Битката с мафията и политическото задкулисие ще бъде трудна и продължителна
Загуба на ГЕРБ на изборите не би била изненада, смята политологът
Милен Любенов е доктор по политология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалист по партии и партийни системи. Бе секретар по вътрешната политика на експрезидента Росен Плевнелиев. Изпратихме му няколко въпроса за обобщение и прогнози по повод края на 2020 г.
- Г-н Любенов, каква бе политическата 2020 г. в България? Как бихте обобщили?
- Година на тежко изпитание. Пандемията промени коренно начина ни на живот. Във вътрешно-политически план годината може да се обобщи с политическата криза и протестите срещу управлението и главния прокурор, чийто резонанс ще продължи и в предизборната кампания.
- Ще окаже ли епидемията от Covid-19 влияние върху изборите през 2021 г.? В каква посока?
- Безспорно пандемията ще окаже влияние върху резултатите от изборите. Последиците от нея ще бъдат в основата на предизборната кампания и вероятно ще изместят други теми. Опозицията ще се възползва от ситуацията - тя ще постави акцент върху слабостите, които показа управлението при справянето с кризата както в здравен план, така и по отношение на икономическите последици и подкрепата за бизнеса.
- Очаквате ли сериозно разместване на пластовете в партийно-политическата система през новата година?
- Очаква ни фрагментиран парламент, защо не и като този след изборите през 2014 г. Предстои формиране на сложна коалиция, която вероятно ще бъде с по-кратък мандат. Новото правителство ще се сблъска с тежките предизвикателства и последиците от пандемията. Основната цел, която може да обедини партии с различна идейна ориентация, са извършването на конституционни и законодателни промени в частта за съдебната власт и по-специално в прокуратурата.
- Каква е вероятността за генерална промяна в управлението след парламентарните избори, включително и по отношение на задкулисните фактори у нас?
- Битката с мафията и политическото задкулисие ще бъде трудна и продължителна. Мафията е проникнала в партиите, институциите, държавни органи, регулатори, съдебна власт. Промяната е възможна с непрестанен граждански натиск. Европейските институции доказаха тази година, че няма да стоят безучастно. След пандемията очакванията са ми, че натискът към България ще се засили. Европа няма да търпи страни, които имат проблеми с върховенството на правото, медийната свобода и които проявяват автократични тенденции.
- Очаквате ли политическа интервенция в съдебната система предвид протестите през 2020 г. срещу главния прокурор и Висшия съдебен съвет?
- Опозиционните партии дадоха такова обещание. По този въпрос има широк обществен консенсус и политическите партии, които подкрепиха протестите, ще трябват да отговорят на тези очаквания. С конституционни и законодателни промени, при събиране на мнозинство, вероятно ще бъде прекратен мандатът на сегашния ВСС и ще бъде избран нов. Промени ще бъдат търсени по отношение на контрола на главния прокурор и създаване на процедура за неговото освобождаване. Вероятно ще бъде променен и законът за КПКОНПИ, с който да бъде отстранен Сотир Цацаров. Досега комисията действа много повече като "политическа бухалка", отколкото като ефективен и обективен инструмент за борба с корупцията. Исканията за оставка на главния прокурор няма да спрат. Опитът на прокуратурата да "изпере" премиера е, меко казано, скандален. Престъпление, извършено от премиера, няма, съобщиха от градска прокуратура, но така и не установиха коя е "Мата Хари". Този казус не е затворен и може да бъде възобновен след изборите.
- Кои партии имат шансове да станат първа политическа сила след вота? Възможни ли са изненади?
- Загуба на ГЕРБ на изборите не би била изненада. Скандалите около партията и нейния лидер ще продължат да преследват ГЕРБ и в предизборната кампания. А последиците от пандемията в здравен и социално-икономически план ще носят допълнителни негативи за партията и управлението като цяло. Изненада може да дойде единствено при по-широко обединение на извънпарламентарната опозиция и общо явяване на изборите, което обаче на този етап изглежда малко вероятно.
- Какви са очакванията Ви за президентския вот в края на 2021 г.? Румен Радев ще получи ли втори мандат?
