Дигиталните валути на банките - опит за връщане на контрола
На този етап Китай показва най-активна работа в тази посока
Със съвременните технологии, улесняващи глобалното преминаване към безкасови икономики, и алтернативни концепции като биткойн, централните банки усещат необходимостта да създадат свои цифрови проекти.
Така един ден плащанията, които правим със смартфона си, могат да бъдат изцяло подкрепени от държавата, но преди това централните банки трябва да се изправят пред разрешаването на нова формулировка на въпросите за неприкосновеността на личния живот, социалното равенство и финансовата стабилност, пише Bloomberg.
„Цялото усилие е с цел защита“, каза Дейвид Долар, старши сътрудник в Brookings Institution във Вашингтон. Централните банки „се опитват да се върнат на ключовата позиция за контрол на валутата и паричното предлагане“.
Най-активната страна в тази област е Китай, който провежда реални изпитания на дигитален юан, партнира си с глобалната система за трансакции SWIFT и предприема репресии срещу платежни услуги като Alipay на Джак Ма.
Идеята зад дигиталните валути на централните банки е, че за разлика от конвенционалните електронни разплащания, те не са обвързани с конкретна търговска банка. Нито са дългове, както при кредитна карта. И със сигурност не са частна валута като биткойн.
Те са пари - създадени от държавата, точно както банкнотите и монетите - се държат директно в електронния „портфейл“ или телефонното приложение на съответния гражданин без финансов посредник.
Тази идея е концептуално различна от криптовалутите като биткойн, които са твърде нестабилни, за да бъдат носители на стойност и недостатъчно широко приети, за да бъдат използвани за плащания. По същия начин инструменти като Alipay са посреднически платформи за плащане, а не валути сами по себе си.
В Шънджън, технологичният мегаполис в Южен Китай, гражданите вече тестваха пробен цифров юан в Walmart, бензиностанции и магазини. През октомври централната банка разпространи експерименталната валута чрез специално приложение за смартфони, което получателите използват по подобен начин на съществуващите електронни плащания, предава investor.bg.
Едно предизвикателство пред политиците е, че такава система предлага по-малко поверителност и би създало дискомфорт у част от гражданите за способността на правителствата да проследяват трансакциите. Подобна намеса едва ли ще бъде толерирана в Европа или САЩ. ЕЦБ проучи възможността за „ваучери за анонимност“, позволявайки на потребителите да прехвърлят частно ограничено количество дигитална валута за определен период от време.
Друг неотложен въпрос е този за достъпа. Необходимостта от използване на смартфон и интернет за харчене на такива пари може да постави бедните хора в неравностойно положение.
„Потребителите трябва да имат достъп до цифрови технологии“, каза Каталина Маргулис, адвокат в МВФ. „Ако универсалният достъп не може да бъде осигурен от държавата, това би повдигнало основни въпроси относно пропорционалността, справедливостта и финансовото включване, ако дигиталните валути на централните банки (CBDC) придобият статут на законно платежно средство“, заяви тя.
