С ролетки или „на око“ мерим 1.5 м от ближния по улиците на открито?

Кой от тези хора в центъра на Бургас е в нарушение и как контролните органи ще докажат липсата на отстояние между хората без маски

Ключови думи: заповед, маски на открито, противоречия, неясноти, министерство на здравеопазването, коронавирус

Кои от тези хора са в нарушение, според новата заповед на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов за задължителното носене на маски на открито? Този въпрос става все по-актуален с напредването на деня, в който новата мярка беше въведена официално, тъй като в нея, без каквито и да е изненади, отново има недомислици. 

Според заповедта на публични обществени места трябва да се ходи с маска само в случаите, когато дистанция от 1.5 метра не може да бъде спазена. Но кои са тези случаи и най-важното – как на терен да измерваме разстоянието ни от другите хора?

В текстът, под осма и девета точка пише следното:

8. Всички лица, които се намират на открити обществена места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1.5 м, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).

9. Изключение се допуска за:

• клиентите в местата за хранене и питейни заведения;
• спортуващите на открито и закрито по времето на физическа дейност;
• участниците в конгресно-конферентни мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време на изказване, при спазване на физическата дистанция оот 1.5 м; участниците в телевизионни предавания, при спазване на дистанцията;
• деца до 6-годишна възраст.

Да започнем от дефиницията на „струпване“, каквато в заповедта няма. Какво значи това – над 5, над 10 или над 50 лица? Струпване е разтегателно понятие, което може да бъде интерпретирано по много различни начини, а това означава, че без ясна дефиниция не може да бъде изяснено и кой подлежи на глоба. 

Преминаваме към невъзможността от спазване на физическа дистанция от 1.5 м. Възниква въпросът – как да преценим, че се намираме на по-малко от 1.5 м? Ако е „на око“ то понятието също е предмет на различни интерпретации, тъй като хората, които не могат точно да преценят разстояние не са малък процент от населението. Ако пък е точно 1.5 м, то би следвало да се наложи да носим под ръка не само маска, но и ролетка, с която да измерваме дали някой не нарушава личното ни пространство. Възниква и хипотеза, при която контролните органи глобяват на място заради неспазена дистанция при тяхна преценка, която е субективна.

Нека се спрем и на самите предпазни средства, покриващи носа и устата. Според заповедта те могат да бъдат не само под формата на маска за еднократна и многократна употреба, но и... шалове, кърпи и други. Вероятно няма медик на планетата, който би се съгласил с твърдението, че обикновеният шал има същите предпазни свойства като медицинската маска. Спорен е и въпросът дали въобще това средство предпазва, но в тази тема няма да задълбаваме. Ще споменем обаче и друго: 

В Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето ясно е дефинирано още във втори член: „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето“. В чл. 3 на същия закон, удобно е упоменато, че предходния член не се прилага, ако носенето на такова облекло е „по здравословни причини“, но в случая това не е изцяло доказано по редица причини. Ще припомним, че Наредбите влизат в сила само ако не противоречат на закон и на Конституцията на РБ.

Продължаваме с изключенията в наредбата на министър Костадин Ангелов. Минаваме по централния площад с маска или шал пред носа, защото не можем да спазваме дистанция – каквото и да значи това. Стигаме до любимото си кафене, което има маси на открито и сядаме с компания от 4 човека на една маса. Не сме от едно домакинство, но сваляме маските. В същото време до нас, категорично на по-малко от 1.5 м има други 4 маси, на които също има по 4 човека. И се получава интересен парадокс. Носим маски, когато сме на открито по площадите, но не и когато седнем на заведение. Децата пък ходят до училище с маска, след което влизайки в час, я свалят.

Относно спорта – ами ако практикуваме йога и ходим всяка сутрин с още 10 човека на плажа на изгрев слънце? С маска или без? Можем ли да не спазваме дистанция. Ами ако петима приятели решат сутрин да побягат по крайбрежната алея? Ами ако караме колело с хора от публичните групи за намиране на вело-компании?

Маските се оказват и незадължителни по време на брифинги, конференции, пресконференции  и участия по телевизията, които основно се провеждат на закрито.

Тоест за предпазването ни от вирус, който се разпространява по въздушно-капков път, на открито е необходима маска, но на закрито, където вентилацията е ограничена, може и без. 

А може би това е просто първата от няколко поредни заповеди, които предстоят да бъдат издадени в идните седмици. И въпреки изричното предупреждение на премиера Бойко Борисов заповедта на министър Ангелов да е изпипана, точна и ясна за гражданите, изглежда пак този ефект не бе постигнат.