Алекс Петканова сензационно: Не мисля за второ дете

Ключови думи: алекс петканова, второ дете, интервю, новини

Една от най-чаровните и усмихнати дами в родния ефир – Александра Петканова, влезе в нова телевизионна роля в началото на пролетния тв сезон. Тя вече е репортер в „Гласът на България” по Би Ти Ви. В своята рубрика „Гласът зад кадър” Алекс застава зад кулисите на шоуто, за да покаже как се чувстват и с какво се занимават участниците в него, когато не са на сцената. Извън това обаче тя продължава да се грижи всеотдайно за своя син Габриел, който наскоро проходи, и да развива супер успешната си кариера като модел и инфлуенсър с над 300 000 последователи в Инстаграм. За постигането на всички тези успехи разчита на безрезервната подкрепа на своя съпруг – тв водещия Даниел Петканов. Интервю за в. 'Уикенд".

- Алекс, най-новият ти ангажимент е в шоуто „Гласът на България”. Ти самата пееш ли?
- Чувствам се привилегирована, че имам възможността да бъда сред толкова талантливи хора, от които се възхищавам. Самата аз много обичам да пея, но изобщо не ми се удава! Съпругът ми Дани даже ми е забранил да пея пред детето, за не увредя слуха му (смее се – б.а.). Пея най-често в колата, когато звукът е много висок, за да не се чува гласът ми.

- Споделяла си, че екипът те сравнява със съпруга ти Даниел, който беше водещ на „България търси талант”...
- Това само може да ме радва, защото Дани е много добър в импровизациите, има бърз ум и, ако ме сравняват с него, значи съм на прав път – прихванала съм нещо от половинката си в професионален план. Преди „Гласът на България” съм била водеща в една модна телевизия. Предаването се казваше „Дами канят”, бяхме две водещи и провеждахме разговори с гостите си. Беше малко по-скучно, докато сега се вълнувам, напрягам се заедно с участниците, радвам се с тях. Средата е много по-динамична. Чувствам се добре в тази роля, но мисля, че в един момент ще трябва да мина зад кадър. Медиите ще се наситят на лицето ми, не може вечно да им бъда интересна, освен ако не се правя на клоун. Може например да стана оператор (смее се – б.е.).

- Как съумяваш винаги да си усмихната?
- Няма друга алтернатива за мен. Така съм отгледана, така съм възпитана, около себе си съм виждала само щастливи лица. Може би мама и тате са имали тежки моменти, но по никакъв начин не са ми позволили да го разбера или да ми се отрази. Сега предавам това и на детето си. Дани е изключително всеотдаен баща и много ми помага. За щастие, има и баби, на които можем да разчитаме, когато и двамата сме ангажирани. Но най-често си правим графиците така, че поне единият да е вкъщи с детето.

- Все пак какво може да те натъжи?
- Единствено неща, свързани със здравето, над които нямаме контрол. Но мога да кажа какво ме ядосва. Аз съм много пунктуален, точен човек и винаги подранявам за срещи поне 10 минути. А Дани е моята противоположност – кара я лежерно, дори и с половин час да закъснеем, казва: „Какво толкова? Никой не е пострадал!”. А аз боледувам, ако не отида по-рано! Но пък си казвам, че това е неговата мисия в моя живот – да ме научи да бъда по-търпелива и да си позволявам понякога да не съм перфектна.

- Издаваш част от семейните проблеми...
- Да. Караме се! И то главно за такива неща – точност, изпълнителност, отговорност. Дани е бохем, аз съм войник. Синът ни визуално прилича на него, но за характера все още не мога да кажа.

- Наскоро правихте прощъпалник. Какво хвана Габриел?
- Първо грабна маската – ще бъде артист. Това беше първият предмет, който си хареса. Исках да хвана компютърната мишка, но не се сбъдна желанието ми. След маската хвана калкулатор – за финансист, и отвертка. Не знам как тези три неща ще се свържат в една професия. Бих го подкрепила обаче във всичко, стига да го пали, да бъде негова истинска страст, като помисли за работата си, да се усмихва. Бих го посъветвала да не влиза в рутина, защото за мен тя е пагубна. Мразя застоя, повторението на едни и същи неща. Хубаво е да си оставяме поне малки трохички разнообразие всеки ден.

- Мислила ли си какво би било, ако беше на нормирано работно време и всеки ден правеше едно и също?
- Завършила съм счетоводство, била съм в икономическа гимназия, но не си представям да съм счетоводител и по цял ден да пиша на бюрото. Мога да се насиля да го правя, но не бих издържала дълго и няма да ми носи удоволствие. Смятам, че съм благословена с работата си.

- Какъв е работният ти график като майка, която снима в телевизията и движи различни други неща?
- Всичко е много добре планирано поне за 2-3 седмици напред. Работата ни като влогъри и инфлуенсъри е много лесна –показваме живота си, детето си, къде ходим, какво правим. С детето имаме голям късмет – Габриел е кротък, с много благ характер. Аз съм македонка, от Благоевград. Като кажат „люта македонка”, разбираш, че синът ни, какъвто е миличък, не прилича на мен по характер. Дори когато му никнат зъбчета, не плаче. Вече има осем.

