Кюлчета, джендъри, шкафчета, мафия, ковид, нормалност и една джипка... до 4 април

ГЕРБ ще е подложена на удари от всички страни, а Борисов ще продължи джип-пропагандата, вместо да участва в дебати

Ключови думи: Бойко Борисов, ГЕРБ, дебати, предизборна кампания, партии, Демократична България, Изправи се, Мутри вън, парламент, Мая Манолова, БСП, ДПС, Републиканци за България

На 4 април България ще има задачата да избере ново Народно събрание. Дотогава около трийсетина партии и коалиции ще се борят да спечелят доверието на гражданите. „Предпремиерата“ на предизборната кампания обаче вече започна. Открояват се опорните точки на някои от основните формации – кандидати за следващия парламент.

С какво можем да очакваме да ни омайват политическите сили за тези избори?

Управляващите вероятно ще заложат на постиженията от последните четири години.

ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов явно ще се опита да капитализира ролята си за спирането на Северна Македония по пътя й към Европейския съюз, което е една от актуалните теми през последните месеци.

В интервютата за медиите представителите на националистическата партия, каквото и да ги питат, винаги намират начин да се отклонят към казуса със съседната държава, за да ни обяснят напоително колко важно е наложеното вето спрямо нея.

От ВМРО залагат и на противопоставянето срещу т. нар. джендър идеология. Това е втората основна тема за Каракачанов и хората му. От сутрин до вечер могат да ни „облъчват“ колко лоши са гейовете, как те завладяват умовете на младите и колко опасно е това за следващите поколения.

Със сигурност няма да се уморят да говорят и за Истанбулската конвенция, която уж била за спиране на домашното насилие, но всъщност прокарвала интересите на „джендърите“. И как именно ВМРО успяла да осуети приемането й у нас.

Всичко това ще се положи във все още актуалния консервативен, антилиберален и контраглобалистки пакет, гарниран с „християнските ценности“.

Любопитен момент е, че това остава една от главните пропагандни линии и за най-голямата опозиционна сила според социолозите – БСП. Лидерът й Корнелия Нинова залага на национализма и консерватизма, откакто оглави партията през 2016 г., което засега, изглежда, не води до големи успехи. Българските социалисти са в конфликт с европейското си политическо семейство, което е сред най-либералните на континента.

Само през миналата седмица от групата на „БСП за България“ излязоха с две парламентарни декларации за съдържанието на учебниците и с критично отношение към новаторско тълкуване на исторически събития в тях, включително и за клането в Батак.

„Приоритетите ни са здравеопазване, образование, социална политика, икономика“, каза от друга страна Нинова при регистрацията на партията в ЦИК със заявка до седмица да обявят и предизборната си платформа.

Здравеопазването вече се откроява като основна линия за БСП в контекста на коронавирусната епидемия. Оттам продължават да изтъкват като панацея дългогодишната си теза, че здравните заведения не бива да са търговски дружества.

Битката с паралелната държава и задкулисието е също стара тема за Корнелия Нинова. Ако иска да увеличи периферния вот за БСП, обаче, тя ще трябва да я уплътни с по-голяма конкретика, което засега не се вижда.

Точно това продължава да е нишата на извънпарламентарната към момента „Демократична България“, която е с реални шансове да е в следващото Народно събрание.

„Законност и модернизация са рецептата за високи доходи и бъдеще“, беше заглавието на прессъобщение, свързано с медийно участие на съпредседателя на ДБ Христо Иванов пред БНР в събота.

Именно тези две думички – „законност“ и „модернизация“, ще са „мантрите“ за коалицията между „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ в тази кампания.

Преждевременна смяна на състава на Висшия съдебен съвет, промяна на Конституцията и отстраняване на главния прокурор Иван Гешев са и ще останат основни опорни точки за ДБ.

Друга ще е отстраняване на кадрите на „мафията“ от ръководството на регулаторите като КЗК и КФН, а вероятно и на бившия главен прокурор Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ.

За да е успешна една кампания, тя трябва да залага не само на рушене, но и на изграждане. В това отношение „Демократична България“ ще заложи на модернизация чрез електронно управление. То обаче едва ли ще е достатъчно като градивен елемент за по-силно участие (отвъд простото прескачане на бариерата с 15-20 депутати), което ще е предизвикателство пред ДБ.

За най-голямата партия ГЕРБ може би ще е най-сложно в тази ситуация. Тя, логично, ще понася удари от всички страни, бидейки основен фактор в управлението на държавата не само през този мандат, но и през последните 11 години. В този смисъл оттам може да се очаква и „отбранителен“, т.е. оправдателен елемент.

„Който не работи, той не греши“ и „вземаме поука от грешките си“ ще се чува често от хората на Бойко Борисов.

Със сигурност ще се експлоатира „хлъзгавата“ тема с ковидпандемията. ГЕРБ може да се възползва успешно от нея, защото светът все още не е излязъл от това бедствие. В този смисъл обективен анализ е труден и има широк мегдан за интерпретации на темата.

