Откриха какво предизвиква тежката симптоматика на COVID-19
Причината - разлики в експресията на някои гени, обясняват учени
Разлики в експресията на някои гени, асоциирани с противовирусния имунитет и белодробното увреждане при инфекция със SARS-CoV-2, откриха учени от Единбургския университет.
Година след появата на първите случаи на Ковид-19, все още не е напълно ясно защо инфекцията при някои пациенти се проявява с много тежка симптоматика, докато при други може да протече и без симптоми.
Изследователи разглеждат 5 гена и различия в тяхната експресия, водещи до по-тежка проява на симптоми при някои пациенти, пише Puls.bg.
Екипът анализирал ДНК молекули на 2244 пациента от 208 интензивни отделения. Сравнение е направено с контролна група, в която няма доказана инфекция или положителен PCR тест.
Учените разпознали 8 локуса от генома, чиито варианти били по-често срещани при пациентите с нужда от интензивна грижа. 5 от гените в тези части от генома отговарят за синтезата на вещества, асоциирани с антивирусния имунитет - IFNAR2, TYK2, OAS1, DPP9 и CCR2.
При анализа на функцията на посочените гени било установено, че при тежките инфекции се наблюдава намалена експресия на IFNAR2, който кодира белтъка рецептор за някои интерферони – вещества сигнализиращи на имунната система за присъствието на патоген.
От друга страна, експресията на TYK2 и CCR2 е повишена при тежко болните пациенти. Функцията на тези гени е асоциирана със синтезата на цитокини, които също имат сигнална функция, стимулират възпалението и вследствие на него могат да увредят белодробната и други тъкани.
Откритията предлагат приоритизацията на някои лекарствени вещества. Пример, посочен от учените, е противовъзпалителното лекарство Baricitinib, използвано в терапията на автоимунното заболяване ревматоиден артрит. То блокира експресията на TYK2 и показва обещаващи резултати за терапия в комбинация с Remdesivir – противовирусен препарат, който показва ограничение на терапевтични възможности, без да бъде комбиниран с други лекарства, предава днес.бг.
Въпреки публикуваното в Nature откритие, учените твърдят, че таргетирането единствено на определен ген, отговарящ за един от компонентите на възпалението, не би било достатъчно за справяне с болестта.
Сара Клойзи, коавтор на научния труд, споделя, че зад тежката симптоматика най-вероятно стоят още много фактори и това е само точка, от която може да се започне по-подробно изучаване.
Оставаме си най-нещастните в ЕС, според световните класации
България изпреварва Сърбия по военна мощ, но остава зад Турция и Румъния
Само 5 български университета влизат в класацията Times Higher Education 2026
Бившата на Джизъса с чанта за 20 бона: Бъбрека си да беше продал, пак нямаше да ми осигури този живот!
Лорд Минчев се изгаври с Азис: Тази година булка, догодина - люлка
Почитаме двама свети чудотворци, ето какво повелява традицията и кой празнува днес
Ще има ли промени в таксите в банковия сектор след 1 февруари
Режисьорът и част от актьорския състав на "Клошар" гости на предпремиерата в Културен дом НХК
Само 1 консерва риба тон и 3 картофа: 10 минути и имате пълна купа вкусни кюфтета на масата
Стотинките стават на скрап, режат левовете на ленти
Усложненията след грип по време на епидемията
Това, което ви се случва през февруари, ще определи останалата част от годината!
