Корнелия Нинова суспендира Устава на партията от страх, че ще изгуби изборите за председател 

Народният представител Димитър Стоянов пръв открито заговори за огромния  проблем в БСП

Ключови думи: димитър стоянов, корнелия нинова, флагман, бсп, бсп бургас, избори бсп

-    Г-н Стоянов, смятате ли за основателно Корнелия Нинова да прекрати провеждането на общинските конференции на БСП с мотив заплахата от коронавирус?

Личното ми мнение е, че заплахата от този вирус се преекспонира и започна да води до психоза сред населението. Това не означава, че не трябва да се вземат мерки и считам, че компетентните органи правят  доста в тази насока. Дали действията им са правилни ще разберем в последствие. Най-важното на този етап е да се запази спокойствие и да не се допусне паника. 

Вирусът поразява най-вече възрастните хора и до толкова, до колкото мнозинство от хора в Партията са над 60 години, приетото на 09.03.2020 год. решение от Изпълнителното бюро на БСП за спиране на отчетно- изборната кампания, е правилно.

Считам обаче, че са спорни последващите действия на партийното ръководство.  Логически правилно беше веднага да се свика Националният съвет на БСП, за да разгледа създалата се ситуация и да приеме съответните решения,  а те са  в неговата компетентност съгласно чл. 33, т.8 от Устава на партията, според който НС приема правила „за дейността и функционирането на партията“. От това следва, че само той може да изменя правилата, които е приел. Вместо да се свика заседание на НС, започна подписка за приемане на неприсъствено решение, според което НС одобрява действията на Изпълнителното бюро и му прехвърля правата си, свързани с ръководството на партията. Това противоречи на чл.6 от Устава и по същество представлява неговото суспендиране. 

Освен всичко друго, смущаващо е, че несвикването на НС не кореспондира с факта, че държавните органи, в това число и Народното събрание продължават да работят, а от днес Кризисният щаб разреши сбирки на хора до 250 души. Тук искам да посоча и решението на Софийската Света митрополия от 10.03.2020 год., с което по повод на опасността от коронавируса, се нарежда: „Всички храмове на Софийска епархия да бъдат отворени…“ и „Богослуженията да не прекъсват…“.

Казвам всичко това и ще съм истински радостен, ако греша и бъда опроверган чрез свикването на НС.

-    Всъщност,  от всичко това, което обясихте като нарушения на Устава, какво реално се случва в БСП?

Труден въпрос. От организационна гледна точка в БСП допреди няколко дни имаше отчетно-изборна кампания и се провеждаха общинските партийни конференции за избиране на новите състави на партийните органи. Сега тази кампания е спряна, въпреки че в областите Пловдив, Варна, Добрич, Враца и др. продължават да се провеждат общински партийни конференции, оспорвайки по този начин легитимността на наложеното им решение от Изпълнителното бюро на БСП. По програма конференциите трябваше да приключат до 15 март, като от 26 март да започне  предизборната кампания за председател на партията. Самият избор щеше да се проведе на 26 април. След това трябваше да се проведе и първото заседание на Петдесетия /юбилеен/ конгрес на БСП. 
Явно е, че спирането на кампанията ще измести всичко това някъде напред във времето и няма да се учудя, ако прекият избор на председател на партията отпадне. Тъй като в политиката много често с едно действие се прикрива друго, предполагам че скритият мотив ще е липсата на готовност за провеждане на изборите и основателен страх от загуба. 

-    Вие сте първият активист в БСП, който ясно назовава нещо, от което всички се пазят да произнесат на глас. 

Трябва да се има предвид, че в прекия избор на председател има много подводни камъни и едно единствено предимство – демократичността на този акт. 
  В партията е широко отворена ножицата на недоверието както към ръководството, така и от страна на ръководството към част от местните структури. Това недоверие се увеличава. Даже изборът да не бъде опорочен,  много хора ще останат с убеждение, че е опорочен. 

-    Имате ли факти? 

Формирам това  мнение от следните факти: Неясен е броят на членовете на БСП по места, а от там и броят на гласоподавателите, които трябва да участват в изборите. До настоящия момент участието в колективните органи, като членове на областен съвет на БСП и делегати на конгрес се определя на базата на броя на членовете в съответната общинска организация. Поради тази причина местните ръководства имат интерес изкуствено да завишават броя на партийните членове. Това е направено и сега. 

Не е ясно дали в списъците за гласуване не са включени хора, които не са партийни членове.

Възможно е под влияние на общинските ръководства, изборните комисии да работят в полза на един или друг кандидат.

Наличието на подвижни урни създава условия за манипулиране на резултатите.
Няма изградена система за контрол над изразходваните от кандидатите средства в кампанията, които не трябва да надхвърлят 10 минимални работни заплати.

Няма гаранция, че не може да се манипулира крайния резултат от гласуването при обобщаване на резултатите и др.

Съществува реална възможност резултатите от изборите да бъдат оспорени по съдебен ред, чрез завеждане на множество дела от недоволни кандидати, избиратели и партийни членове. 

За мен БСП не трябва да си причинява това.

Всъщност, ако трябва да се върна към отговора на въпроса, който ми зададохте, твърдо мога да заявя: „В БСП не се случва нищо ново“.

Ако погледнем въпроса Ви, от гледна точка на вътрешнопартийните битки, можем да приемем, че „добрите“ се бият с „лошите“, но не е ясно кои са едните и кои другите, защото всеки смята себе си за добър, честен и принципен, а опонента си за лош.

