Външната политика на Тръмп се разпада на фронтове, рейтингът му удря дъното

Рейтингът на Тръмп падна до 32%, бензинът е с над 27% по-скъп за година, а месец преди междинните избори дори републиканци се дистанцират от Белия дом

Ключови думи: Доналд Тръмп, САЩ, Иран, НАТО, междинни избори

„Няма да започвам войни. Ще ги спирам.“ С тази проста и изключително силна реплика Доналд Тръмп отпразнува победата си през ноември 2024 г. и върху нея изгради голяма част от външнополитическия образ на втория си мандат. Почти две години по-късно равносметката изглежда далеч по-противоречиво. САЩ вече осми месец воюват с Иран, войната в Украйна не е приключила, примирието в Газа не се превърна в траен мир, а европейските съюзници харчат рекордни средства за отбрана, но едновременно с това все по-активно се готвят за свят, в който Вашингтон не е толкова надежден гарант, колкото беше преди.

Най-силният политически шамар обаче идва от самите американци. Последното национално проучване Reuters/Ipsos, публикувано на 5 октомври, поставя одобрението за Тръмп на 32% - най-ниското равнище в тази серия от началото на втория му мандат. Сред латиноамериканските избиратели подкрепата е едва 24%. Месец преди междинните избори на 3 ноември демократите водят сред регистрираните избиратели с 44% срещу 37% за републиканците, а при независимите разликата е още по-неприятна за Белия дом - 37% срещу 21%.

Вижте видеото на Красимир Стефанов:

Не Иран, а портфейлът удари най-силно Тръмп: рейтингът му се свлече до историческо ниско ниво

Причината не е само външната политика. Американците гледат първо цената на живота. Официалните данни на Бюрото по трудова статистика показват годишна инфлация от 3,4% през август - значително над целта на Федералния резерв от 2%. Храните са поскъпнали с 2,7% за година, но истинският удар идва от енергията - плюс 16,3%. Бензинът е с 27,4% по-скъп спрямо август 2025 г., а горивото за отопление е скочило с 52%. Това е една от причините войната с Иран да престане да бъде далечна геополитика и да влезе директно в семейния бюджет.

AP-NORC измерва още по-тежка картина за Белия дом. Само 26% от американците одобряват управлението на икономиката от Тръмп, а едва 17% одобряват начина, по който се справя с високите разходи за живот. Около 65% смятат, че собствените политики на президента имат принос за високите цени. Показателен е и жилищният пазар - средната лихва по 30-годишните ипотеки достигна 7,49% в началото на октомври, най-високото ниво от близо три години.

Най-голямото противоречие във втория мандат на Тръмп остава Иран. На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха мащабни удари срещу Ислямската република. Вашингтон защити операцията като необходима за премахване на непосредствена заплаха и за унищожаване на иранската ядрена програма. Американските удари действително нанесоха тежки щети и промениха военното равновесие в региона. Самият Тръмп твърди, че без тях Иран би стигнал до ядрено оръжие и регионът би се доближил до много по-голяма война.

Но бързата операция, която трябваше да приключи за седмици, се превърна в конфликт, продължаващ вече осми месец. Примирието се разпадна, ударите бяха възобновени, Ормузкият проток се превърна в оръжие, а енергийните пазари понесоха тежък шок. Само това е достатъчно, за да постави под съмнение основното предизборно обещание за президентство без нови войни.

Тръмп потвърди: САЩ започнаха мащабна военна операция срещу Иран

Има и конституционен спор. Първоначалните удари не получиха предварително разрешение от Конгреса. Белият дом се позова на президентските правомощия за защита на националната сигурност и впоследствие уведомяваше законодателите по реда на War Powers Act. През юли Камарата на представителите прие с 214 срещу 208 гласа резолюция, която настоява Тръмп да прекрати военните действия без изрично разрешение на Конгреса. Четирима републиканци подкрепиха демократите. Сенатът обаче блокира сходна резолюция с 49 срещу 47 гласа. Това показва, че спорът вече не е само между демократи и републиканци - част от собствената партия на президента също поставя под въпрос начина, по който се води войната.

Седмици преди междинните избори Reuters направи още една показателна проверка. От 62 конкурентни изборни надпревари за Камарата и Сената кандидати на Републиканската партия в 41 се опитват по някакъв начин да се разграничат от Тръмп. В 12 от тях разминаването е именно по войната с Иран. Това е необичайно за партия, която през последните години беше почти изцяло подчинена на политическата тежест на президента.