- Радев има всички шансове за преизбиране. В края на четвъртата година от мандата си продължава да бъде с най-висок рейтинг сред политиците. Решаващи ще бъдат следващите му стъпки в политически план. Заявката за промени в конституцията, които вероятно той ще внесе в Народното събрание след изборите, ще имат важно значение за това как ще завърши неговият мандат. Партиите, подкрепящи протестите, също ще излязат със свои предложения. Президентът може да изиграе ролята на модератор на конституционните промени. Ако положи усилия за намиране на консенсус по време на политическите консултации, които ще проведе с парламентарните партии след изборите, това ще бъде голям позитив в края на неговия мандат. По всичко личи, че ще заложи на инициативен комитет за издигането му за втори мандат като независим кандидат и ще търси по-широка партийна подкрепа. БСП ще подкрепи Радев. Пред социалистите няма друг ход. Радев се радва на голяма подкрепа сред левите избиратели и едва ли ръководството на БСП ще тръгне срещу своите, като търси алтернативен кандидат.
Най-щедрите зодиакални знаци
Торино и Бургас започват сътрудничество в културния обмен за Европейска столица на културата 2032
С "България в душата" ДесиСлава ви очаква в Поморие на Гергьовден
Рецепта за сърчица в масло - класически български деликатес
Опасната зона на алкохола - как да разпознаем рисковете за здравето
В навечерието на Джирото Поморие организира почетна колоездачна обиколка
Как да приготвим перфектни пържени картофи със сирене
Съдът постанови 20 години затвор за Виктор Илиев, който се вряза с кола в автобус
Лидерът на ДПС в Добрич хвърли оставка, оплака се от токсична среда
Празнично работно време на магазините на А1 през май 2025
Вижте програмата за празника на Поморие
Държавна номенклатура. В Съветския съюз номенклатурата бяха ключовите администратори на всички сектори. Сега тази класа се дефинира като добре платени правителствени администратори, осигурили си влас и сигурност. Всички те заедно упражняват властта си, като си играят със системата и максимизират бъдещите си пенсии и настоящи доходи.
Средната класа. Трудно за дефиниране понятие, което в повечето страни от цивилизования свят вече се е размило. Това са хората, които от икономическа гледна точка, имат такъв доход, че могат да си позволят собствено жилище, един или повече от автомобила и всички останали блага, които позволяват живеенето на средностатистически живот.
Работещите бедни. Класата, чиито доход е под този на Средната, така че не позволява едно или повече от нещата, гарантирани от дохода на средната класа. Хора без апартамент, под наем; работници; без автомобил; живеещи от заплата до заплата.
Зависими от държавата. Наричани „бедни“, това са хора, които често се оказват в по-добро положение от Работещите бедни. Класата се дефинира с това, че „членуващите“ в нея получават различни социални добавки, като помощи, хранителни пакети, майчински, пари за инвалидност и т.н. Нерядко тази група използва различни методи да изкарва допълнителен доход чрез работа „на черно“.
Мобилни креативни. Може би най-интересната класа от новодефинираните. Това е тепърва развиваща се група от хора, които ясно могат да се дефинират като тези, загубили вяра в държавата и вярващи само на мрежата. Това са хората, работещи за себе си, фрийлансъри, чиито умения не се ограничават само в една сфера. Хора, които могат да сменят работа в различни сфери от месец на месец. Често те влизат по доход в някои от другите класове на обществото – от горната класа до работещите бедни и дори зависимите от държавата.
________________________________________
В наши дни между някои от дефинираните групи се разразяват сериозни конфликти, които могат да доведат до тежки финансови и дори политически последици
Наскоро дефинираната от Чарлс Хю Смит нова класова система на света отговаря перфектно и на случващото се в България. Вместо ниска, средна и висока класа, Смит дефинира цели 9 различни такива и описва конфликтите между тях, които рано или късно ще ескалират, достигайки до краха или рестарта на политическата и/или икономическа система. Тази прогноза, макар и леко мрачна, не е учудваща, тъй като тъкмо заради голямата пропаст между бедни и богати, през историята човечеството е ставало свидетели на не една или две революции със спорен резултат.
