Медицинският факултет в Бургас в никакъв случай не е излишен – той ще е полезен и за града, и за системата

Вместо да открива филиал в Бургас, СУ може да направи мрежа с университета „Асен Златаров“ и БСУ, смята Красимир Вълчев

Ключови думи: Красимир Вълчев, Медицински факултет, Георги Йорданов, Университет Асен Златаров, БСУ, Софийски университет, Бургас, Община Бургас

Тема в развитие

Деканът доц. Цветан Велинов: Медицинският факултет е обща кауза за Бургас Медицинският факултет в Бургас в никакъв случай не е излишен – той ще е полезен и за града, и за системата Университет „Проф. д-р Асен Златаров” защити каузата за създаване на Факултет по медицина в Бургас

БСП-Бургас подкрепи ГЕРБ и скочи на трима свои заради Медицинския факултет ГЕРБ към БСП: Не посягайте на студентите по медицина в Бургас, здравето няма партийна окраска! Депутати от БСП роптаят срещу новоразкрития медицински факултет в Бургас – будел недоумение

виж още

скрий

Депутати от БСП, начело с лекаря Георги Йорданов неочаквано изразиха недоволство от разкриването на Медицинския факултет в  Университета "Асен Златаров" в Бургас. Те имат и въпрос, свързан с темата, към здравния министър Кирил Ананиев по реда на парламентарния контрол. Това породи вълна от недоволство в морския град – включително от политици и от ГЕРБ, и от БСП. Потърсихме за коментар просветния министър Красимир Вълчев, който пък наскоро блокира разкриването на филиал на Софийския университет (СУ) в Бургас.

- Министър Вълчев, заформи се задочен спор по отношение откриването на Медицинския факултет в Бургас. Вашето мнение какво е, като имаме предвид, че наскоро наложихте мораториум (върху разширяването на мрежата на висшето образование)?

- Не си спомням точно датите миналата година, но...

- На 10 май 2019 г. точно е гласувано решението от парламента за откриването на факултета.

- Процедурата е следната: първо се одобрява проект от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Този проект, който получихме, съдържаше категорична информация, че университетът има всички предпоставки да извършва обучение в професионално направление „Медицина“. Имаме условията за медицински факултет. В резултат на това ние внесохме в Министерски съвет решението за откриване на факултета. Университетът има програмна акредитация. 40 бройки мисля, че беше приемът за тази първа учебна година, която беше одобрена от комисията. Последните години медицинските професионални направления са тези, в които в най-голяма степен сме увеличили приема. Ние имаме очакван недостиг на медицински специалисти - както на лекари, така и на медицински сестри. За съжаление, през следващите години ще имаме недостиг на специалисти във всички системи, от една страна. От друга страна, пък ограничаваме приема в системата на висшето образование. Въпреки това сме увеличили приема в медицинските професионални направления. Няма риск да имаме излишък на лекари – по отношение на това, което обучава бургаският университет и тези хора, които ще завършват. Имаме уверение, че са налице предпоставките за добро обучение – те са основно преподаватели, материални база, оборудване. Броят на обучаваните студенти не е голям, колкото в специализираните медицински училища, но пък това от друга страна е предпоставка за по-добро обучение.

- Твърди се, че министърът на здравеопазването не е бил питан по въпроса.

- Имаме положително становище миналата година от министъра на здравеопазването, тъй като всички актове се съгласуват предварително с министрите, преди да се гласуват на Министерски съвет.

- Положително становище от Вас имало ли е също?

- Да, няма как - аз съм вносител, аз съм го предложил.

- Понеже доста се противопоставихте пък на разкриването на филиал на Софийския университет в Бургас - каква е разликата между двата случая? Защо за едното - да, а за другото – не?

- Защото предложението (за филиал) беше за обучение в професионално направление „Икономика“, каквото в Бургас има. Другата разлика е, че от две седмици вече имаме влязъл в сила мораториум, който е временна мярка преди разработването и приемането на Национална карта на висшето образование. Тази карта ще разгледа всички 52 професионални направления и ще каже в кои от тях мрежата е достигнала предела си на насищане. Това, което можем да кажем, е, че в 90% от професионалните направления нямаме нужда от повече центрове на висше образование. Дори напротив – ние трябва да оптимизираме мрежата. Нямаме нужда всеки град да обучава по икономика. Студентите са пълнолетни и могат да пътуват...

- За филиала (на СУ в Бургас) промениха направленията, между другото...

- Промениха направленията, но имаме предвид и това, че системата достатъчно се фрагментира не толкова откъм брой висши училища – създадоха се последните десетилетия само частни такива; фрагментира се от гледна точка на центрове на висше образование по дадено професионално направление. Най-вече в социалните, стопанските, правните науки най-много избуя броят на студентите. Те бяха и причината да се влоши репутацията на висшето образование. И сега точно там най-много намаляваме приема в държавните висши училища – тази година ще достигнем 70% редуциране в социалните, стопанските и правните науки.

- Какъв е според Вас удачният вариант за действие тогава?