Тръмп зачеркна примирието с Иран, САЩ удариха десетки военни цели

При НАТО картината е по-сложна и тук Тръмп има реален аргумент в своя полза. Под негов огромен натиск съюзниците приеха цел до 2035 г. общите разходи за отбрана и сигурност да достигнат 5% от БВП - 3,5% за основна отбрана и 1,5% за инфраструктура, киберсигурност и свързани дейности. Генералният секретар Марк Рюте съобщи през юли, че европейските членки и Канада вече инвестират около 4% от общия си БВП в отбрана и сигурност, а само за 2025 и 2026 г. допълнителният ресурс достига 258 млрд. долара. Това е голяма промяна и би било нечестно да се отрича приносът на Тръмп. Години наред американските президенти настояваха Европа да харчи повече, но именно неговият груб натиск произведе най-бързия резултат. Парадоксът е, че същият натиск едновременно укрепи европейските армии и отслаби доверието в Америка. Reuters установи, че Канада, Германия, Полша и други държави вече диверсифицират военните си доставки и търсят повече европейски алтернативи на американската техника.

Вашингтон не напуска НАТО и това също трябва да се каже ясно. САЩ продължават да инвестират в стратегическа инфраструктура в Европа и през септември върховният командващ на силите на НАТО ген. Алексус Гринкевич потвърди, че Америка ще продължи да предоставя критични способности. Разликата е в една дума - „по-ограничени“. Европа трябва да носи по-голяма част от собствената си сигурност.

Тръмп предрече мрачно бъдеще на НАТО при определен сценарий в Ормузкия проток

Канада също показва накъде върви процесът. Правителството на Марк Карни започна целенасочено да диверсифицира икономическите и отбранителните си отношения след новите спорове с Вашингтон. Канада преговаря за повече сделки извън САЩ и е сред основателите на нови многостранни отбранителни финансови инициативи. Това не е разрив със Съединените щати, а застраховка срещу прекомерната зависимост от тях.

В Украйна обещанието на Тръмп за бърз мир също се сблъска с реалността. Американската администрация организира серия от преговори, изпраща пратеници в Москва и търси сделки, включително чрез икономически стимули. Но войната продължава. На 6 октомври Володимир Зеленски съобщи, че украинското разузнаване очаква нова голяма руска атака. Ден по-рано генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че не вижда Владимир Путин като лидер, който в момента проявява реален интерес към мирно споразумение.

Три часа при Путин, но без сделка: Какво носи новият план на Тръмп за Украйна

Газа е друг пример за половинчат резултат. Планът на Тръмп доведе до прекратяване на огъня през октомври 2025 г., освобождаване на заложници и затворници и увеличаване на хуманитарната помощ. Това не е малко постижение. Година по-късно обаче основните цели остават неизпълнени - Хамас не е разоръжен, Израел не се е изтеглил напълно, международните сили за стабилизация не са разгърнати, а възстановяването почти не е започнало.

Reuters изчислява, че Израел все още контролира около две трети от Газа, а от началото на примирието са загинали над 1400 палестинци. За възстановяването са обявени 2,45 млрд. долара при оценена необходимост от около 71,4 млрд. долара. Това е огромната пропаст между дипломатическото съобщение за „мир“ и реалността на терен.

Затова въпросът дали Тръмп „връща величието на Америка“ или я изолира няма честен едносричен отговор. САЩ остават най-мощната военна сила в НАТО, икономиката им продължава да расте, а натискът на президента действително накара съюзниците да поемат по-голям дял от собствената си отбрана. Иран понесе тежки военни загуби, а в Газа беше постигнато поне временно прекратяване на огъня.

Но цената вече е видима. Обещанието да няма нови войни се сблъска с осеммесечна война. Обещанието за бърз мир в Украйна остана неизпълнено. НАТО харчи повече, но Европа създава резервни варианти без Вашингтон. А американците, които през 2024 г. върнаха Тръмп в Белия дом с надеждата за по-евтин живот и по-малко международни авантюри, днес виждат инфлация от 3,4%, бензин с 27,4% нагоре за година и президентски рейтинг от едва 32%.

Най-точното определение за външната политика на Тръмп в този момент вероятно не е „изоляционизъм“. Точно обратното - Америка е военно ангажирана повече, отколкото той обещаваше. Това е политика на силов натиск, сделки и постоянно повишаване на залога. Понякога тя принуждава съюзници и противници да отстъпят. Друг път създава нова криза, преди старата да е приключила.

Междинните избори на 3 ноември няма да бъдат референдум само за Иран, НАТО или Украйна. Американците ще гласуват за цената на бензина, храната, ипотеката и усещането си дали страната върви към повече сигурност или към още един дълъг конфликт. И точно там ще стане ясно дали избирателите приемат хаоса като цена за силна Америка - или като доказателство, че обещанието „ще спирам войните“ се е превърнало в собствената си противоположност.