Ще жънем ли след месец това, което посяхме днес с масовите разходки в Бургас

Центърът на морския град на 30 април изглежда така. Все едно е в разгара на сезона посред лято, а извънредно положение няма

Ключови думи: бургас, масови разходки, 30 април, коронавирус, извънредно положение, коментар

30 април 2020 г., около 12 часа, центърът на Бургас. Кадърът е от днес и е достатъчно красноречив. Масовото струпване на хора в центъра на морския град не може да бъде оправдано с това, че заснетите са на работа, нито може да бъде оправдан със сравнително топлото за ранна пролет време. Това е превъплъщението на безотговорността в условията на наложено със закон извънредно положение заради коронавируса.

Няма да се впускаме в дискусии за това колко опасен е действително вирусът, дали смъртността му е 0.01-0.02% или 3-10%, дали се предизвиква от 5G или не, дали е „обикновена настинка”. Това ще го оставим на специалистите, въпреки че и тяхното мнение на този етап в световен мащаб изглежда ако не разтроено, то поне раздвоено.

Фактите са следните – днес в центъра на Бургас се виждаха тълпи от хора, по принцип характерни за тази част от града, но не и когато има стриктни мерки за излизането навън. Контарстът със ситуацията от преди буквално 2 седмици е очеваден. Преди 14 дни главните ул. „Александровска” и бул. „Алеко Богориди” бяха почти празни, тук-таме се виждаше някой объркан човек, който да върви по тях, за да отиде някъде. Днес има масови безцелни разходки, в което, подчертаваме – няма нищо лошо, само ако нямаше въведено извънредно положение. 

Причината за „разюзденото” поведение на бургазлии, ако можем така да го оприличим, се крие в две неща:

На първо място е топлото, нехарактерно за толкова ранната пролет време.

На второ – може би по-важното – е фактът, че хората придобиха фалшиво чувство за сигурност, след като Щабът и правителството започнаха в края на миналата седмица да отпускат мерките за безопасност, отваряйки частично парковете. „Щом парковете вече са отворени, защо да не изляза на разходка в центъра” – макар и логично звучаща, тази мисъл, която вероятно е минала през ума на стотици или хиляди бургазлии днес, е безкрайно погрешна. 

Купища са неизвестните покрай вируса, който изпрати в криза цялата планета – от това как точно се разпространява през това колко време наистина живее на различни повърхности, до това какви са симптомите и колко е факторът му на разпространение, та чак до това каква действително е смъртността. Да, ясно е, че мерките водят до икономически земетресения, ясно е, че безработицата у нас е на нивата от началото на демокрацията, ясно е, че хората вече повече от месец и половина са затворени в домовете си като пандизчии. Това не е и никога няма обаче да бъде оправдание за това, че се изправят с гърди напред в лицето на неизвестното. И колкото и да обвиняват Щаба, колкото и да „знаят” за себе си, че заразата е безопасна, дори и при 1% шанс те да грешат, поведението им е недопустимо, защото обезсмисля постигнато досега и жертвите, които напрвихме всички ние.

А резултатите реално могат да са два. В единият вариант, хората се оказват прави и вирусът действително не е толкова опасен. Тогава при ежедневни контакти заразата ще се разпространи много по-бързо, съответно и ще премине много по-бързо, въпреки малко или много натоварените спешни отделения. Във вторият вариант обаче вирусът е многократно по смъртоносен от обикновения грип. А тогава в средата на май ще жънем това, което днес посяхме.