- Като каза, че на прощъпалника е взел маската – за артист, той вече има доста повече последователи в Инстаграм от повечето ни звезди в театъра и киното.
- Много бих се радвала, ако това един ден е трамплин за него в професионален план. А оттам нататък вече сам ще надгражда. Неговият профил в Инстаграм е затворен – ако някой иска да види снимките му, трябва да бъде одобрен от нас. Не одобряваме хора без профилни снимки.

- Живеете в комплекс извън София. Правите ли планове да изпращате детето в детска градина?
- Да, от септември. Тогава ще е почти на 2 години. Смятам, че това е много важно, за да се социализира, въпреки че ме е страх, че в началото ще боледува. Трудно ще бъде с пътуването – минаването на трасето Владая – Княжево е много сложно сутрин, има големи задръствания. Но аз се радвам, че вече живеем извън София, особено при казуса със замърсения въздух. Просто виждам как смогът обвива града, но тръгвайки към нашия комплекс, все едно го режа с нож и той изчезва. При нас въздухът е много чист! Не бих напуснала това място заради удобството да съкратя пътуването.

- Много хора се чудят как млада двойка като вас с Даниел е успяла да купи къща в затворен комплекс.
- Не сме си купили къщата, получили сме я по наследство, така че който се чуди за това, нека се успокои.

- Какво би посъветвала хора, които се стремят към кариера на инфлуенсър като твоята?
- Много често от популярни личности чувам: „Ти как набра толкова последователи в Инстаграм? Купила си ги, нали?”. И се шокирам. Да, имам 300 000 последователи и системно пускам свои снимки, които допълвам с текст, показвам ежедневието си на хората и те ме чувстват близка. Има голямо значение как се прави всичко това. Но в началото не съм търсила такава популярност. След като с Дани излязохме от „ВИП Брадър”, започнаха да ми се обаждат от различни фирми с предложения да пробвам продуктите им и да пусна снимка в профила си, ако ми харесват. Накрая вкъщи се напълни с прекалено много козметика, дрехи, хранителни добавки и си казах: „Мога да изкарвам и пари по този начин!”. Така че професията ни намери, ние не сме я търсили.

- Какво стана с Наум Шопов и Теа Минкова? Работехте заедно в началото?
- Да, създадохме рекламна агенция, смятахме, че можем да бъдем много добър екип, но не си дадохме сметка, че това ще изисква време, енергия и търпение. Бяхме прекалено зелени и тръгнахме твърде амбициозно. В един момент всеки започна да гони собствените си интереси и видяхме, че работата не върви плавно. Решихме, че е по-добре да не се занимаваме повече, вместо де се изпокараме. Разбрахме се, прегърнахме се и се почувствахме много освободени. Сякаш ни падна камък от плещите.

- Вярно ли е, че си имала проблеми, преди да забременееш, и си се излекувала с билки?
- Да. Имах поликистозни яйчници, цикълът ми закъсняваше с месеци, чувствах се много зле, защото косата ми падаше, ноктите ми не растяха, имах бели петна по тях, просто виждах, че нещо лошо става с тялото ми. Гинеколозите ми казаха да пия противозачатъчни, а аз съм чувала лоши неща за тях. Затова отидох при една билкарка от Якоруда. Препоръча ми я моя позната, която се беше излекувала от Хашимото с нейните билки. Малко е странно, защото тя преглежда с махало, което показва от какво имаш нужда. Някои хора не вярват в такива неща, но на мен ми помогна. Пиех 15 билки, бях много редовна и отговорна към това и се оправих. В чая имаше бял равнец, глог, валериан – билкарката казваше, че имам нужда от тях. Имам се за много спокоен човек, но тя смяташе, че в мен има вътрешно напрежение.

- Какво става с плановете за второ дете?
- Докато Габриел стана на 5-6 месеца, беше страхотно! Нямах търпение да забременея отново, защото бременността беше най-хубавият период в целия ми живот. Чувствах се страхотно! Бях много красива – жената много се променя в тези месеци, обръщат ѝ специално внимание, чувства се като принцеса! Обаче сега, когато синът ми проходи, къщата е обърната с главата надолу. Всичко сме скрили на тавана, за да не го докопа, защото лошите неща стават за секунди. Беше намерил някакъв стиропор и го беше налапал. Започна да се дави, но за щастие с Дани сме ходили на училище за родители и знаем, че в такъв момент детето се обръща с главата надолу. Парчето стиропор падна и всичко се оправи. Но в този момент животът ми мина като на лента пред мен. Много се уплашихме!

- Значи плановете за второ бебе се отлагат?
- Да. Не се чувствам готова да тичам с голям корем след това чудо, чиято енергия е неизчерпаема! Ще изчакам синът ми да тръгне на детска градина.

- Какво си пожелаваш за бъдещето?
- Искам с Дани да създадем продуцентска компания, да се занимаваме с това, което обичаме, и да имаме поне още едно детенце. Пожелавам си момиченце!