От началото на демокрацията до днес има два основни проблема, които политическите сили и политиците от всички цветове не решават, а според мен те се и задълбочават.

Бих ги формулирал така:

Има една държава, която изчезва. Обърнете внимание, че това не е някоя друга държава, а нашата държава.
Има един народ,  който страда. Обърнете внимание, че това не е някой друг народ, а нашият народ.
По повод на това бих добавил, че за развитието на едно общество се разбира от това, как то се отнася към най-слабите свои представители. И за развитието на една държава се съди по това, как тя се отнася към най- слабите свои граждани, а не според числеността и въоръжеността на армията й, не според техническото й развитие.
Когато едно общество не се грижи за най-слабите си представители, това общество е примитивно. Когато едно законодателство не защитава най-слабите, тогава това законодателство е примитивно. Когато една политика не защитава най-слабите, тази политика е примитивна. Когато едно правителство не се грижи за спасяването на най-слабите, а прави всичко възможно да увеличи техния брой това правителство е примитивно. Наричам го само така защото уважавам институцията.
Поставям тези два проблема, защото моята партия е създадена, за да промени България, да изгради справедлива общество и след като не се работи за решаването на нито един от тези два проблема, бих Ви, отговорил: „В БСП не се случва нищо ново“.

-    Много анализатори са категорични, че Корнелия Нинова води лидерска политика, не ви чува, не е склонна да прояви консенсус. Така ли е?

Аз споделям подобно мнение, но за подобен вид политика освен субективни има и обективни причини. През тези 30 години на преход в БСП не беше инвестирано в развитие на идеи, подготовка на хора, нови форми на организация и редица други, което от своя страна доведе до изпадане на партията в криза –духовна, идеологическа, кадрова, организационна и т. н., включително и криза на доверието. На местните организации и по настоящем е отредена ролята да не създават проблеми на ръководството на партията, да го подкрепят и преизбират на партийни форуми, да създават необходимата организация по време на избори и най- вече да приемат наложените им от София кандидатури. Това и редица други причини обезличиха партията, част от членовете на Националния съвет на БСП се дезинтересираха и престанаха да ходят на заседания, много кадърни хора напуснаха партията или се отдръпнаха, засили се кариеризмът и нагаждачеството. 

На този фон начело на партията се появи Корнелия Нинова. Тя имаше две възможности: Едната е изкушение за всеки председател – да овладее и подчини партията на себе си и като командир на армия да води непрекъснати битки срещу външни и вътрешни опоненти, за да им наложи волята си. Корнелия Нинова избра тази възможност, защото свързаните с избора й надежди мобилизараха левия избирател, даваха възможност за бърз успех, какъвто бе постигнат с избора на Румен Радев за президент на България. Основен недостатък бе, че вътрешно-партийните битки отслабват партията и отблъскват потенциалния избирател. Това е и основната причина, че въпреки известния ръст, който се бележи, след всеки избор броят на гласуващите за БСП намалява.

Другата възможност беше свързана с преодоляване на кризата в БСП,  идейно развитие, засилване на единството, отваряне към младите, кадрово и организационно укрепване на партията и др. Постигането на подобни резултати предполагат друга линия на поведение- широка дискусия, търсене на консенсус, развитие на колективното начало, върховенство на колективните органи, преодоляване на противоречията, единство и др., водещи до развитието на партията като масова. Според мен по тази линия върви несъгласието и противопоставянето на политиката на сегашното ръководство. И тя се подкрепя от все повече хора.

-    Звучите мъдро. Какви политики трябва да води БСП?

На мен не ми харесва думата „политики“. Трябва да има единна политика, която се проявява във всички области, пречупена през специфичната призма на съответната област. Например, ако искаме да се увеличи раждаемостта освен подпомагане при отглеждането на детето, трябва да се повиши качеството на детското здравеопазване, да се повиши качеството на учебната дейност, да се ликвидира търговията на наркотици, да се увеличи трудовата заетост и т. н., които да мотивират бъдещите родители.

Според мен и моите другари, политиката,  която трябва да води БСП във идеологически план е да се върне отново към Манифест за демократичен социализъм в България, приет на 14-тия  извънреден конгрес на партията, проведен в началото на 1990 г. 

Непосредствените задачи, които трябва да се решат са: да спре линията на разделяне и противопоставяне на членовете на партията,  да се прекрати търсенето на „врага с партиен билет“; да се утвърди свободното отстояване на идеи в Националния съвет; да се възстанови и развие идейно-политическата и пропагандната дейност; да се приеме Етичен кодекс за поведение на членовете на БСП и др.

Ако говорим за политиката в управлението на страната, трябва спешно да се пристъпи към решаването на посочените по-горе от мен два основни проблема. Това може и трябва да стане само с общи усилия. Политическите сили трябва да постигнат консенсус и да приемат 20-30 годишна национална програма за развитие на страната. Ако се налага, тя да бъде приета и със закон, така че да има предвидимост и всяко правителство, което е на власт да я изпълнява със собствените си ценности – леви, десни, центристки, либерални и др.  

Това би дало възможност да предвидим къде ще бъде светът след 30 години, къде ще искаме да сме ние,  в кои области да се инвестира,  какво образование ни трябва и др., включително и каква трябва да е политиката на БСП. Последното би ни дало възможност по- лесно да определим какъв трябва да бъде председателят на партията и кой от кандидатите съответства на този образ. Сега търсим само кой е по-добър. 
Всеки е добър! Аз предлагам да търсим държавника, който да изведе БСП от кризата и да поведе България.