- Висшите училища трябва да бъдат по-свързани, трябва да предлагат повече общи програми, а не да откриват филиали. Т.е. ако някой иска да осъществява обучение в Бургас, примерно Софийският университет, може да направи университетска мрежа – обща програма с бургаския университет „Асен Златаров“ или с Бургаския свободен университет. Това е начин училищата да обединят ресурсите си, а не да се фрагментират и конкурират. В една малка страна като България, и на фона на глобализиращия се пазар на висше образование, ползите от конкуренцията са по-малки от вредите от фрагментацията. И ние трябва да ги насърчим да обединяват ресурси. Още повече, през следващите десетилетия ще има значителни промени в това какво и как учат студентите. Те ще бъдат провокирани най-вече от това, че днешните и утрешните студенти няма да учат за една професия. Ако досега висшето образование е било насочено към това да дава високо специализирани знания в дадена област, то в бъдеще ние трябва да вървим - особено към магистърски програми, които да са много по-интегрални, да позволяват надграждането в няколко области. За разлика от досегашната автоматизация - през миналия век и десетилетия, която е заменяла по-скоро такива професии, които не са предполагали високо специализирани знания, то изкуственият интелект ще заменя професии, които са в една област. В много по-малка степен ще заменя интегрални професии, които изискват комплекс от знания. В много по-голяма степен нашите деца трябва да получат по-интегрален комплекс от знания и това предполага висшите училища да обединяват ресурси, защото нито едно висше училище няма да има достатъчно преподаватели само по себе си да осъществява достатъчно качествено обучение.

Ще има професионални направления, при които ще стимулираме и допълнително откриване на центрове на висше образование. Примерно „Информационни технологии“. Бургас откри професионална гимназия по програмиране. Варна сега откри такава. Предстои може би и Стара Загора да открие подобна. Тези гимназии трябва да работят съвместно с висшите училища. Ние трябва да имаме повече центрове на развитие на информационните технологии. Информационните технологии ще бъдат и в медицината, биотехнологиите. Информационните технологии ще изискват все по-интегрирано преподаване и по-интегрирана научна дейност. Така че това е пътят за развитие.

- Т.е. какво съветвате за Бургас?

- Бургас не трябва да разчита като академичен център на филиали - това е моето мнение, а трябва да разчита на партньорство с други висши училища; изграждане на мрежи, изграждане на научни центрове, то го и прави Бургас, партньорство с гимназиите. Има всички предпоставки за това. В никакъв случай не е излишен Медицинският факултет. Той ще бъде полезен и за града, и за системата - защото много често отделните градове гледат локалния интерес, а ние сме длъжни да гледаме гората, а не дървото в гората. Но дори и от един такъв поглед, ще бъде полезен. Още повече че това, което е голямото предимство на Бургас, е инвестициите на Общината. Няма друга община, която да е инвестирала толкова във висше училище, което е държавно, а не общинско. Без да е задължена, Община Бургас инвестира изключително много средства в оборудването на този факултет и това създаде предпоставки за добро образование.

- Георги Йорданов – депутатът, който задава въпроса за Медицинския факултет, се опасява, че може да се разшири допълнително обучението в този факултет. Това лошо ли би било, опасно ли е и възможно ли е при този мораториум в момента?

- Не мисля, че толкова ще се разшири. За съжаление, сме в тенденция на намаляващ брой на завършващите ученици гимназиално образование. Миналата година бяха 52 хиляди, тази година ще бъдат малко над 50 хиляди. Ние от своя страна намаляваме приема.

- В какъв мащаб?

- Намалихме предходните години общия прием от 58 на 43 хиляди. Тази година ще бъде 38 хиляди общо приемът в първи курс в държавните висши училища, в това число влиза и магистър след бакалавър, което пак се води първи курс. Само за завършващите гимназия приемът е около 33 хиляди, което пак е много, въпреки че го намалихме миналата година. Редуцирали сме всички професионални направления. Аз ви казах, че в медицината в предишни години увеличихме, но през следващите години дори там ще има намаление. Така че няма потенциал много да се разрасне (Медицинският факултет в Бургас – б.а.). Другите медицински училища също са конкурентни. Положителната новина е, че нашето медицинско висше образование е най-конкурентното в международен план спрямо другите професионални направления. Ние имаме 12 хиляди чуждестранни студенти, които учат в България и над половината от тях са в медицинските професионални направления – предимно в медицинските висши училища. Така че Бургас, ако развие капацитет, ако се свърже и направи общи програми с други, медицински висши училища, има потенциал да привлече и чуждестранни студенти, защото в цяла Европа има недостиг на медицински специалисти. Медицинските висши училища не успяват да осигурят капацитет за справяне с проблема. Много е важно висшите училища у нас да се включат в мрежи, да направят общи програми. Тогава ще привлекат още повече студенти, ще ги задържат още повече в България... Не трябва обаче медицинските ни училища - нещо, което се случи през предходните години - да се изкушават за бързи печалби за сметка занижаване на критериите на качеството на обучението. Аз ви казах, че такъв проблем имаме преди всичко при социалните, стопанските и правните науки. В медицинското образование имахме проблеми с някои училища, но аз бях свидетел как ректорите на медицинските висши учебни заведения сключиха негласно споразумение, че няма да се изкушават да правят такива неща и ще държат на репутацията, защото ние имаме добро медицинско висше образование и трябва да го запазим.