Художникът Георги Андонов: От Бургас до Бейрут и обратно, с море в сърцето

Ключови думи: худжник, георги андонов, история

“Морето е начин на живот. Живея до него и го виждам от терасата. Но дори да не е така, да не сме толкова близо, морето е усещане”. Това разказва художникът Георги Андонов, чийто живот е пъстър и изпълнен с вълнуващи събития и приключения.

Жоро е морско чедо. Израснал е в Бургас, а баща му е родом от Черноморец. Затова не е чудно, че като студент в Художествената академия, една година си изкарвал джобните с риболов. Тогава, на живописния бряг на Черноморец, ловели попчета с приятели, а после ги нанизвали на връзка, като най- голямото било най- отдолу. Продавали ги на туристите, които никак не се скъпели за прясна риба, както и сега. Тогава обаче връзка попчета струвала само два лева, но и времената били други, пише trud.bg.

И до ден днешен всеки следобед, художникът се разхожда край морето, обича да се гмурка и да си вади миди. Печени миди на тенекия- специалитетът на всеки истински бургазлия, бил едно от първите неща у нас, с което впечатлил жена си.

Художникът с море в кръвта и сърцето, заминава за Бейрут през 1996 и започва работа като мениджър на галерия в Стария град. Бързо става популярен и подписва договор с най- големия дилър на изкуство в Бейрут “Фади Могабгаб”. Първата му изложба е в луксозния хотел Интерконтинентал, във френския ресторант “Вандом”. Темата е българските рози, и присъства културния и политическия елит на страната.

Пресата му отделя доста внимание, като го смятат за художник с огромно бъдеще, а цените на картините му започват да достигат 30-40 000 долара.

Забелязват го и в чужбина, и скоро започва да излага картините си в САЩ, Англия и къде ли още не.

В дубайската галерия “Бутик 1”, която го представлява, картините му са в компанията на брандове като Ролекс и Мисони, и се твърди, че сред купувачите на картина на Жоро е един от саудитските принцове.

Негова картина със сюжет на плажни чадъри от родния му Черноморец виси в главния офис на алкохолния гигант “Джак Даниълс” в Лос Анджелис. Негови картини се купуват на търгове, организирани от най-известните аукциони къщи за изкуство Сотби’с и Кристи’с в Лондон, след негова изложба в Кенсингтън хол.
Женен за ливанка от авторитетно семейство с арменски произход. Джорджия е пианистка, но и полиглот, а сред седемте езика, които владее е и арамейски - езикът на Христос.

Историята на тяхното запознанство е романтична и палава. Запознават се в параклис, който Жоро е реставрирал в хълмовете край Бейрут. Параклисът бил католически. Джорджия дошла да разгледа храма и тогава зърнала българина. Въпреки, че е от смятаната за миролюбива зодия “Везни”, той подхвърлил закачка и принудил бъдещата си жена да грабне четка с боя и да “украси” лицето му. Така, със закачка, започва тяхната любов. Когато се женят, Георги води Джорджия в България, на гости. По това време у нас по магазините нямало почни нищо, никаква храна, която да и хареса. Добре, че бил бостанът на баба му. Там пъпешите и дините представили по неповторим начин родната национална кухня.

Тогава се случило и още нещо интересно. На път за Черноморец, Джорджия видяла табелата за селището - “Атия”. Името много и харесало, а Жоро и разказал легендата за Атия. Тя била принцеса- неземна красавица, дъщеря на жесток владетел. Баща и отказал да я даде за жена на любимия и, и я затворил в непристъпна крепост на близкия хълм. Момъкът, който бил готов на всичко, за да я освободи, събрал екипаж от свои приятели и с кораб, доплавали до днешния залив край Черноморец. Бащата обаче поискал да им бъде направена магия- и те се превърнали в камъни, заедно с кораба си.

Джорджия толкова се впечатлила от историята за красивата принцеса, че по- късно двамата с Георги Андонов кръщават първородната си дъщеря Атиа.

“Понякога се шегувам с нея, че сме я кръстили на табела”, казва баща є. Сега Атиа е на 15, учи във Френската гимназия и свири на пиано. Вече има и своя “банда”, обожава хевиметъла. И Атиа, и брат и Стоян се раждат в Бейрут.

Войната в Бейрут връща семейството в България през 2008- ма, с двете им деца. Жоро продължава да работи в Бургас, където площад “Тройката” наскоро беше украсен с монументалната му скулптура “Четящият човек”. Тя е лично дарение на художника и група благотворители за града на стойност 80 000 лева.

