След „Автомагистрали“: БСП погна за корупция още една строителна фирма на държавата - „Монтажи“

"Някои чекмеджета се пълнят всеки ден, но ние искаме да видим защо не се пълнят язовирите"

Ключови думи: Монтажи, ДКК, БСП за България, депутати, държавни фирми, Сметна палата, парламент, корупция, чекмеджета

След „Автомагистрали“, депутатите от „БСП за България“ поискаха проверка на още едно държавно дружество.

Те са внесли проект на решение за възлагане на Сметната палата на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори за обществени поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 1 януари 2017 г. - 31 декември 2020 г., обяви Румен Гечев на брифинг в парламента.

Той припомни, че през 2018 г. Министерският съвет (МС) взе решение за отпускане на 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовири, като за целта бе увеличен капиталът на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК).

„В приетото решение изрично бяха записани 414 броя язовири, впоследствие увеличени с два – или общо 416 язовира. По-късно стана ясно, че „ДКК“ ЕАД, на която бяха прехвърлени тези средства, е възложила от своя страна ремонтни дейности на своето дъщерно дружество „Монтажи“ ЕАД, като за тази цел е предоставило отпуснатите му с решението на МС средства, т.е. тези 500 млн. лв. Неясна остава формата на възлагане към „Монтажи“ ЕАД, която е била използвана от „Държавна консолидационна компания“. И тука матрьошките започват да се отварят“, обяви Гечев.

Това поставяло ред въпроси: направена ли е категорична предварителна преценка спазени ли са изискванията и има ли дружеството необходимия капацитет и човешки ресурси за извършване на посочената дейност.

„Знаете, че това е обща практика на това правителство, странно, стотици милиони левове да отиват към подизпълнители, които не се знае какъв капацитет имат, колко хора, какви машини, как ще бъде осъществено“, изкоментира „червеният“ депутат.

От БСП питат и тук ли се ползват подизпълнители и по какви критерии са избрани те.

„Изискани ли са съответният брой оферти при задаване на единни критерии на различни фирми, за да се гарантира запазването на интереса на възложителя? Методиките за оценка на подадените оферти от кого са изготвени? В каква част от методиките за оценка тежестта е върху цената и как е гарантирано качеството на изпълнение? С какви документи се доказва качеството на изпълнение, извън обяснените критерии за избор? И не на последно място – има ли договори, при които са сключени анекси, и какви са измененията и изпълненията на тези договори“, са други въпроси от депутатите от „БСП за България“.

Гечев изкоментира, че когато имат такива питания, правят предварителни проучвания и сравнителен анализ.

„И ви уверявам, че ние знаем отговорите. Но, за да се потвърдят отговорите от оторизирана държавна институция, каквато е Сметната палата, ние искаме Народното събрание да приеме решение за възлагане на проверка от страна на Сметната палата и за официално написани отговори. Пак казвам – ние знаем отговорите на тези въпроси. И те са изключително обезпокоителни, тъй като това може да се окаже един от венците на предизборната корупция на управляващите“, каза още Румен Гечев.

След въпрос на „Флагман“ - дали частни фирми са се възползвали от горецитираните средства, депутатът отсече: „Отговорът е „да“. И Сметната палата трябва да уточни кои са тези фирми.“

В дискусиите, след като дойде отчетът на палатата, БСП щели да поставят въпроса и „какви интересни личности са въздействали върху „Монтажи“ за разпределението на тези средства“.

Колко средства са усвоени от частни фирми - Гечев обясни, че в момента не може да каже.

„Това ще го установи Сметната палата, за да не ви подвеждам с конкретните числа. Но това, което е най-тревожното, е, че по наши предварителни оценки на експерти значителна част от тези средства не се вижда да са усвоени, тъй като не са извършвани, а някъде не са започвани въобще ремонтни дейности, за които българската държава, ние данъкоплатците сме отделили половин милиард лева. А вижте – някои чекмеджета се пълнят всеки ден. Но ние искаме да видим защо не се пълнят язовирите и защо те не отговарят на техническите параметри. А те не отговарят, защото парите не отиват там, където трябва да отиват“, заключи Румен Гечев.