опити.