Нов закон брани потребителя от злоупотребите с „безкрайни ремонти” на стоки под гаранция
Икономическата комисия в парламента одобри проекта на Министерски съвет, както и предложението за одит на дружеството "Монтажи"
Парламентарната икономическа комисия одобри почти единодушно на първо четене изцяло новия Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
Проектът е предложен от Министерския съвет.
19 депутати от Комисията подкрепиха промените, „въздържал се” бе само ДПС в лицето на Адлен Шевкед. Тя имаше претенции към превода на директивите, които се транспонират, и особено към въвеждането на понятието „разумен срок”, което се правело за първи път в българското законодателство, но без да се уточни значението му.
Проектът бе защитен от представители на Министерството на икономиката, както и от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
Той изрази удовлетворение, че на КЗП за първи път не се възлагали нови функции с нов закон.
Конкретният законопроект пък по един нов и добър начин решавал въпроса с гаранцията и рекламацията.
„Първо, удължавайки срока, в който потребителят не е длъжен да доказва, че неговото въздействие върху една вещ - потребителска стока, е довело до някакъв дефект, който не попада в гаранционната отговорност на търговеца. Това беше един важен въпрос, който от години се обсъжда.
И второ, по-скоро аз считам, че понятието „разумен срок” така, както е възприето в момента в закона, дава решение на още един наболял в практиката въпрос, а именно този свързан с безкрайните ремонти на вещи за бърза употреба. Давал съм примери и друг път как ремонтът на един телефон три поредни пъти в разстояние на най-малко един месец обезсмисля изобщо потребността от този телефон по отношение на потребителя”, посочи Димитър Маргаритов.
В контекста на предмета на всеки един потребителски договор, понятието „разумен срок” щяло да даде възможност за една наистина по-бърза и адекватна реакция от страна на търговците, когато трябва да удовлетворят рекламация за подобен тип стоки.
„И телефонът е удачен пример, тъй като става въпрос и за цифрово съдържание. Законът вече държи наистина за първи път сметка за това, че цифровото съдържание също е потребителска стока и то би могло да бъде също обект на рекламация и би могло да бъде обект на всички онези отношения между потребител и търговец, които има по повод на всяка друга потребителска стока от типа хардуер”, заяви Маргаритов.
Според него това било нещо ново и добро.
„Нещо друго много важно, което според мен има голямо бъдеще по отношение бъдещото законодателство не само в областта на потребителската защита, а и изобщо в областта на цифровото съдържание, обмена на данни в интернет и т.н., - е възможността да се подведе под знаменателя на това законодателство и т. нар. безплатен софтуер или т. нар. безплатни цифрови услуги. Защото на пръв поглед те са безплатни, обаче, когато вие заплащате с личните си данни възможността да ги използвате, очевидно би трябвало да имате възможност да се защитите като потребители, ако нещо не съответства на първоначалните условия, при които тези услуги са предоставени”, добави шефът на КЗП.
Депутатът от „БСП за България” Румен Гечев призна, че законопроектът има проблеми с превода на директивите и на понятията в тях. От соцпартията обаче подкрепиха промените с призива на второ четене текстовете да се изчистят.
Председателят на Комисията Петър Кънев – бургаски депутат от „БСП за България”, заяви от своя страна: „Обещавам между първо и второ четене задължително да има работна група, където ще ги прецизираме нещата заедно с колегите от Министерството и от Комисията”.
Депутатите от Икономическата комисия одобриха единодушно и проекта на решение на соцформацията за възлагане на Сметната палата на одит на държавното дружество „Монтажи” ЕАД заради съмнения в корупционни практики.
Масова стрелба край Йоханесбург: Нападатели убиха 12 души
Омбудсманът поиска проверка от МОН как се е провела втората задължителна матура
Как ФИФА обяви война на пластмасата и принуди американските стадиони да станат оранжерии
Директорът на "Евровизия": Ще видим еуфория в България, каквато рядко се вижда
И Радев потвърди: Военната помощ за Украйна спира, дали сме достатъчно
От маскирани кечисти до холивудски тиктокъри – кои ще бъдат най-странните фенове на Мондиал 2026
Забранените градове на Мондиал 2026
Джип и автобус на детски футболен отбор се блъснаха при арката на входа на Несебър (СНИМКА)
Архитектурните чудеса на Мондиал 2026
Героите, които победиха логиката: Пет съдби, които струват повече от златната купа
Бърз домашен крем в чаши за неочаквани гости
10 парадокса на Мондиал 2026

https://www.peticiq.com/307233?u=6736802
Подписка за премахване на синята зона в гр. Бургас. Единствено и най-разумно решение на проблема е синя зона да бъде премахната за всички живущи, за да могат спокойно да паркират в близост до дома си без да нарушават правилата.
Синята зона е скрит общински данък, който се използва за обществени поръчки с неясни правила и безотчетност. Никъде няма отчет колко са взети и колко са дадени за различни дейности!
Този скрит общински данък ощетява наемодатели, собственици на заведения и магазини, тъй като дошлите наематели и купувачи, предпочитат да странят от синята зона, защото им бърка в джоба. В резултат много наематели закриха бизнеса си, наемодателите не получават приходи и икономиката на Бургас в централаната част загива!
Страда и туризма в Бургас, защото хората от вътрешноста на страната избягват централната част, защото няма къде да паркират в близост до наетата квартира, а и трябва да плащат за синя зона.
В Англия са започнали да премахнават синята зона, защото на тези места ИКОНОМИКАТА ЗАМИРА, ние ханим корупцията!