Недялко Йорданов празнувал юбилей с 80 приятели, бай Калчо бил сред най-близките му след катастрофата

Сега положението е тежко, защото тези, от които зависи животът, много се мразят и това е ужасно, каза Недялко Йорданов

Ключови думи: Недялко Йорданов, юбилей, катастрофата Недялко Йорданов, бай Калчо, Бургас

Поетът и драматург Недялко Йорданов празнувал днес своя 80-годишен юбилей с 80 приятели. В „Тази неделя“ по бТВ той сподели, че никога не се е чувствал объркан, защото разчита на тези близки хора, които му показват посоката. 

„Не съм объркан, защото вярвам на истинските хора – на приятелите си, а те не са малко. Тази вечер ще съм с 80 души. Те не са случайни хора“, заяви бургазлията. 

Жена ми Ивана ми честити първа, добавя той.

„Въобще не мога да повярвам, че е възможно да достигна до такава възраст. Срамувам се от това дори“, сподели драматургът. 

„Поетите трябва да останат в съзнанието на хората млади. Защо така стана, не знам, обаче ми се живее и ще продължавам, няма начин“, добави той. 

„Всичко изпитах в този живот. Първата ми стихосбирка „Всичко ще изпитаме“ бе издадена, когато бях 22-годишен. Пиша от времето, когато бях на 16“, каза поетът. 

„Не съм подозирал тогава, че така ще се случи, че всичко ще изпитам. Наистина няма страдание, любов или радост, които да не съм изпитал. Имал съм и големи разочарования, и надежди, че може би нещата ще се променят“, сподели той.

След като на монитора бе показана родната му къща в Бургас, Недялко Йорданов каза, че има и много тъжни спомени. Свързва ги с убийството на баща си.

„Родната ми къща бе в махала, където бяхме само момчета. Беше близо до плажа. Аз съм роден на втория етаж. Баща ми е запазил бележка, на която е записвал как се страхува, защото майка ми е била заплашена при раждането и той си е написал „важно е да се спаси майката“. Родил съм се с пъпна връв около врата. И досега си я нося, защото тя ме свързва с моя баща и с майка ми, които вече ги няма“, разказва поетът. 

„В тази къща почина баща ми, когато бях 7-годишен. Той бе на 34. Нищо не можа да изпита в този живот. Бил е по затвори. Живя само две години след 9 септември. Пред очите ми бе убит с една инжекция. Устроиха му грандиозно погребение. Кръстиха на негово име кораб, улица“, добавя той.

След като бе питан от какво е най-разочарован, Недялко Йорданов каза, че никога в живота си не е бил краен песимист. 

„Изпитвал съм много разочарования, но винаги съм вярвал, че ще дойде друго време. В една моя песничка, която влезе в читанките и се пее, се казва „макар да е жилаво злото, в живота все пак побеждава доброто“. Ще дойде по-хубаво време“, уверява той. 

„Сега е тежко, защото тези, от които зависи животът, много се мразят. Това е ужасно! Хората са объркани, затова и не знаят с кого да тръгнат. Няма след кого“, коментира драматургът. 

Водещата пък припомни как на 26 март той неволно блъска в Бургас възрастен мъж – бай Калчо. Все още ли сте обвиняем, макар той да няма никакви претенции, попита тя.

„Няма развитие по този случай. Има някаква дълга и странна пауза. Този прекрасен човек сам помоли да го запиша, да покажа какво мисли, защото непрекъснато са го изнудвали по телефона. Карали са го да ме дава под съд, беше възмутен. Искам да има открит съд, за да излезе всичко наяве. Не се чувствам обиден, защото ми е чиста съвестта, и защото се сближих с прекрасен човек“, споделя поетът. 

„Любовта на живота ми Ивана я срещнах преди 53 години. 51 минаха от златната ни сватба. Залюбихме се през 1967 г. Тя бе млада актриса в театъра. Нашата любов бе много странна, защото бе незаконна. Градът беше настръхнал срещу нас, но доказахме, че имаме право да се обичаме. Когато решихме да сключим брак, отидохме в Айтос. Това бе градът, до който често ходехме с влака“, разказва Йорданов.  

„Когато отидохме да се оженим, се оказа, че общината е в ремонт и ни заведоха в някаква къщичка, където имаше канцеларийка с три бюра. Една жена просто написа брачното свидетелство и ни го връчи. След това отидохме в местната шкембеджийница. Това бе нашата сватба“, добавя той.