Как Гърция спира изтичането на мозъци?

Ключови думи: гърция, спира, изтичане, мозъци, страна, новини, политика

Моля ви, върнете се! Това е посланието на гръцкото правителство към талантливите млади хора, които са напуснали страната по време на финансовата криза, пише онлайн изданието Politico.

За да ги насърчат да го направят, властите предоставят в рамките на програмата Rebrain Greece месечна субсидия на 500-те най-талантливи младежи в размер на 3000 евро преди облагането с данъци, ако се завърнат в Гърция. Министерството на труда покрива 70% от разходите.

“Това е първото усилие на гръцката държава, която се стреми да създаде условия за постепенно завръщане“, отбелязва Константинос Аграпидас, високопоставен представител на министерството на труда, който наблюдава програмата, предава investor.bg.

Тя е започнала през април миналата година като начин за пресичане на изтичането на мозъци и е смятана за толкова важна, че дори смяната на правителството след изборите през юли не успя да я извади от релси.

„В момент, когато Гърция излиза от кризата и се връща стабилно към икономическо и социално възстановяване, тя си възвръща средствата и силата да насочи директно усилия към създаване на подходящата среда за завръщане на гръцката диаспора, която търсеше работни места и перспективи за по-добър живот в чужбина по време на кризата“, заяви гръцкият министър на труда Янис Вруцис при представянето на програмата.

Около 500 хил. души са се установили в чужбина по време на финансовата криза, при която гръцката икономика се сви с една четвърт, а безработицата се увеличи до 28%. Оттогава безработицата намалява, но все още е над два пъти повече от средното равнище в Европейския съюз и еврозоната.

Изтичането на мозъци ускори най-голямата опасност за гръцката икономика – лошите демографски показатели. До 2050 г. населението на Гърция се очаква да намалее с между 800 хил. и 2,5 млн. души и да достигне между 8,3 и 10 млн. души, а една трета от местните жители ще бъдат на повече от 65 години, показва изследване на института Dianeosis.

Отговорът на правителството беше да предложи финансов бонус от 2000 евро за всяко раждане. Гърция е преживявала масова миграция и преди, включително през десетилетията след Втората световна война, но разликата този път е, че емигрират гърците с най-високо образование и умения. Над 90 на сто от напусналите страната са завършили колеж, а 64% са имали следдипломна квалификация, показва изследване на консултантската компания ICAP.

Човешкият капитал е водещият износ на Гърция, показва доклад на глобалната организация с нестопанска цел Endeavor. Според него изтичането на мозъци в Гърция генерира ежегодно 12,9 млрд. евро за брутния вътрешен продукт и приходи от данъци от 9,1 млрд. евро за страните, в които са се установили гърците. В същото време Гърция е инвестирала 8 млрд. евро в образованието на тези хора.
27-годишната Зина Мария Пентериду, която е анализатор на географски информационни системи и живее в Лондон от близо четири години, се ентусиазирала, когато разбрала за новата програма. Тя споделя, че не искала да напуска Гърция, но когато завършила образованието си, кризата била в разгара си и родителите й я накарали да замине за чужбина.

“Помислих си, че това е добра възможност. Знам, че връщането ми вероятно би означавало по-ниска заплата и работни стандарти, но все пак искам да дойда, ако има добра възможност“, казва Зина.

Не всички обаче харесват програмата. Критиките, че тя е несправедлива идват главно от хората, които са устояли на изкушението да напуснат и са избрали да останат в Гърция по време на тежките години на кризата.

„Трябва да ценим хората, които останаха. Те бяха измъчвани от безработица, въпреки че са висококвалифицирани. Те избраха или да получават помощи при безработица, което се оказа добър избор за някои, или страдаха дълго време и изчакваха намирането на подходяща работа“, гласеше уводна статия в един от най-тиражните гръцки вестници – To Vima.

“Разбирам, че програмата може да е смятана за несправедлива от хората, които останаха през всички тези трудни години“, казва Пентериду.

Но Аграпидас отхвърля критиките, отбелязвайки, че това не е програма, целяща да намали безработицата, а да покрие нуждите на страната от експерти, които просто не са в страната.

Липса на експертиза

Въпреки много високото ниво на безработица, много компании в Гърция, особено в технологичния сектор, казват, че изпитват проблеми да намерят служители с подходящите умения.

Гай Крийф, член на борда на директорите на компанията за мобилни технологии Upstream, казва, че има затруднения да привлече инженери, тъй като най-висококвалифицираните се установяват в чужбина, веднага щом завършат образованието си, и не са склонни да се завръщат.

„Затова вместо да опитваме да намираме служители с точното образование и опит, решихме да инвестираме в предоставянето на необходимия опит, предлагайки едногодишна програма за обучение на завършили студенти, които след това наемаме“, допълва той.

„Изтичането на мозъци е сериозен проблем за гръцкия трудов пазар. Има цяло поколение с амбиции, мечти и апетит за работа, но те сякаш опитват да спринтират, а някой постоянно поставя препятствия пред тях. Не става въпрос само за липсата на възможности, а също и за прекомерното облагане с данъци и липсата на меритокрация (система, при която водещите позиции се заемат от най-образованите, талантливите и способните – бел. ред.)”, казва Крийф.

Докладът на ICAP показва, че корупцията и липсата на меритокрация са основните причини, които карат гърците да търсят по-добър живот в чужбина, следвани от финансовата криза, както и лошата социална политика и условия на труд.

„Връщате се от организирано общество, където много от проблемите като уважението на работното място не съществуват“, казва 36-годишният Томас Коцис, който се върнал в Гърция от Ирландия преди осем месеца, за да работи като дигитален маркетингов мениджър в Upstream. „Смятани сте за актив за работодателя ви и той опитва да ви задържи, а ако не се получи, има други възможности“, допълва Коцис.

Той напуснал страната преди шест години, когато компанията, за която работил, спряла да му плаща навреме.

„Не исках да започвам 30-те си години по този начин. Години наред кариерата ми се развиваше в чужбина, но винаги съм се страхувал, че нямам корени там, исках да се върна. Продължавам да изпитвам трудности да се адаптирам тук и фактът, че няма достатъчно компании и конкуренция ме тревожи, но от друга страна, трябва да започнем отнякъде и да преобърнем тенденцията“, отбелязва Коцис.