Дефинираните от Смит 9 класа на обществето са писани за САЩ, но видно от случващото се по света, в Европа и дори в България, те изглежда отговарят почти едно към едно с класовата система в целия т.нар. „цивилизован свят“. Те са дефинирани както следва:
Дълбоката държава. Хибридна асоциация от политически и икономически елементи и играчи, част от върха на обществото, финансовата и индустриалната върхушка, която реално управлява нацията или нациите без да се допитва до населението, както формалния политически процес в демокрациите повелява.
Според Смит, говорейки за САЩ, Дълбоката държава инкорпорира в себе си както меката сила, така и твърдата – от военния комплекс, през дипломацията, разузнаването, финансите, рекламите, енергията, медиите до образованието – система на глобална доминация.
Ключове елемент при Дълбоката държава е, че тя взима решения при закрити врата, след което те се ратифицират и имплементират от „повърхностното правителство“, в случая Народно събрание. Членството в този клас не е зависимо толкова от финансовото богатство на индивида, колкото от връзките и властта му.
Олигархия. Дали ще се нарече клептокрация или плутокрация – това е без значение. Всеки е чувал терминът „олигархия“. Това е много малка класа в обществото – хората в 0.01% от населението – които обаче притежават по-голямата част от финансовите блага. Те на практика притежават политическата машина и пишат правилата и законите, които би трябвало да управляват техните индустрии, да определят размера на данъците им и т.н.
Новодворяните. Екстремно богатата класа от хора, които са директно под олигарсите. Те притежават значителна част от благата, но не управляват директно политическите процеси така както олигархията го прави. Вместо това те използват лобисти, които да защитават интересите във властта. Новодворяните са влиятелна част от политико-икономическата класа и имат връзки по целия сявят.
В наши дни между някои от дефинираните групи се разразяват сериозни конфликти, които могат да доведат до тежки финансови и дори политически последици
Наскоро дефинираната от Чарлс Хю Смит нова класова система на света отговаря перфектно и на случващото се в България. Вместо ниска, средна и висока класа, Смит дефинира цели 9 различни такива и описва конфликтите между тях, които рано или късно ще ескалират, достигайки до краха или рестарта на политическата и/или икономическа система. Тази прогноза, макар и леко мрачна, не е учудваща, тъй като тъкмо заради голямата пропаст между бедни и богати, през историята човечеството е ставало свидетели на не една или две революции със спорен резултат.
Дефинираните от Смит 9 класа на обществето са писани за САЩ, но видно от случващото се по света, в Европа и дори в България, те изглежда отговарят почти едно към едно с класовата система в целия т.нар. „цивилизован свят“. Те са дефинирани както следва:
Дълбоката държава. Хибридна асоциация от политически и икономически елементи и играчи, част от върха на обществото, финансовата и индустриалната върхушка, която реално управлява нацията или нациите без да се допитва до населението, както формалния политически процес в демокрациите повелява.
Според Смит, говорейки за САЩ, Дълбоката държава инкорпорира в себе си както меката сила, така и твърдата – от военния комплекс, през дипломацията, разузнаването, финансите, рекламите, енергията, медиите до образованието – система на глобална доминация.
Ключове елемент при Дълбоката държава е, че тя взима решения при закрити врата, след което те се ратифицират и имплементират от „повърхностното правителство“, в случая Народно събрание. Членството в този клас не е зависимо толкова от финансовото богатство на индивида, колкото от връзките и властта му.
Олигархия. Дали ще се нарече клептокрация или плутокрация – това е без значение. Всеки е чувал терминът „олигархия“. Това е много малка класа в обществото – хората в 0.01% от населението – които обаче притежават по-голямата част от финансовите блага. Те на практика притежават политическата машина и пишат правилата и законите, които би трябвало да управляват техните индустрии, да определят размера на данъците им и т.н.
Новодворяните. Екстремно богатата класа от хора, които са директно под олигарсите. Те притежават значителна част от благата, но не управляват директно политическите процеси така както олигархията го прави. Вместо това те използват лобисти, които да защитават интересите във властта. Новодворяните са влиятелна част от политико-икономическата класа и имат връзки по целия сявят.
Горната каста. Това са технократите, професионалистите, които управляват статуквото за горните класи. Те служат както в правителствения, така и в частния сектор.