Както е типично за него, той непрекъснато се посвещава на каузи. Една от тях е отпреди няколко години, когато заедно със съмишленици, се обявяват за смяна на името на град Черноморец. По- точно за връщане на старото име на селището, което е било известно в залива като Свети Никола.

“Черноморец звучи някак комунистическо, а и името се асоциира повече с бонбоните “Черноморец” или с футболния отбор”, обяснява сега Андонов. Организиран е референдум и в града всеки жител дава гласа си “за” или “против”.

Референдумът проваля промяната на името, но каузата си остава.

Дизайнът на един от най- красивите, бутикови ресторанти в Бургас е дело на Андонов. Негова е и идеята всички прекрасни, но остарели къщи в центъра на Бургас, великолепни с архитектурата си да бъдат реновирани, с участието на собствениците и на общината в града.

Георги Андонов не спира да рисува всеки Божи ден, а следобед е край морето.

“Не съм спирал да рисувам, това е едно колело, което се върти непрекъснато”, споделя творецът. Всеки има талант, въпросът е дали е трудолюбив, казва още художникът. Той е наследил дарбата от майка си, сега синът му Стоян също рисува, може би и той ще се посвети на професията.

Параклисът на църквата в град Черноморец е рисуван от Георги Андонов. Подарил е и една голяма картина на храма. Между другото, отец Стилиан, който служи там е създал малко копие на Райската градина в пространството край църквата. А местните хора разказват, че тук, в любимото място на художника с море в кръвта, е морското кътче с най- много слънчеви часове през годината.

Първата изложба: десет рози, спомен от Казанлък

“Като се разбрахме, че ще работим и че процентите ще бъдат 50 на 50, защото никоя галерия в чужбина не работи по друг начин, моят мениджър ми каза: Жоро, спри да рисуващ като американец, ти нали си българин... “Помисли си нещо българско, така че аз да създам една приказка около теб”. Кое е характерно за България? Започнах аз да мисля: кукери, свирене. И изведнъж си казах: нали съм учил в Казанлък и съм ходил на розобер! Ето имаме рози. Тогава направих една серия от десет рози. Купих си книги и започнах да чета преди това всяка една какво означава. Като ги нарисувах, всеки един цвят на розата символизира нещо. И розата се подарява с определен повод: червената за любов, жълтата за ревност, бялата за чиста любов и т. н. Та, нарисувах ги, /между другото купих си около 200 рози да имам за модел/ и това беше. Продадохме всичко.

Това е за първата ми изложба в Ливан. След това 2002- а година заминах за САЩ, вече със самочувствие, като утвърден художник. Защото в ливанската галерия се конкурирах с французи, аржентинци, италианци и горе долу продавах на техните цени. Въпреки че моят мениджър каза, ме ако съм бил италианец или примерно французин щял да ми продава нещата два пъти по- скъпо. Това беше едно от първите неща, което започна да ме дразни тогава- колко лошо се отнасят към нас, българите. Имаме лошо реноме, въпреки че се опитвах да се боря с това. Като отидох в Америка, там нещата са много по- различни. Кацаш на една друга планета. С големи пътища, с големи коли. И хора, на които не им пука какъв си. И в тази година подписах договор с галерията Мери Уилям, в Лос Анджелис и до ден днешен си работя с тях. Там вече пробивът беше друг.

След като се върнах от Щатите и си дойдох в България, отидохме на къмпинг “Градина” и там изкарахме може би два месеца. Там имаше едни хубави сламени чадъри. Правих снимки и като се върнах в Бейрут, нарисувах едни чадъри, които бяха четири метра. Пратих ги на моите мениджъри в “Лагуна бийч”. Пратих картини и след един месец ми звъннаха и ми казаха че големите чадъри са продадени. Това ми беше най голямата продажба тогава. Беше продадена на “Мандалум бей”, хотел в Вегас на собственика в частната му вила. На голяма десет метрова стена. Тръгнаха чадърите, после почнах да рисувам големи три метрови лодки. Продадох в офиса на “Джак Даниелс” пак чадъри и така до 2008 г., когато вече се връщах в България. Тогава подписах с галерии в Сан Диего.

Вече бях в Бургас, но вече след 2010- та година, влезе интернет и нещата придобиха друго измерение. Сега работя и с галерия в Марбея и така лека полека от България започнах да развивам бизнеса си с всички тези страни.”