Картонената къща на Сорос, Ротшилд и останалите тарикати се срутва пред очите ни

Те много внимателно бяха изучили всички провалили се досегашни опити за пълно подчинение на света

Ключови думи: сорос, рокфелер, ротшилд, картонена къща, империя, политика

Те вярваха, че са построили идеалната световна диктатура. Свят без граници, в който религиите изчезват, нациите се омешват и забравят да се съпротивляват. Свят, управляван от един център за взимане на решения. Където всички задължително трябва да знаят техния лигав език. В който свободата е превърната в нейната пълна противоположност, но множеството е облъчено да вярва, че живее в най-прекрасния и свободен строй на всички времена – в „края на историята“. Където консумацията е издигната на пиедестал, в най-главен идеал, за да може получената добре направлявана пихтиеста маса от бели, черни, жълти да не мисли за нищо друго, освен как денонощно да купува, за да осигурява доволството на транснационалните корпорации и управляващите ги, скрити в американските си и лондонски кабинети, идеолози на англосаксонската глобалистична диктатура. Ние знаем повечето имена: Сорос, Ротшилд, Рокфелер…

Те много внимателно бяха изучили всички провалили се досегашни опити за пълно подчинение на света.

И идеите на Маркс и Енгелс, дообработени по-късно от Ленин и Троцки - за световната революция, която ще заличи държавите и Земята ще се управлява от едно-единствено революционно правителство (базирано може би в Америка, защо не?). И на Хитлер - за Нова Европа, където една нация ще заличи всички останали (някои в съвсем буквалния смисъл на думата), за да властва над света.

Те бяха взели есенцията от предишните провали. Бяха я опаковали в красиви думи за цивилизационен избор, демокрация, човешки права, липса на граници... И построиха мечтания от Ленин, Троцки и Хитлер напълно подчинен свят. При това почти мирно, без да е нужна нито световна революция, нито световна война. Достатъчно бе да подхвърлят на масите цветните молове, холивудските малоумия с всесилните американски герои и миризмата на генномодифицираните картофи и сандвичи, за да получат послушни кученца, които ръмжат доволно. Достатъчно бе да заплашат със стари досиета за тъмно минало или да предложат пари, за да се снабдят със собствените мерзавци, които наредиха начело на подчинените провинции, все още наподобяващи някакви държави, макар и почти изпразнени от съдържание. Там, където някой все пак им се съпротивляваше, му пращаха цивилизационни бомби, за да го усмирят. Свободата бе дотам, докъдето постигаше техните задачи. Ако някъде, в някой случайно допуснат референдум, подчинената маса гласуваше различно от зададеното, се провеждаха референдуми до дупка, за да се получи желаният резултат. Границите бяха отворени, но потоците се движеха все в едно направление – от доведения от тях и техните послушни мерзавци до просешка тояга Изток към лъскавия им Запад, където, добрала се веднъж, смеската от всякакъв човешки материал имаше задача да си вярва, че е постигнала върха на сладоледа. Те говореха за върховенство на закона, но в същото време силно подкрепяха и потупваха по рамото подчинените си пионки с тъмно минало, които точно затова и бяха сложили да управляват колониите им. Те напълниха света с либералните си медии, които хем превръщаха зрителите в малоумия с безкрайните риалити формати, хем наливаха в изпразнените им от всякаква логична мисъл черепни кухини идеологеми за цивилизационен избор и евроатлантически ценности. Всичко това се поддържаше от добре платени неправителствени организации, които бяха пускани в действие, колчем нейде се появеше политик, несъгласуван с англосаксонската глобалистична диктатура.

Немалко (особено сред наивните млади) наистина - от сърце - повярваха. Светът винаги е произвеждал полезни идиоти, които доброволно вярват на всяка диктатура.

Още повече пък на красиво опакованата. Ако някои отделни фигури все още изразяваха съмнения към наложения строй и настояваха, че царят е гол, бяха маргинализирани и изтласквани далеч от светлината на прожекторите.

Цялата тази сложна тирания, добре маскирана в лъскава обвивка, изглеждаше непоклатима и сякаш вечна. Тя обаче все пак имаше своя голям недостатък. В такава диктатура, именно защото бе превърнала всичките си колонии във взаимозависими, е достатъчно да се появи един стабилен проблем, който да се прехвърли навсякъде и да я събори. Англосаксонският глобализъм се оказа къща с картонени стени, която лесно се разпада. Буквално катастрофира под собствените си руини.

Поразителна гледка е да се види как построеният от Сорос, Ротшилд и останалите тарикати - наследници на някогашното Общество на илюминатите, подчинен свят без граници сам подпомага своя край.

Вирус, тръгнал от малко градче в Китай, едва за два месеца докара глобалистичната им диктатура до финансова криза, която, макар все още никой не смее да прогнозира нейните мащаби, е ясно, че няма да е като тази от 2008 година, а ще прилича много повече на Голямата депресия от 1929-та. А може и да я задмине! Най-богатите хора на земята, сред които са и изброените по-горе, за един – единствен ден вече изгубиха $1 трилион! А кризата и упадъкът тепърва започват. Предстои да видим фалити, политически кризи в управляваните от техните мерзавци колонии, сриващи се социални системи, неспособни да поемат бремето на масова парализа и психоза. Оттук до военните измерения на кризата крачката е само една.

Когато една диктатура, подмела националните и социални конфликти под чергата, тръгне да се разпада, те изскачат оттам като чудовища. Краят на всяка империя е все такъв.

Това е по-интересно от което и да е телевизионно предаване – срутването на англосаксонската глобалистична диктатура, започнало от малко микровирусче в някакво си непознато китайско градче. Гледайте. Повторение няма да има.