Спомени от соца: Когато 25 декември не беше Коледа, а един обикновен ден
25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден
А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина, пише socbg.com.
А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага.
Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.
Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.
Новата година на моето детство през 70-те – 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година. Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.
Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво. За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД обявява свободно работно място
Красивата украинка Мария и най-голямата интригантка от "Ергенът" Криси останаха без рози
Аз съм кръстен в църква тогава и двете ми деца също и редовно ходих на църква с моята баба и защо не срещнах полицаите и взех че завърших без да ми намалят поведението!
До 89 г. Коледа се празнуваш по селата,а в градовете църквите бяха пълни с милиция. Голямото иху беше на Нова година, тогава и телевизията пускаше малко повече анимация за деца, татковците можеха да видят някоя кълка от балета на ГДР-то, а майките да оплакнат око с Карел Гот. Като това беше гвоздеят в първите часове на Новата година, преди 12 ч. беше времето на Хачо Бояджиев и неговата Новогодишна програма. Бедно време беше, сиво време, несравнимо с пъстротата и празничния коледен дух в свободните държави. След 89 г. Коледата и у нас полека-лека започна да придобива комерсиален облик.
Рождественската нощ, обаче е преди всичко радост от раждането на Спасителя, а не белобрад дядо който разнася подаръци.
Баща ми работеше в НХК - Лукоил пускат инталация по Английски проект преди Нова Година. Анлийския Супервайзор казва излизам в отпуска от 20 декември до 06 януари следващата година. Всички от управлението са в шок. Пуска продължава след Иванов ден 07 януари, Времето е 1963 година.
На нея ми прилича. Я да видим и Кидерова в детската каква е била
Ако твоите са такива, значи си се провалил, като родител, ако не и всичко им е наред, радвай се! Но да даваш оценка на всички без да ги познаваш. Не разсъждаваш, като човек с деца. Кажи за твоите деца, защото тях би трябвало да познаваш най-добре!
Значи, пътуват, харчат, обикалят света, а у нас ресторанти и барове до сутринта, но викаш "нямат сигурност и спокойствие", а? Как някой, който, няма сигурност и спокойствие си позволява всичко това?
Аз и мойте роднини, приятели, познати и въобще всички си живеем спокойно и сигурно и "Дай Боже" така да е! А то лошото, като дойде не подбира социализъм, капитализъм или друго. Много хора пострадаха и тогава. Явно, не ти е лесен живота в днешно време, дано да се оправиш. Лично за мен в днешните времена на свободен избор и възможности е лесно, ако разбира се, не си стар или много болен. Защото образование и работа има бол само да не те мързи и да си търсиш оправдание, а и може да си потърсиш късмета по света, сега се пътува свободно.
Излагайте самите вас, колкото искате и се вайкайте, че сте нещастни, но да обременявате и децата с това.
Простотията ви е толкова фрапираща, че е вредна за околните!
ЧЕСТИТА КОЛЕДА
Фанелката му беше с надпис "ГЕРБ", такава му дадоха безплатно, а иначе си беше манго. И сега плюеш ГЕРБ всякаш те отвориха на майка ти краката и те я накараха да избяга с манго!
И си имаме пистолет, ето така за всеки случай!
Мръсни комуняги, искаха да ни лишат от тези благинки!
Ама нерде Ямбол, нерде Стамбул...