6 логични заблуди, които политиците ще използват в дебатите за Парламентарните избори

Чували ли сте за аргументът „Плашило“ и за „Хлъзгавия наклон“?

Ключови думи: 6 логични заблуди, политици, дебати, избори 2021

Предстоят парламентарни избори, а с тях и дебати за това кой е по-добър, кой е свършил повече работа, кой каква програма има и т.н. Интересно е, че на сцената има и нови лица, които тепърва ще трябва да се доказват пред избирателите по време на кампанията.
Има няколко прости трика, които политиците използват в дебатите, за да спечелят различни аргументи. Те са базирани основно на логическите заблуди и са сравнително лесни за откриване по време на спор. Ето кои са те, как можете да ги разпознаете и как да не за заблуждавате:

Ad Hominem 

Идва от латински и значи „към/против човека“. При тази логическа заблуда политик може да таргетира персонално опонента си, изтъквайки неговите лични лоши качества или практики. В същото време обаче такива нападки, които по време на дебат се наричат „замеряне с кал“ не адресират архументите на опонента и като такива – не са резонни.

Примерите са много. „Данъчната политика на г-н Иванов не е добра. Как може човек, който работи за държавата да говори за данъци?!“. Или „Какво разбира г-н Петров от музика? Вижте му ръцете, очевидно никога не е свирил на китара!“. Видно от примерите – нито един от тях не се изказва в подкрепа или отричане на аргумента – съответно данъчната политика и музиката. Те таргетират нещо лошо в опонента, което не е свързано с неговите предложения и изтъкването на което цели да го злепостави.

Как да не се подлъжем? Най-лесно можем да избегнем да станем жертва на тази логическа заблуда е като внимаваме какво се говори. Фактът, че даден човек няма определени качества не прави аргументът му лош.

Хлъзгав наклон

Тази логична заблуда успява да измами милиони. Тя гласи, че ако дадено нещо се направи или не се направи, задължително следват абсурдни и негативни последици. Следователно трябва да поемем първата стъпка.

Отново – примерите са хиляди. „Ако позволим на жените да гласуват, съвсем скоро и животните ще имат право на глас!“; Или „Ако не поемем по предложената от нас реформа в здравеопазването, съвсем скоро личните лекари ще спрат да приемат клиенти, това ще доведе до катастрофални загуби към НЗОК, което ще се отрази на пациентите. Те ще станат по-болни и населението на България ще се смали драстично“, Очевидно е, че и в двата примера се касае за т.нар. „хлъзгав наклон“ – това, че едно нещо се случва или не няма как да доведе до описаните абсурдни последици. Този  тип изказвания обикновено са драстично преувеличени и това се прави с цел.

Как да не се подлъжем? Сравнително лесно – просто слушаме за това дали предложеното от човека вторично събитие е обосновано. Ако няма причинно-следствена връзка, някой очевидно се опитва да ви заблуди.

Аргумент „Плашило“

Често срещано в политическите дебати е да се извади извън контекст едно нещо от дадено изказване и то да се преувеличи и изроди до такава степен, че да действа в подкрепа на опонента. Все пак по-лесно е да атакуваш плашило, което няма да се бие срещу теб, вместо човек. А още по-лесно е да счупиш една сламка, вместо сноп от сламки. И така се заражда тази логическа заблуда.

Г-н Иванов: Хората трябва да ядат по-малко хамбургери, за да са по здрави.

Г-н Димитров: Значи казвате, че трябва да спрем производството на месо? Искате да оставите без работе хиляди фермери? Или не уважавате ежедневния им труд и професия? Ами ресторантите и целия им персонал? Те какво ще правят?!

Как да избегнем? „Плашилото“ разчита на това да замени изцяло аргумента на опонента с друг такъв. Обикновено заменения звучи абсурдно и изваден от контекст, който обаче е по-лесен за атакуване по различни линии.

Лъжлива дилема

Не всеки проблем има само две решения. Животът не е черно бял, но точно тази заблуда използва „лъжливата дилема“. Тя е доста често срещана в дебати. „Ако не позволим на кучетата да гласуват, изпадаме в пълна диктатура!“. Определено логичните изходи от проблема не са само двата представени. Този, които използва аргумента обаче се опитва да ви заблуди и убеди, че само това са двата варианта – единият приемлив, другият абсурдно лош.

Как да се предпазим? Преценете сами дали представените от говорителя опции действително са единствените възможни. Нещо, за което можете да внимавате е, ако някой започне изказването си с „Изборът е лесен...“. Тогава почти със сигурност следва „лъжлива дилема“.

Ad Populum

От латински – „към човека“. Логическата грешка също е много популярна и умишлено използвана в дебати. Тя се състои в това, че популярното задължително означава, че е добро. 

„Всички харесват да ходят на лов, значи е това е хубаво“; или „Всички харесват нашия кандидат, значи той е най-подходящ“. Чуете ли такъв аргумент е много по-вероятно да чуете колко хубаво всъщност е първото, а не какви са лошите му страни.

Как да го избегнем? Най-добрата защита срещу ad populum е да се запознаем с професионалната квалификция на кандидата или нещото, за което се говори. Все пак неквалифицираният кандидат, който е популярен, си остава неквалифициран.

Грешна равнопоставеност

Тук аргументът се представя разделен на две части, които според говорещия са еднакви, докато реално – те са несравними. „Да, нашият кандидат г-н Иванов укриваше данъци, но вашият – г-н Димитров, един път си изхвърли боклука през терасата. На практика и двамата са престъпници!“.

Този тип аргумент е по-често срещан от очакваното, но това не го прави верен. Докато укриването на данъци в примера е тежко престъпление, да си хвърлиш боклука през терасата също е престъпление, но драстично по-леко, граничещо просто с липса на хигиена и уважение към околната среда. 

Как да не се подведем? Тук няма еднозначен отговор, защото двата аргумента винаги могат да се приближат много близко един до друг. Работата обаче е там, че когато задълбаем в същината на казаното, става ясно че единият със сигурност не е равнопоставен с другия.