Факт е, че мерките у нас бяха и продължават да бъдат относително либерални. Положението обаче видимо бе изпуснато в края на миналата година.

Бойко Борисов залага на допълнително охлабване на мерките с отваряне на заведенията по време на същинската предизборна кампания през март. Това е с трудно предвидими последици.

В пропагандата ГЕРБ ще заложат и на постиженията през управленския си мандат. През последните четири години доходите се вдигнаха сериозно, особено в сферата на образованието. Минималната пенсия също се увеличи значително, което ще е тема и за националистическите им партньори от ВМРО и НФСБ – това бе техен приоритет.

„Джипката“ на Борисов има всички шансове да е основен играч и в тази кампания, макар и в по-широк смисъл – през последните седмици живите предавания на премиера във „Фейсбук“ вече се правят само извън автомобила.

Участие в дискусии от страна на лидера биха били изненада. В такива по традиция Бойко Борисов отказва да се включва след единствения му предизборен дебат - със Сергей Станишев през далечната 2009 г., на който той явно не се представи добре.

Предизвикателствата са сериозни и пред новата „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“. Увертюра за сдружаването между партиите на Веселин Марешки и Валери Симеонов нямаше, затова и то бе прието с голяма изненада от обществото.

Марешки отсега залага на две опорни точки – безплатни лекарства за възрастни и ученици и евтин бензин чрез държавни бензиностанции. Темите са популярни, защото пряко или косвено обхващат цялото население.

Симеонов бе част от властта и ще заложи на направеното от него в правителството и парламента. Битката с шума, с лотариите на Васил Божков, оградата по границата, вдигането на минималната пенсия вече са открояващи се теми.

Остава открит въпросът дали „Воля“ и НФСБ ще правят две паралелни кампании или ще успеят все пак да се съчетаят в пропагандата.

На „връщане на нормалността“ залагат поне две от партиите, борещи се за парламента. Това са АБВ на Румен Петков и „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов.

АБВ ще завъртят кампанията си около противоречивия доц. Атанас Мангъров - той е единственият им коз, който може да им помогне да преминат бариерата от 1% за получаване на субсидия. Борецът с мерките срещу ковид Мангъров има фенове в България, но за 4% те трудно ще стигнат. А и, за съжаление на Румен Петков, инфекционистът има право да поведе само две листи в 31-те избирателни района.

Председателят на АБВ, изглежда, ще заложи и на остра нападателна риторика спрямо премиера Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Темата „шкафчета с евра и кюлчета“ през последните седмици присъства неизменно в медийните изяви на Румен Петков, както и липсата на адекватни разследвания срещу премиера и лидер на ГЕРБ.

„Връщане на нормалността“ се налага като теза и от „Републиканците“ на Цветан Цветанов и заместника му и основен спонсор Павел Вълнев.

Наскоро оттам обявиха и слоган на кампанията си: „За държава с правила!“

Голяма загадка остава партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН). Оттам обаче могат да се очакват и големи изненади. Трифонов и хората му са доказали, че знаят как да привлекат вниманието на публиката – шоуто им е водещо вече 20 години.

Една от основните линии там ще са темите от референдума на Слави, свързани с мажоритарен вот и намаляване на партийните субсидии.

От ИТН са възприели антистатукво-риториката, като изтъкват като свои политически противници всички в настоящия парламент, включително и най-голямата опозиционна партия БСП.

ДПС вероятно ще заложат на две паралелни кампании, което е обичайно за тях. Пред електората по места те ще зоват за „заедност“, за да не се разцепи отново „турският“ вот. Другите партии от „етническия“ сектор като ДОСТ, НДПС, НПСД не са във форма, но все пак биха могли да нанесат известни поражения на формацията на Доган и Пеевски.

За пред медиите от ДПС пък ще продължат да се борят за „догонващо“ икономическо развитие в контекста на Европейския съюз и за „зелени“ политики, свързани с „чист въздух, чиста вода, чисти храни, чиста енергия, високи технологии“.

Друга формация с шанс за влизане в парламента е „Изправи се! Мутри, вън!“ около Мая Манолова.

Там риториката ще е в две посоки. Остриета в кампанията се очаква да бъдат Арман Бабикян и Николай Хаджигенов от „Отровното трио“ - основни организатори на летните протести. Те ще наблягат на нуждата от демонтаж на „мафията“ от властта и прокуратурата.

В това направление ще се изявява и Татяна Дончева от „Движение 21“, която също е част от коалицията и отдавна е „експерт“ по темата.

Лидерът Мая Манолова ще има задача да разтвори ветрилото на обещанията с обичайните популистки тези - да не се увеличават цените на тока, водата и парното; вдигане на доходите; борба с монополите и т.н., гарнирани, разбира се, с демонтаж на модела „ГЕРБ“.

Предизборната кампания официално започва на 5 март.

Дотогава, а и след това не са изключени изненади, свързани с нови компромати срещу властта и премиера Бойко Борисов. Трагедии като тази с токовия удар, убил дете на улицата в София, също имат потенциала да променят стратегиите на партиите в кампанията.