Държавна номенклатура. В Съветския съюз номенклатурата бяха ключовите администратори на всички сектори. Сега тази класа се дефинира като добре платени правителствени администратори, осигурили си влас и сигурност. Всички те заедно упражняват властта си, като си играят със системата и максимизират бъдещите си пенсии и настоящи доходи.
Средната класа. Трудно за дефиниране понятие, което в повечето страни от цивилизования свят вече се е размило. Това са хората, които от икономическа гледна точка, имат такъв доход, че могат да си позволят собствено жилище, един или повече от автомобила и всички останали блага, които позволяват живеенето на средностатистически живот.
Работещите бедни. Класата, чиито доход е под този на Средната, така че не позволява едно или повече от нещата, гарантирани от дохода на средната класа. Хора без апартамент, под наем; работници; без автомобил; живеещи от заплата до заплата.
Зависими от държавата. Наричани „бедни“, това са хора, които често се оказват в по-добро положение от Работещите бедни. Класата се дефинира с това, че „членуващите“ в нея получават различни социални добавки, като помощи, хранителни пакети, майчински, пари за инвалидност и т.н. Нерядко тази група използва различни методи да изкарва допълнителен доход чрез работа „на черно“.
Мобилни креативни. Може би най-интересната класа от новодефинираните. Това е тепърва развиваща се група от хора, които ясно могат да се дефинират като тези, загубили вяра в държавата и вярващи само на мрежата. Това са хората, работещи за себе си, фрийлансъри, чиито умения не се ограничават само в една сфера. Хора, които могат да сменят работа в различни сфери от месец на месец. Често те влизат по доход в някои от другите класове на обществото – от горната класа до работещите бедни и дори зависимите от държавата.
________________________________________
И очевидно между различните класи в момента се наблюдава напрежение. Някои от тях работят една с друга, други се ненавиждат, трети не се харесват, но се уважават. Смит дефинира конфликтите към момента като четири на брой.
Не е изненада, че Дълбоката държава, Олигарсите и Новодворяните не са в конфликт, тъй като общото при тях са властта и финансовото състояние, съответно и политическите интереси, които повече или по-малко съвпадат.
Конфликт има обаче между Държавата и Горната каста, която плаща по-голямата част от данъците. Те мразят това, а в същото време са на мнение, че държавата не е способна да осигури на децата им нормално образование, здравеопазване, инфраструктура и средна социална сигурност. Горната каста също ненавижда и Олигарсите и Новодворяните, които плащат по-малък процент за данъци.
В същото време Работещите бедни очевидно ненавиждат Горната каста и Олигархията. Те обаче мразят и Зависимите от държавата, голяма част от които живеят по-добре от тях, въпреки че не работят.
Въпреки че звучи очаквано Зависимите от държавата да харесват положението си, голяма част от тях също мразят Държавата.Зависимостта обикновено води до омраза, а това само се подсилва от бюрокрацията и огромните количества документи, които са необходими за получаване на социални помощи.
Междувременно администриращите статуквото, технократите и професионалистите живеят в същия балон като Новодворяните. За тези групи „системата работи перфектно за мен, значи трябва да работи перфектно и за всички останали“. Но истината е, че тя работи само за горния ешалон от обществото, които неуморно се опитва да защитава и поддържа собствения си балон на спокойствие. И в същото време се отдалечава все повече от грубата действителност на останлите 80% от хората.
Казано просто, пише Смит, наблюадаваните класови войни в България и света са неизбежено следствие на живота в икономическа система, в която „всичко е позволено, ако имаш достатъчно пари, а печелившите прибират всичко“. И докато работещите бедни се бъхтят по цял ден да поддържат система, която не е проектирана в техен интерес, то супер-богатите просто продължават да трупат все повече и повече капитал.
Победителите са защитени от системата и държавата, а загубилите са финансово разфасовани от смачкващи дългове и данъци или унижавани от зависимостта си към държавата. В крайна сметка това е порочен кръг, от който може да се излезе, само ако не участваш в играта. И това е най-големият проблем на системата, в която живеем.
И да не забравиш да вземеш Фатмака и Импексовата пастарма. Уроди мръсни!